Решение № 4894 от 20.5.2022 г. на ВАС, VII о.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност срещу Решение 4524 от 07.07.2021 г. на Административен съд София-град, постановено по административно дело 4007/2021 г. С обжалваното решение съдът обявява нищожността на писмо с изх. 26-К-292/02.10.2019 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност (РУО), с което се прекратява едностранно и без предизвестие административен договор за безвъзмездна финансова помощ BG16RFOP002-3.002-0087-C01 от 28.12.2017 г. с Корпорация Топливо АД и се присъждат разноски по делото. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно е приел, че Законът за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) изключва възможността административният договор за безвъзмездна финансова помощ да бъде прекратен на основания предвидени в него или други условия, различни от предвидените от закона като сочи съдебна практика в този смисъл. Изразява несъгласие, че административният договор за безвъзмездна финансова помощ не може да бъде прекратен поради наличието на нередност като аргументира обратната теза. Разглежда всеки един от възможните пороци на оспореното писмо, който биха могли да доведат до нищожност и обосновава, че не са налице в случая, а обратните изводи на съда са несъответни на закона и доказателствата по делото. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на Корпорация Топливо АД. Касаторът се представлява от експерт с юридическа правоспособност Михайлов, който поддържа касационната жалба по изложените в нея основания и претендира направените в производството разноски по представен списък. Ответникът по касационната жалба Корпорация Топливо АД, счита същата за неоснователна. В отговор по касационната жалба, излага подробно фактите по делото, анализира ги и счита за правилен извода на съда за нищожност на оспорения акт. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски, за които представя доказателства. Ответникът се представлява от адв. Драшков, който поддържа представения писмен отговор по изложените в него съображения и претендира, направените в производството разноски по представен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: На 28.12.2017 г. между Корпорация Топливо АД и УО на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014 2020 г. е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за проект Повишаване на енергийната ефективност в Корпорация Топливо АД на стойност 5 069 079,37 лв. при безвъзмездна помощ в размер на 2 495 507,77 лв. С допълнително споразумение от 16.07.2019 г. срокът за изпълнение на административния договор е променен от 19 (деветнадесет) на 24 (двадесет и четири) месеца. На 14.06.2019 г. с Решение РД-16-1112 РУО отказва да верифицира разходи в общ размер от 756 871,91 л, от които 372 608,08лв по административния договор от 28.12.2017 г., поради започнало производство по установяване на нередност. На 12.07.2019 г. с Решение РД-16-1242 РУО определя финансова корекция на Корпорация Топливо АД в размер от 100 % върху безвъзмездната помощ, предоставена по административния договор от 28.12.2017 г. Дружеството обжалва решението от 12.07.2019 г. на РУО пред Административен съд София-град, където е образувано административно дело 11162/2019 г. То приключва с Решение 7650/05.12.2019 г., с което решението за финансовата корекция е отменено. На 02.10.2019 г. РУО издава акт (процесното писмо) за едностранно прекратяване на административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от 28.12.2017 г с Корпорация Топливо без предизвестие. На 28.08.2020 г. Върховен административен съд с Решение 11339 оставя в сила Решение 7650/05.12.2019 г. на Административен съд София-град по административно дело 11162/2019 г. Компетентността на издателя на оспорения акт е доказана с представената в съдебното производство, Заповед РД-16-785 от 17.05.2019 г. на министъра на икономиката, с която определя ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014 2020 г. При тези факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореното писмо по същество представлява акт за прекратяване на административен договор, поради което подлежи на оспорване на основание чл. 19ж във вр. чл.128, ал.1, т.1 АПК. Издадено е компетентен орган предвид разпоредбите на чл. 39, ал.3, 4 и 5 Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), но при неправилно приложение на закона. Съдът сочи, че законът не допуска други основания за прекратяване на административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ освен определените от него, а такива са посочени в специалния закон Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове и следователно общите правила по чл. 19д АПК са неприложими, както и основанията по Общите условия по договора. Извежда извод, че оспореното писмо е нищожно поради липса на фактическо и правно основание за издаването му, доколкото решението за финансовата корекция за сочената като фактическо основание нередност не е влязло в сила към момента на издаването му, а посочените правни основания - чл.11.3 от Общите условия и чл. 19д от АПК, са неприложими. Излага и мотиви, че актът е нищожен и като издаден при превратно упражняване на правомощия и несъответствие с целта на закона. Съдът се е позовал и на противоречие на спорното писмо с влязло сила съдебно решение - Решение 11339/28.08.2020 г. на Върховния административен съд по административно дело 2248/2020 г., като го обявява за нищожно и на основани е чл. 177, ал.2 АПК. Първоинстанционният съд е извел решаващ извод, че с оглед на всичко посочено, актът от 02.10.2019 г на РУО за едностранно прекратяване на административния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от 28.12.2017 г. с Корпорация Топливо е нищожен. Решението на съда е валидно, допустимо и правилно. Правилно първоинстанционният съд е преценил, че писмото, предмет на съдебен контрол, по съществото си представлява актът за едностранно прекратяване на административния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Съгласно чл. 27, ал. 1 ЗУСЕСИФ, административните актове по глава трета се оспорват пред съда по реда на АПК. Административният договор се оспорва по реда за оспорване на индивидуален административен акт, съответно, прекратяването на административния договор също подлежи на оспорване по този ред. Последното следва и от нормата на чл. 128, ал. 1, т. 1 АПК, според която на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за издаване, изменение, отмяна или обявяване на нищожност на административни актове и административни договори. Правилен е и изводът му, че жалбата срещу този акт е допустима за разглеждане предвид искането, с което е сезиран съда за обявяване на нищожност и при съобразяване на правилото по чл. 149, ал. 5 АПК, че искане за нищожност може да се прави неограничено във времето относно акт, който не е бил предмет на съдебен контрол по аргумент от чл.168, ал. 2 и чл. 177, ал. 3 АПК. В акта от 02.10.2019 г на РУО за едностранно прекратяване на административния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от 28.12.2017 г. като фактическо основание за издаването му е посочено Решение РД-16-1242/12.07.2019 г. на РУО, с което на Корпорация Топливо АД е определена финансова корекция от 100% за установена нередност, а като правно основание е посочен чл. 11, т.3 от Общите условия към договора и чл. 19д АПК, като не е отправено предизвестие за прекратяването. Съгласно § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗУСЕСИФ "административен договор" е изрично волеизявление на ръководителя на управляващия орган за предоставяне на финансова подкрепа със средства от ЕСИФ, по силата на което и със съгласието на бенефициента (неправилно понятие предвид легалната дефиниция за понятието "бенефициер" в чл. 2, т. 10 на Регламент 1303/2013 г.), за последния се създават права и задължения по изпълнението на одобрения проект. Административният договор се оформя в писмено споразумение между ръководителя на управляващия орган и бенефициера, заместващо издаването на административен акт. Правилен е изводът на съда, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в законоустановена писмена форма. Правилно съдът е заключил, че не са налице предпоставките за прекратяване на административния договор съгласно чл. 19д АПК. Съгласно чл. 19д, ал. 1 АПК, ако след сключване на договора една от страните не може да го изпълни поради значително изменение на обстоятелствата, при които договорът е сключен, страната може да поиска изменение на клаузите на договора в съответствие с изменените обстоятелства. Само когато това не е възможно или при отказ на другата страна, може да се прекрати договора. Липсват данни по делото и твърдения в оспорения акт някоя от страните да не е можела да изпълни договора поради значително изменение на обстоятелствата, при които е сключен, както и да е искала клаузи от договора да бъдат изменени. При липса на искане за изменение на договора съответно липсва и преценка в акта дали изменението му е било възможно, а съгласно чл. 19д, ал. 1 АПК, в посочената в разпоредбата хипотеза договорът може да бъде прекратен само когато изменението му е невъзможно или при отказ на другата страна договорът да бъде изменен. Съгласно чл. 11, т.3 от Общите условия към договора за безвъзмездна финансова помощ Управляващият орган има право да прекрати Договора без предизвестие и без да изплаща каквото и да било обезщетение, в случай на нередност от страна на бенефициера, както и в шест конкретно посочени случаи (букви от а до е). В случая се твърди наличието на нередност, а не конкретните хипотези водещи до възможност за прекратяване на договора. Правилен е изводът на съда, че нередността не е доказана предвид влязлото в сила съдебно решение за отмяна на акта, с който е установена нередността и е определена финансовата корекция за него. В случая Решение 11339/28.08.2020 г. на Върховен административен съд по административно дело 2248/2020 г. се явява нов факт по смисъла на чл. 142, ал.1 АПК настъпил след издаване на спорния акт, който с обратна сила променя правното значение на фактите, въз основа на които органът е взел решението си. Отмененият административен акт се счита за неиздаден, а правните му последици за ненастъпили. Съгласно чл. 297 ГПК влязлото в сила съдебно решение е задължително за всички съдилища в страната, както и за всички учреждения и общини. Следователно в съдебното производство, чрез влязлото в сила съдебно решение е установена липсата на визиран в хипотезата на правната норма юридически факт основание за издаване на оспорения акт, Съдът е длъжен да съобрази настъпилата с обратна сила промяна и да постанови решение съобразно с нея. Налага се извод, че оспореният акт правилно е преценен от съда като издаден при пълна липса на фактическо и правно основание за издаването му. Пълната липсата на фактическо и правно основание за издаване акт води до неговата нищожност, тъй като е порок засягащ същността му в максимална степен. Не се споделят мотивите на съда, че административният орган не може да прекрати административния договор на други основания освен посочените от закона. Съгласно чл. 19а АПК административният договор се сключва в писмена форма и съдържа: страни, предмет и съдържание, дата на сключване и подписи на страните, ако друго не е предвидено в специален закон. В съдържанието на договора могат да бъдат предвидени основания за неговото прекратяване и те ще са годно правно основание за прекратяването му, ако са настъпили основанията, посочени в договора за това. Няма забрана в АПК или в специалния закон ЗУСЕСИФ да се предвидят общи условия към сключваните административни договори по различените оперативни програми и те също могат да включват условия за прекратяване. Ето защо, като е приел, че административният акт е нищожен поради пълна липса на фактическо и правно основания за издаването му, първоинстанционният съд e постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Ответникът е направил искане за присъждане на направените в настоящото производство разноски. Същото е основателно и доказано. Страната е представила списък за разноски в размер от 5400 лв. като възнаграждение за адвокат, ведно с платежно нареждане и банково извлечение, доказващо реалното плащане. Касаторът не е направил своевременно възражение за прекомерност. Искането на ответника за присъждане на направените в производството разноски е основателно и следва да бъде уважено на основание чл. 143, ал.3 АПК като се осъди Министерство на иновациите и растежа - юридическото лице към чиято структура се числи административният орган, издател а акта, като правоприемник на Министерство на икономиката съгласно § 12, ал.2 от Постановление 20 на Министерски съвет за приемане на устройствени правилници на Министерство на икономиката и индустрията и на Министерство на иновациите и растежа да плати на Корпорация Топливо АД сумата от 5400 лв. като разноски по делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд