Решение № 8331 от 29.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8939/2015 г.

Решение № 8331 от 29.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8939/2015 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Х. Я., чрез пълномощника й адв. Е. И., срещу Решение № 1058 от 16.06.2015 г., постановено по адм. дело № 294/2015 г. по описа на Административен съд Бургас с доводи за нищожност и неправилност, поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, като иска отмяната му. Претендира разноски. Ответната страна – Областна дирекция на МВР-Бургас не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед мотивите на Тълкувателно решение на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., както и правомощията си по чл. 218 АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в законоустановеният срок и е процесуално допустима. По същество жалба е основателна при следните съображения: С обжалваното решение административният съд е отхвърлил, като неоснователен, предявения от С. Х. Я. против Областна дирекция на МВР - Бургас иск, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 300 (триста) лева, представляващи разходи за адвокатска защита и съдействие при обжалването на Наказателно постановление № 403 от 10.08.2012 г., издадено от началника на РУ на МВР гр. Созопол, отменено, като незаконосъобразно, с Решение по НАХД № 4732/2012 г. от Районен съд Бургас, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане и е осъдил ищцата да заплати на ответника по иска разноски по делото. За да постанови този резултат съдът е направил аналогия с производствата по налагане на наказания - чл. 190 от НПК – в които разноските по производството остават за сметка на държавата. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН и е приел, че същото положение следва и в производствата по обжалване на наказателните постановления дори, когато наказателното постановление е отменено. След като разноски не се дължат в това производство по отмяната, такива не могат да се присъждат в друго съдебно производство, в случая по реда на специалния закон. Затова е направил извод, че фактическият състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ не е осъществен, респ. искът е неоснователен, а като следствие от това е неоснователен и акцесорният иск за заплащане на лихва върху главното задължение. Решението е валидно, допустимо, но неправилно, поради което ще следва да се отмени, а делото – да се реши на базата на събраните доказателства. Не е спорно, че в случая е налице първата от комулативно изискуемите предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно отменен, като незаконосъобразен акт - Наказателно постановление № 403/10.08.2012 г. издадено от началника на Районно управление - Созопол, с което на ищцата Я. е наложена глоба в размер 50 (петдесет) лева за нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, с влязло в сила съдебно решение № 2735 от 05.12.2013 г. на Районен съд – Бургас, постановено по НАХД № 4732/2012 г. От доказателствата, приложени в посоченото дело – л. 13 – е видно, че за процесуалното представителство, помощ и съдействие С. Я. е уговорила и заплатила в брой сумата от 300 лева на адв. Е. И., който се е явил в съдебно заседание, представлявал е жалбоподателката и е защитил нейните интереси. По делото е приложено и надлежно оформено пълномощно за делото, в което изрично се сочи, че процесуалното представителство важи пред първата съдебна инстанция. Решението, постановено по НАХД № 4732/2012 г. на Районен съд – Бургас, не е било обжалвано от страните и, както е отразено на поставения печат от деловодството на съда, е влязло в сила на 03.01.2014 г. При тази фактическа установеност съдът неправилно е приложил материалния закон. Предявеният иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Претендираните вреди, са настъпили като пряка и непосредствена последица от необходимостта страната да защити свои законни права и интереси в съдебен процес, в който е установена незаконосъобразност на обжалвания от нея акт. Изрично Общото събрание на съдиите от двете колегии на ВАС, в Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017 г., постановено по Тълкувателно дело № 2/2016 г. е приело, че изплатените адвокатски възнаграждения в производствата по обжалването и отмяната на наказателни постановления представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от специалния закон - ЗОДОВ. Предвид соченото решение и установеното по делото, че е налице изплатено адвокатско възнаграждение в брой в производството пред Районния съд, предявеният иск се явява основателен и доказан до претендирания размер от 300 (триста) лева, в който смисъл съдът следва да се произнесе. Основателен е и искът, с който се претендира законната лихва върху тази сума, като акцесорен на главния иск. При този изход на правния спор претенцията на ищцата за присъждане на направените разноски пред настоящата инстанция е основателна и следва да бъде уважена съгласно приложения по делото, на осн. чл. 80 ГПК, списък на разноските в размер на 305 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение