Решение № 359 от 13.03.2014 г. на ВКС по н. д. № 1145/2013 г.

Решение № 359 от 13.03.2014 г. на ВКС по н. д. № 1145/2013 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лидия Стоянова Касационното производство е образувано по жалбата на повереника на частния тъжител О. Т. Т. срещу присъда № 119/01.04.2013 г. на Софийския градски съд, наказателно отделение, ХVII въззивен състав по въззивно нчхд № 732/2013 г., в която се поддържат доводи за необоснованост, процесуални нарушения във връзка с оценката на доказателствени източници и липса на мотиви и за неверни правни изводи за съставомерността на деянието. Прави се искане за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Подсъдимият Д. Е. чрез защитника си поддържа, че обжалваният съдебен акт е постановен изцяло в съответствие с изискванията на закона по съображенията за липса на умисъл. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на жалбата. Поддържа, че новата присъда следва да бъде оставена в сила, тъй като не са допуснати нарушения на процесуалните правила и на закона. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК и намира: Софийският районен съд, наказателно отделение, 19-ти състав с присъдата от 04.10.2012 г. по нчхд № 11082/2011 г. признал подсъдимия Е. за виновен в това, че на 16.12.2010 г. в гр. С. чрез изпращане на писмо чрез интернет под заглавие "Относно: Съдебна обезпечителна заповед издадена от СГС, ограничаваща представителната власт на г-н О. Т. -в качеството му на Изпълнителен директор на [фирма], г-н С. Й. - в качеството му на Изпълнителен директор на [фирма] и г-н Й. Г. - в качеството му на Изпълнителен директор на [фирма]", отправено до МВР, [фирма], БНБ, Централен регистър на особените залози, КФН, Българска фондова борса, [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], "Б. П. С. А. -клон София", [фирма], [фирма], [фирма], "А. банка-клон България", [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], "ИНГ Б. Н. В. -клон София" и свободните български медии е приписал престъпление на частния тъжител О. Т. Т., чрез изразите: "На 15.12.2010 г. СГС издаде обезпечителна заповед за ограничаване на представителната власт на г-н О. Т. - в качеството му на Изпълнителен директор на [фирма], г-н С. Й. - в качеството му на Изпълнителен директор на [фирма] и г-н Й. Г. - в качеството му на Изпълнителен директор на [фирма]". Това е само първата стъпка и начало на започналото съдебно преследване и търсене на отговорност на тримата господа, влязли в престъпен сговор помежду си и срещу акционерите на [фирма] и извършили стопански престъпления през последните шест месеца в особено големи размери..."; "Лицата г-н О. Т. - в качеството му на Изпълнителен директор на [фирма], г-н С. Й. - в качеството му на Изпълнителен директор на [фирма] и г-н Й. Г. - в качеството му на Изпълнителен директор на [фирма]" са сключили еднолично - без знанието и оправомощаването на мажоритарните акционери, Съвета на директорите и Управителния съвет сделки за над 100 млн. лева, ощетявайки публичната компания [фирма], източвайки финансовите й средства и водейки я умишлено към фалит"; "Тримата господа, в сговор помежду си и без знанието и съгласието на мажоритарните акционери, продадоха през последните 2 месеца 15% от акциите на [фирма] за средна цена на акция 1,10 лв., при цена на акциите на фондовата борса към настоящия момент между 5 и 6 лв. за акция, с което са ограбили акционерите на [фирма] и [фирма] с над 65 млн. лв. " На основание чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 вр. чл. 147, ал. 1 вр. чл. 78А НК го освобождава от наказателна отговорност и му налага административно наказание глоба в размер на 2 500 лева. Осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски. Софийският градски съд с обжалваната нова присъда по въззивно нчхд № 732/2013 г. отменил присъдата на Софийския районен съд, признал подсъдимия за невиновен и го оправдал по обвинението да е извършил престъпление по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 147 НПК. Развитите в жалбата съображения за необоснованост не следва да бъдат разглеждани. В касационното производство не може да се извършва проверка на приетите за установени фактически положения и да се подменя вътрешното убеждение на инстанциите по същество по фактите. С предвидените в чл. 348, ал. 1 НПК касационни основания правомощията за касационната проверка са ограничени само до приложението на процесуалния и материалния закон. Неоснователно е възражението, че въззивният съд неправилно и в противоречие с изискванията по чл. 107, ал. 3 НПК едностранно и в полза само на подсъдимия е оценил показанията на свидетелката П. Въззивният съд е извършил цялостна и задълбочена проверка на обжалваната нова присъда, в резултат на което е приел, че събраните според правилата доказателствени материали са за относими обстоятелства и е признал достоверността им за установените факти, за което е изложил съображения. Несъгласието си по конкретни факти, отнасящи се до механизма на изготвянето и изпращането на писмата и конкретното поведение на подсъдимия е мотивирал с процесуалната възможност различен извод да бъде направен с разпита на свидетелката П. във въззивното съдебно следствие. Въз основа на анализ и съпоставка на установеното от нея с обясненията на подсъдимия, заключението в компютърната експертиза и останалия доказателствен материал е оценил показанията й като достоверен доказателствен източник. Правилно и според изискванията по чл. 107, ал. 3 НПК ги е оценил като убедителни, логични, защото с поведението си и изразните средства не е породила съмнение за пристрастие. Този извод за достоверност е основан изцяло на данните по делото, които са от значение за правилното решаване на делото. Неоснователно е твърдението, че изводите за липса на обективните и субективните признаци на престъплението са нелогични и противоречиви. За да постанови оправдателна присъда въззивният съд е приел, че визираните в тъжбата изрази не могат да покрият състава на престъплението по чл. 148 вр. чл. 147 НК - както от обективна, така и от субективна страна. За съставомерността на деянието е необходимо да се установи, че с твърденията си в инкриминираното писмо, разпространено чрез интернет, са разгласени позорни обстоятелства и е приписано престъпление. Съдът се е обосновал с установените по делото доказателства, че подсъдимият не владее в достатъчна степен български език, на който е било написано и че е дал указания за съдържанието му да е съответстващо на издадената от Софийския градски съд и в сила към момента обезпечителна заповед. Мотивирал е извода, че макар и да го е подписал, е изразил одобрение за цялостния смисъл, съдържащ се в текста, но не и за всеки конкретен израз. За да обоснове липсата на обективните признаци на престъплението е обсъдил всеки един от изразите и е направил верни изводи, че макар и някои от тях формално да могат да се оценят като приписващи престъпления, защото са изведени от действия на частния тъжител и другите двама ръководители, субективната преценка и мотивировката на такива твърдения не може да обоснове извод за престъпно поведение и неправомерни действия. Точни, ясни и безпротиворечиви са мотивите за липса на субективната страна на престъплението. Подсъдимият е изразил мнението си с цел да се предотврати бъдещ фалит и неизбежните неблагоприятни последици - както лично за него като акционер, така и за всички останали лица, свързани с дейността на дружеството и отделните фирми. Разпространяването на критичните обстоятелства за работата на частния тъжител и на другите двама ръководители независимо от начина, възприет от него според преценката му най-добре и ефективно да изрази собственото си възприятие, лична оценка и различно становище, е израз на проява на конституционно установеното в държавата право на свобода на словото. Поведението му не указва на действия, извършени с цел да повлияе за отрицателна оценка или за приписване на престъпления, защото престъплението "клевета" може да се осъществи само при умисъл - пряк или евентуален, какъвто не е доказан. Изводите за липсата на обективна и субективна съставомерност на деянието от гледна точка на логиката и закона не са съмнителни и настоящият състав изцяло възприема изложените съображения. Новата присъда отговаря по съдържание на изискванията по чл. 339, ал. 3 вр. чл. 305, ал. 3 НПК. От мотивите, които са пълни, ясни и убедителни личи, че е извършена цялостна проверка на правилността на присъдата и според изискванията по чл. 14 НПК с убедителни съображения е формулирано вътрешното убеждение за изводите от какво са опорочени мотивите на първоинстанционния съд и кои са основанията за отменяне на осъдителната присъда. Предвид изложеното за липса на нарушения от поддържаните в жалбата, които могат да бъдат определени като касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 348, ал. 1 НПК, новата присъда следва да бъде оставена в сила и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение