Решение № 12632 от 21.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9512/2024 г.

Производство е по реда на чл. 237 - 244 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на А. С. А., чрез адв. Б. Алексиева като процесуален представител, за отмяна на влезлите в сила решение 5266/07.08.2023 г. по адм. дело 2418/2023 г. на Административен съд София град и решение 6704/03.06.2024 г. по адм. дело 9648/2023 г. на Върховния административен съд, V о. Искането е с правно основание по чл.239, т.1 от АПК и съдържа твърдения за новооткрити писмени доказателства, с които се установяват нови обстоятелства от съществено значение за спора по делото, които при решаването му не са били известни на страната или са били известни, но същата не е била в състояние да се снабди с тях, което не се дължи на процесуалното ѝ бездействие. С искането и с допълнителна молба са представени: доклади с 8088-57/12.02.2021г.; 8088-309/24.08.2021г.; 8088-105/14.03.2022г. и 8088-105/08.04.2022г., всички на директор на дирекция Висше образование в МОН, адресирани до министъра на образованието и науката, ведно с негови резолюции; писмо рег. 0432-19/02.03.2021г. от министъра на образованието и науката до ректора на ВСУ Черноризец Храбър и доклад рег. 8002-2/07.01.2021г. на Инспектората на МОН. Твърди се, че приложените документи са нови писмени доказателства, с които се установяват нови фактически обстоятелства от съществено значение за спора по делото, приключило с влезлите в сила актове, а именно за съзнателен и умишлен отказ на МОН да издаде стикери за дипломите на група студенти, обучавани ускорено по специалност Право, вкл. на искателя А., с което МОН е извършило спрямо него пряка дискриминация по чл.4, ал.2 от ЗЗДискр. по признак образование и преследване по см. на §1, т.3, б.а от ДР на ЗЗДискр. Прави се искане за отмяна на атакуваните решения и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ. Ответникът Министерство на образованието и науката, не е представил отговор по предявеното искане. Ответниците Комисия за защита от дискриминация и Нов български университет, с представени отговори, изразяват становище за основателност искането за отмяна. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, намира, че искането е подадено в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно по следните съображения. В настоящото производство се иска отмяна на решение 5266/07.08.2023 г. по адм. дело 2418/2023 г. на Административен съд София град, с което по жалба на МОН е отменено решение 64 от 10.02.2023г. на Комисията за защита от дискриминация, в частта по т.I и т. III от същото, постановено по преписка 96/2022г., с което се установява че Министерство на образованието и науката е извършило дискриминация по признак образование по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр., както и че Министерство на образованието и науката е осъществило преследване по см. на §1, т.3, б.а от ДР на ЗЗДискр. по отношение на А. С. А.. С отмененото решение, КЗД е направила констатация за наличието на пряка дискриминация и преследване спрямо А. във връзка със забавата на МОН да издаде холограмен стикер за диплома за завършено висше образование по специалност право на лицето, което се е обучавало в НБУ и е избрало съкратено обучение по специалността. Според съда, не може да се приеме, че едно лице е третирано по-неблагоприятно, респ. че е преследвано чрез действия/бездействия в рамките на производство, в което не е страна /в случая страни в производството по издаване на холограмен стикер са НБУ и МОН/ и което производство има за цел проверка на проведеното от висшето училище обучение за съответствие с изискванията на ЗВО и приложимата Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалност Право и професионална квалификация юрист. Прието е също, че липсват доказателства за третиране чрез съзнателно и умишлено поведение на длъжностни лица на МОН, на А. по признака образование, което да е по-неблагоприятно в сравнение с други субекти, които не са носители на този признак, както и в сравнение с други студенти, които са получили дипломите си. С горните мотиви е отменено решението на КЗД. Постановеният съдебен акт на АССГ е обжалван от А. А. по касационен ред и е оставен в сила с решение 6704/03.06.2024 г. на ВАС, V о., по адм. дело 9648/2023 г. Касационният състав е възприел като правилни установяванията на първостепенния съд. При горните обстоятелства и след преценка на предявеното искане, настоящият състав на ВАС, счита, че не са налице основанията по чл.239, т.1 АПК за отмяна на влезлите в сила съдебни решения. Съгласно посочената разпоредба, актът подлежи на отмяна когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като съдебния акт е влязъл в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. В конкретния случай не са осъществени предпоставките по чл.239, т.1 АПК и предявеното искане за отмяна е неоснователно. Видно е, че представените от искателя документи са нови писмени доказателства по смисъла на цитираната разпоредба част от тях не са му били известни до приключване на производството по делото /докладите от 12.02.2021г. и 24.08.2021г на директора на дирекция ВО, писмото от 02.03.2021г. до ВСУ Черноризец Храбър и доклада на Инспектората на МОН/, а друга част са му били известни и е поискал да бъдат представени от МОН, което е отказало да изпълни постановеното в тази връзка съдебно определение /докладите на директора на дирекция ВО от 14.03.2022г. и 08.04.2022г./. Макар и новооткрити, посочените документи не са от съществено значение за делото. Удостоверените с тях факти не са нови, а и не са правно или доказателствено релевантни. Доводите на искателя в обратен смисъл са неоснователни. С новите доказателства се установява, че МОН е разполагало с информация за обстоятелствата относно обучението /срок, учебен план и др./, както и за съдебната практика, според която разпоредбата на чл.6, ал.1 и ал.2 от Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалност Право и професионална квалификация юрист /Наредбата/ не създава пречка за прилагане на разпоредбите на чл.42, ал.9, т.4 от ЗВО по отношение на студентите по специалност Право, т.е. за ускорено /съкратено/ обучение, но периодично е отказвало издаването на холограмни стикери, включително по субективна преценка на длъжностни лица от дирекция Висше образование. Доказателства за непоследователната и противоречива практика на министерството във връзка със задължението за издаване на стикери за процесната група студенти, към която принадлежи и искателя, са представяни при разглеждане на делото от административния съд и са обсъждани от него при постановяване на решението с констатации за това, че са неотносими към преценката за наличие на пряка дискриминация и преследване по смисъла на ЗЗДиср., още повече, че не доказват съзнателно и умишлено неблагоприятно третиране на А. по признака образование. От изложените мотивите е видно, че за да отмени решението на КЗД съдът е приел, че не може да бъде засегнато от дискриминация лице, което не е страна в производството, в което са извършени сочените за дискриминационни действия/бездействия, както е в случая, доколкото страни в производството по издаване на холограмен стикер са НБУ и МОН /арг. чл.4 и сл. от Наредбата/. Горното мотивира съда да отхвърли искането за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 и 3 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия