Решение № 8334 от 20.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4472/2018 г.

Решение № 8334 от 20.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4472/2018 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Р. Б. срещу решение № 423 от 06.03.2018 г. по адм. дело № 1320/2017 г. по описа на Административния съд -В., в частта, в която е отхвърлена жалбата й срещу Ревизионен акт № Р-03000316000311-091-002/19.12.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. В., потвърден с Решение № 96/19.04.2017 г. на Директора на дирекция "ОДОП" - В. при ЦУ на НАП. В касационната жалба са изтъкнати доводи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, което съставлява отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът моли да се отмени решението на първоинстанционния съд в алтернативност да се върне делото за ново разглеждане на административния съд и претендира разноски за двете инстанции. Ответникът - директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. В. при ЦУ на НАП, чрез юрк. Д., оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на обжалваното решение на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е допустима, тъй като е предявена от страна по делото и в срок. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - В. е отменил Ревизионен акт № Р-03000316000311-091-002/19.12.2016 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. В., потвърден с Решение № 96/19.04.2017 г. на Директора на дирекция "ОДОП" - В. при ЦУ на НАП, с който са определени задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2013 г. за сумата над 6 371.74 лв до установеният размер от 6 444.33 лв. и за лихва над сумата от 1 709.23 лв. до установената в размер на 1 728.23 лв, като е отхвърлил жалбата на М. Р. Б. в останалата й част. Предмет на настоящият спор е решението, в частта, в която е отхвърлена жалбата на ревизираното лице. В останалата част решението е влязло в сила като необжалвано. За да отхвърли жалбата на физическото лице административен съд В. е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията и съдебното производство доказателства. Изяснил е релевантните факти. Oбсъдил e доказателствата, възраженията, относимата и приложима правна уредба. За да постанови този резултат, съдът е приел, че М. Р. Б. е местно физическо лице и като такова е данъчно задължено за облагаемият си доход получен през данъчната година от източници в България и от чужбина. Анализирайки представените доказателства първостепенният съд е стигнал до извод, че представените стопански договори не доказват реалното заплащане на уговореното в тях, като във тази връзка липсват доказателства за реално извършени разходи от РЛ. Кредитирайки извършената ССчЕ, административният съд е установил, че от стоковите разписки представени по делото единствено тези издадени от "Х." ООД са налични в неговото счетоводство, стоки по тях са изписвани и продажбите са осчетоводени от "Х." ООД, като разходите по тези стокови разписки, а именно № 0000201720/10.09.2011 г., № 0000202689/31.08.2011 г., № 0000201676/29.08.2011 г. и № 0000201667/26.08.2011 г., издадени от "Х." ООД, следва да намерят отражение при изчисляване на годишната данъчна основа по чл. 34 от ЗДДФЛ. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице основанията, сочени от касатора. Безспорно установено е, че М. Р. Б. има качеството на местно физическо лице и като такова е данъчно задължено за облагаемият си доход получен през данъчната година от източници в България и от чужбина. Видно от доказателствата по делото РЛ е реализирала през 2013 г. доход от покупко-продажба на недвижим имот в СИО, като същият не е деклариран в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. Видно от нотариален акт № 120/05.05.2011 г., И. Б., съпруг на РЛ, е закупил УПИ № ХI-23 с площ от 850 кв. м., находящ се в с. К. за сумата от 2 700 лв. След издаване на разрешително за строеж за имота била построена еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 146 кв. м., въведена в експлоатация с Удостоверение № 8/19.06.2013 г. Според представените обяснения материалите, използвани за изграждане на къщата са закупени от сем. Б.. С нотариален акт за покупко-продажба № 126/03.07.2013 г. И. Б. и М. Б. са продали УПИ № ХI-23 с площ от 850 кв. м., находящ се в с. К., заедно с построената в имота еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 146 кв. м., както и цялото оборудване и обзавеждане на сградата за сумата от 75 000 евро. Цената на придобиване на земята съгласно нотариален акт № 120/05.05.2011 г. е в размер на 2 700 лв. Първоинстанционният съд правилно е установил приложимата правна уредба. Правилни са изводите, че в цената на придобиване следва да се включи и тази за построяване на еднофамилната жилищна сграда, предвид посочената норма на чл. 33, ал. 5 от ЗДДФЛ - извършените разходи за застрояване на придобитият имот. Представените стопански договори, като доказателство за извършени разходи по построяването на къщата, правилно не са кредитирани. Договорите са доказателство само за възникнали облигационни отношения между страните, но не и доказателство за изпълнение на договореното и за действителното извършване на твърдените разходи. От заключението на ССЕ, се установява че от стоковите разписки представени по делото единствено тези издадени от "Х." ООД са налични в неговото счетоводство, стоки по тях са изписвани и продажбите са осчетоводени от "Х." ООД, като правилно единствено разходите по тях са взети предвид при изчисляване на годишната данъчна основа по чл. 34 от ЗДДФЛ. С оглед изложеното, решението е правилно постановено, не са допуснати сочените от касатора нарушения, които да водят до отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед резултата по делото на Дирекция "ОДОП" В. при ЦУ на НАП като ответник по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 550 лв. на основание на чл. 9, ал. 3 вр. чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,