Решение № 6881 от 10.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15305/2014 г.

Решение № 6881 от 10.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15305/2014 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на Венчо Младенов Черчеланов, с. Раброво, против решение по адм. д. № 119/2014 г. по описа на АС - Видин. Иска отмяна на решението като неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Твърди, че отказът е незаконосъобразен, защото изпълнява изборна длъжност кмет на село Реброво, община Бойница, което се намира на границата на област Видин, налага му се да изпълнява задължения по чл. 70, 72, 80, 81, 83, 85 и 87 от ЗМВР вр. с чл. 46, т. 8 от ЗМСМА във връзка с опазване на обществения ред до пристигане на полицейски орган. Твърди, че местоположението на селото на границата, незаконното преминаване на чужденци на границата, изпълнение на служебни задължения по всяко време на денонощието, обосновават заявлението за получаване на разрешение в качеството му на кмет на населено място. Като е отхвърлил жалбата срещу незаконосъобразен отказ, съдът е постановил неправилно решение. Претендира направени по делото разноски описани в касационната жалба.

Ответната страна началник на Районно управление "Полиция" Кула не изразява становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. След като законодателят не е установил нормативно даването на служебно оръжие на кметовете на райони /кметства, е приложим чл. 6, ал. 2 от ЗОБВВПИ, а той регламентира оръжие за охрана- служебна цел или за самоотбрана- гражданска цел. Касаторът не е обосновал нужда от самоотбрана, поради липсата на доказателства, които да подкрепят твърденията за нарушения на закона и намесата му в качеството му на кмет.

Решението е неправилно и е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

За да поиска със заявление от 4.04.2013 г. разрешение за придобиване на 1 брой късо огнестрелно оръжие жалбоподателят е посочил, че е действащ кмет на с. Раброво, община Видин, че същото е гранично село, има случаи, през нощта да бъде викан от съселяните си поради забелязани непознати хора и коли в близост до домовете им, есенно време прави проверки на дърводобив по молба на собственици на гората, викан е през нощта за помощ. В хода на административното производство на заявителя не е указвано да представи доказателства и да окаже съдействие за изясняване на факти от значение за случая по смисъла на чл. 35 и чл. 37 от АПК.

За да постанови отказ рег. № з. 20 от 27.03.2014 г. ВНД началник на РУ "Полиция" Кула се обосновал с това, че мотивите посочени в заявлението на кмета на с. Раброво не сочат за необходимост от самоотбрана, а предотвратяването на потенциални посегателства върху личността и имуществото не може да бъде мотив за разрешение, защото подобна заплаха съществува хипотетично за всеки гражданин и е свързано с бъдещи несигурни събития.

Пред първоинстанционния съд защитната теза на жалбоподателя е, че като кмет е длъжен да изпълнява задължението си по чл. 46, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА осигуряване спазването на обществения ред и правомощията по чл. 61, 63, 68, 69, 71, 72 и 74 от ЗМВР. С решение № 68/15.10.2014 г. по адм. д. № 119/2014 г. по описа на Административен съд-Видин жалбата е отхвърлена като неоснователна. Съдът е развил мотиви, че по делото няма спор, че жалбоподателят е кмет на с. Раброво, но приема, че това не е дейност, свързана с охрана и не притежава съответни регистрации или лиценз по смисъла на чл. 5, ал. 1 от ЗЧОД. Развива съображение, че жалбоподателят носи доказателствената тежест да докаже, необходимостта от придобиване и носене на огнестрелно оръжие, за което не е представил убедителни доказателства пред административния орган.

Решението е неправилно.

Принципно, за да бъде правилен правния извод на съд за относно тежестта на доказване, е необходимо в административното производство административният орган да е проявил процесуална активност по реда на чл. 35 от АПК и служебно да е установил всички факти и обстоятелства от значение на случая и да е изискал съдействие от заявителя по чл. 36 от АПК за събиране на относимите доказателства.

Особеното в случая е, че заявителят е кмет на кметство Раброво, община Бойница, Видинска област, който по силата на чл. 46, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА има задължението да осигурява спазването на обществения ред и има правомощията по чл. 61, 63, 68, 69, 71, 72 и 74 от ЗМВР (отм.), по сега действаща уредба чл. 70, 72, 80, 81, 83, 85 и 87 от Закона за Министерството на вътрешните работи, на съответната територия до пристигане на полицейския орган. Към момента на издаване на отказа действа редакцията на чл. 46, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, ДВ бр. 63 от 2008 г., съгласно която кметът е задължен да осигурава спазването на обществения ред и има правомощията по чл. 61, 63, 68, 69, 71, 72 и 74 от ЗМВР (отм. ДВ бр. 53 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г. ) до пристигане на полицейския орган. Изменението на чл. 46, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА (ДВ бр. 53 от 2014 г.) е извършено в съответствие с новия ЗМВР ( ДВ, бр. 53 от 2014 г.), но по същество няма промяна в правомощието на кмета:

1. по чл. 61 от ЗМВР (отм.), сега действащ чл. 70 от ЗМВР, да установява самоличност на лице в хипотези изрично посочени в закона при данни, че е извършило престъпление или друго нарушение на обществения ред, когато това е необходимо за разкриване или разследване на престъпления и при образувано административнонаказателно производство, при осъществяване на контрол по редовността на документите за самоличност и пребиваване в страната, на контролен пункт, организиран от полицията, по искане на друг държавен орган за оказване на съдействие при условия и по ред, предвидени в закон,:

2.по чл. 63 от ЗМВР (отм.), сега действащ чл. 72 от ЗМВР: да задържа лице при данни за извършено престъпление и др. в изрично упоменати случаи,

1. по чл. 68 от ЗМВР (отм.), сега действащ чл. 80 от ЗМВР: да извършва обиск на лице, задържано по чл. 61 от ЗМВР, отм., за което има данни, че носи забранени предмети, заварено на място, където е извършено престъпление или нарушение на обществения ред и др.

1. чл. 69 от ЗМВР (отм.), сега действащ чл. 81 от ЗМВР: да проверява лични вещи в случаи по чл. 61, 62 и 63 от ЗМВР, отм., при укриване на веществени доказателства за извършено престъпление, при проверка на превозно средство и на вещите, превозвани в него, при данни за извършено престъпление и др.

1. по чл. 71 от ЗМВР (отм.), сега действащ чл. 83 от ЗМВР: има право да извършва проверки в помещения без съгласието на на собственика в хипотези посочени изрично

6.по чл. 72 от ЗМВР (отм.), сега действащ чл. 85 от ЗМВР: при изпълнение на служебните си задължения може да използва физическа сила и помощни средства, когато това е абсолютно необходимо при противодействие или отказ за изпълнение на законово разпореждане, при задържане или съпротива и др.

1. по чл. 74 от ЗМВР (отм.), сега действащ чл. 87 от ЗМВР: може да използва оръжие, когато това е абсолютно необходимо при въоръжено нападение или заплаха с оръжие, при освобождаване на заложници и отвлечени лица, след предупреждение при задържане на лице, извършващо или извършило престъпление от общ характер, ако то оказва съпротива или се опитва да избяга, като законът позволява използване на оръжие и без предупреждение в случаи изрично упоменати.

Сега действащата разпоредба на чл. 87, ал. 1, т. 5 от ЗМВР, предвижда и изрично възможност на полицейските органи да използват оръжие при вземане на мерки за осигуряване на лична безопасност по чл. 75, ал. 2 от ЗМВР, което всъщност макар и да не е било предвидено в отменения ЗМВР принципно не е изключено при неизбежна отбрана.

Всичките посочени по-горе полицейски правомощия, предвидени по ЗМВР (отм.), както и по сега действащата законова уредба, сочат за последователно и непроменено разбиране на законодателя, че кметът на район или кметство като орган на изпълнителна власт е натоварен да упражнява на съответната територия на населеното място, конкретни полицейски правомощия до пристигане на полицейски орган. Посочената от съда възможност жалбоподателят да иска полицейска помощ, ако има нужда, е неотносимо към предмета на делото. До пристигането на тази помощ натоварен да изпълнява конкретни полицейски правомощия, които по преценка на законодателя изискват незабавна реакция от орган на власт, е кметът на район или кметът на кметство. Поради тази причина, настоящата инстанция не споделя правните изводи на административния съд, че жалбоподателят е длъжен да "обосновава убедително" с конкретни факти наличието на застрашена лична сигурност, за да му бъде предоставено разрешение за носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие.

Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗОБВВПИ оръжията са служебни или за граждански цели. Служебните цели са дефинирани в чл. 6, ал. 2 и представляват охрана на собствеността, самоотбрана и други разрешени дейности. Упражняването на полицейски правомощия по силата на чл. 46, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА вр. с чл. 61, 63, 68, 69, 71, 72 и 74 от ЗМВР (отм.), от лице, което е кмет на район или кмет на кметство е "друга разрешена дейност" по смисъла на закона чл. 6, ал. 2 от ЗОБВВПИ и представлява "служебна цел". Отказът е материално незаконосъобразен. Позоваването от съда на липсващи по делото доказателства и недоказани от жалбоподателя обстоятелства обуславящи нужда от извършване на дейност по ЗОБВВПИ не отговаря на данните по делото и наличието на хипотеза по чл. 6, ал. 2, а не по ал. 3 от ЗОБВВПИ. Съдът обсъдил и липсата на качества на жалбоподателя като охранител, което е неотносимо към настоящия спор.

Решението е неправилно като материално незаконосъобразно и подлежи на отмяна, касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК, по същество отказът също подлежи на отмяна, а преписката следва да бъде върната за ново произнасяне. Тъй като заявлението е подадено от лице в качеството му на кмет на кметство, при новото произнасяне административният орган дължи постановяване на облагоприятстващ индивидуален административен акт, ако лицето и към момента на произнасянето има качеството на кмет на кметство. Това обстоятелство административният орган следва служебно да провери.

Придвид изхода на спора е основателно и искането за разноски, описани в касационната жалба, а именно-адвокатски хонорар за процесуално представителство пред две инстанции общо в размер на 1000 лв., държавна такса 10.80 лв., разноски по доказателствата - депозит от 20.80 лв., общо в размер на 1031,60 лв. Към делото са представени писмени доказателства за разноските, като в пълномощното за адвоката на формат А4 (л. 33 по адм. д. № 119/2014 г. по описа на АС - Видин и л. 5 от адм. д. № 15305/2014 г. по описа на ВАС, VII отд.)изрично е посочено, че сумите са платени в брой. По разноските ответната страна не е изразила становище.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение