Решение № 6698 от 21.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2001/2009 г.

Решение № 6698 от 21.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2001/2009 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 , във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба от Кузман Йорданов Кръстев против решение от 24.11.2008 година по адм. дело № 259/2008 година на административен съд - Монтана. С него му е отказано, като ползвател да придобие по реда на § 4б, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ собствеността върху предоставен за ползване имот № 997 в местността "Над Младост" в землището на град Монтана, целият с площ от 1490 кв. м. Релевира доводи за противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3. АПК. Отделно от това твърди недопустимост на съдебното решение, което е отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 2 АПК. Ответната страна - Нина Кръстева Христова счита касационната жалба за неоснователна. Заинтересованите страни Рилка Преображенова Иванова, Георги Иванов Димитров и Ваня Иванова Маркова-Николова дават писмено становище за неоснователността й. Останалите страни не изразяват становище по нея. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че жалбоподателят не е доказал надлежно предоставено право на ползване, тъй като удостоверението, на което се позовава не е издадено при спазване на съответния ред. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на пар. 62, ал. 4 ПМС 456/1997 година. Образувано е по жалба от Нина Кръстева Христова против Заповед № 2577 от 26.05.2006 година на кмета на община Монтана. С нея е признато на ползвателя Кузман Йорданов Кръстев право да придобие по реда на § 4а или 4б ПЗР на ЗСПЗЗ собствеността върху имот № 977 по кадастралния план на местност "Над Младост" в землище Монтана с площ от 1490 кв. м. и е възложено извършване на оценка. Жалбоподателката се е легитимирала, като съсобственик с възстановено право на собственост на наследници на Иван Петков Димитров върху нива от 5.500 декара в местността "Сулимагина ливада" - подместност на зона "Парта". Възразила е, че правото на ползване не е предоставено при спазване на изискванията в съответните нормативни актове. В тази връзка е оспорила ксерокопието на удостоверението за ползване. Отделно от това е твърдяла, че местност "Над Младост" в землището на града не съществува. Първоинстанционно производство е при условията на чл. 226 АПК - след връщане за ново разглеждане от касационната инстанция с конкретни указания по тълкуване и прилагане на закона. При първоначалното разглеждане на делото оспорената заповед на кмета е отменена. В тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила. С Решение № 5089 от 30.04.2008 година по адм. дело № 12791/2007 година на Върховния административен съд първоинстанционното решение е отменено само в частта му, в която преписката е върната на кмета на община Монтана. Делото е върнато за ново разглеждане на административния съд единствено за произнасяне по искането на ползвателя за придобиване собствеността върху имота. От писмените доказателства по приложената административна преписка е установено, че Кузман Йорданов Кузманов е подал молба на 29.01.1998 година за оценка на имот от 500 кв. м. в местността "Над Младост" при описаните граници. Отразил го е, като лозе с 230 лози. В графата "Правно основание за ползване" е записал само "№ 2493", като не е описал приложенията към молбата. Административният орган заедно с преписката е изпратил в съда ксероксно копие от удостоверение № 2493 (без дата). При повторното разглеждане на делото жалбоподателката е оспорила истинността на удостоверението и наред с това е поискала от ответната страна неговия оригинал. Тъй като такъв не е представен, съдът при излагане на правните съображения, не го е интерпретирал в мотивите. Вместо това се е позовал на съдебно-техническата експертиза, извършила проверка по регистъра на ползвателите в зона "Парта" и кадастралния план за нея. Приел е, че съставеният регистър и списъците не отговарят на изискванията на Наредба за издирване, предоставяне и ползване на изоставени, маломерни, силно наклонени и неподходящи машини за машинна обработка земи. При тези данни по делото е счел, че ползвателят не е установил надлежно предоставено право на ползване и то върху имота, предмет на заявената претенция. На второ място е съобразил липсата на установяване времето на предоставяне право на ползване, тъй като удостоверението е без вписана дата. Отделно от това е приел, че ползвателят при подаване на заявлението не е приложил изискуемите се по пар. 61, ал. 2 ПМС 456/1997 година документи - скица на имота и декларация за единствена земеделска земя. На четвърто място е посочил, че в удостоверението имотът е описан в местност "Над Младост", каквато в землището няма. Въз основа на тези четири групи съображения е приел, че ползвателят не отговаря на законовите изисквания по § 4б, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ за признаване право на трансформация и е отказал такава. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба се твърди недопустимост на решението, тъй като с решение от 13.09.2007 година по адм. дело № 209/2007 година на административен съд - Монтана е прогласена нищожността на същата Заповед № 2577 от 26.05.2006 година на кмета на община Монтана и преписката е върната за ново произнасяне. Доводът е неоснователен. Действително двете дела са образувани по жалби срещу един и същ административен акт. С решението от 13.09.2007 година, влязло в сила на 22.01.2008 година той е прогласен за нищожен, а с решението от 5.10.2007 година е отменен, като незаконосъобразен. По този начин въпросът за незаконосъобразността на акта и неговата отмяна и в двата случая е решен по сходен начин с еднакви правни последици - преустановяване действието на акта. Страните по двете дела обаче не са едни и същи, съвпадението е само частично. По отношение на второто решение не може да се приеме недопустимост на основание чл. 159, т. 6 АПК, тъй като към момента на постановяването му предходното решение все още не е влязло в сила. Наистина с него преписка на е върната на кмета за ново произнасяне, а с второто това е вменено в задължение на административния съд. Този въпрос обаче не решава материалноправния спор за наличието или липсата на право на ползвателя да придобие собствеността върху имота, поради което съдебният акт в тази му част не формира сила на пресъдено нещо. Следващата група доводи на касатора са за допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила. Първото е изключване от доказателствения материал на основното писмено доказателство, на което се позовава ползвателят. В тази връзка възраженията са две: Първото, че жалбоподателката ненавременно е оспорила истинността на документа и второто, че съдът не е извършил необходимите процесуални действия за прилагане на оригинала на ксероксното копие. И двете възражения са основателни. Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 1 ГПК заинтересованата страна може да оспори истинността на документа най-късно с отговора на процесуалното действие, с което той е представен. В случая копието на удостоверение № 2493 е представено от административния орган още с изпращането на административната преписка в съда с писмо от 14.06.2007 година. Производството по оспорване е можело да бъде открито най-късно в първото съдебно заседание, проведено на 28.09.2007 година. А жалбоподателката го е оспорила за първи път в писменото си заявление, депозирано в съдебно заседание на 9.07.2008 година - проведено след отмяна на вече постановеното първоинстанционно решение и връщане на делото за ново разглеждане. По този начин производство по чл. 193 ГПК е открито след изтичане на процесуалните срокове. На второ място съдът е допуснал нарушение и на разпоредбата на чл. 183 ГПК, тъй като е поискал представяне на оригинал от удостоверението за ползване от административния орган, а не от ползвателя, който го е приложил пред него и би следвало да разполага с оригинал на документа. При липсата на поискване от надлежната страна, съдът неправилно е приложил санкцията по чл. 183, ал. 4 ГПК и го е изключил от доказателствата по делото. Тези допуснати нарушения обаче не рефлектират върху крайния изход на спора. В настоящото касационно производство касаторът представя оригинал на удостоверението. Видно е, че той напълно съвпада с представеното ксероксно копие и по този начин съдържа недостатъците, които вече са констатирани от първоинстанционния съд. В него не е отразена датата на издаването, макар, че такава графа в утвърдената с цитираната вече наредба графа съществува. Освен това не е отразен и номер на имота по парцеларния план. Следователно представеният оригинал не налага изводи, различни от тези които е направил съда в мотивите към съдебния акт. Поради това допуснатите процесуални нарушения не могат да се приемат за съществени такива. Неоснователни са възраженията на касатора за допуснати нарушения на процесуалните норми във връзка с установяване на релевантните за спора факти и събирането на относимите към тях доказателства. Съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. АПК не само административният орган, но и лицата, за които оспорващият административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него. Такова облагодетелствано лице от акта е именно касаторът. Прилагайки правилото за разпределение на тежестта на доказване, той е следвало да установи пред съда наличието на изискуемите предпоставки по § 4б, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ за признаване право на трансформация. Той обаче не се е явил в нито едно съдебно заседание и не е ангажирал каквито и да бил доказателства за надлежно предоставено право на ползване. А надлежно в случая е това право, при предоставянето на което са били изпълнени всички необходими и специални изисквания в нормативните актове към момента на предоставянето му. В конкретния случай той дори не е установил кога е настъпил този момент. В същото време е установено от заключението на съдебно-техническата експертиза, че при предоставяне правото на ползване на Кузман Йорданов Кръстев са допуснати нарушения на изискванията, залегнали в наредбата. Имотът му е предоставен без да е отразен в парцеларен план. Освен това вещото лице е посочило, че в първия разписен лист към кадастралния план, одобрен през 1993 година ползвателят е дописван по-късно. В съдебно заседание на 29.09.2008 година вещото лице е допълнило и че регистърът за имотите, раздадени за лично ползване през периода 1983 - 1986 година е поддържан до един момент, а след това удостоверенията са дописвани в отделни списъци и не са приемани официално. От проверката в канцеларията на ответника, експертът е установил, че списъци на удостоверения са правени на отделни листа, съхранявани заедно с азбучния регистър. Точно на такъв отделен списък е вписано удостоверението на ползвателя. На последно място се установява (включително и от представеното в касационното производство писмо изх. № 12-94-247 от 12.10.2007 година на началника на Агенция по геодезия, картография и кадастър), че местност с наименование "Над Младост", каквато е посочена в удостоверението за ползване няма. При това положение дори не е установено и мястото, в което се намира имотът, описан в удостоверението за ползване. С оглед на тези съображения се явяват неоснователни и касационните доводи за противоречие на съдебното решение с материалния закон. Същото е допустимо и правилно и следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното, Върховният административен съд, четвърто отделение