Решение № 7539 от 15.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7659/2016 г.

Решение № 7539 от 15.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7659/2016 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез упълномощен юрисконсулт М. Л.-Титова, против решение № 849 от 05.05.2016 г., постановено от Административен съд - Б., Втори състав, по адм. д. № 2194/2015 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционния съд относно законосъобразността на процесния акт и твърди, че отказът за изплащане на субсидия е мотивиран с факта на установеното несъответствие между заявеното от кандидата направление "биологично растениевъдство" и фактическото положение посочено от т. нар. контролиращо лице. Счита, че констатациите на административния орган не са оборени в хода на първоинстанционното производство. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение като неправилно и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът - Д. Н. Н. от гр. Б., оспорва касационната жалба в съдебно заседание чрез упълномощен адв. Цеков, както и с писмени бележки от адв. Костова, с които пледира за оставяне в сила обжалваното съдебно решение, като правилно постановено. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че обжалваното съдебно решение е неправилно, тъй като изводът за незаконосъобразност на обжалваното уведомително писмо е необоснован и изведен без да са обсъдени събраните доказателства относно съществото на правния спор, което е довело до нарушаване на материалния закон. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 849 от 05.05.2016 г. е отменено уведомително писмо изх. № 02-020-6500/8871/15.10.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007 г. - 2013 г. за кампания 2014 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" и ДФ "Земеделие" е осъден да заплати на Д. Н. Н. разноски по делото в размер на 310 лв. За да достигне до този резултат, Административният съд - Б. е приел, че оспореният административен акт е немотивиран, тъй като липсва фактическо описание на основанието за издаване на процесния отказ. Първоинстанционният съд е установил, че е вписано единствено, че "в резултат на извършените административни и/или проверки на място" ДФ "Земеделие" отказва финансово подпомагане по подаденото от жалбоподателя заявление, но никъде в уведомителното писмо и в съпътстващи други документи не са индивидуализирани причините, поради които отделните площи се явяват недопустими за подпомагане. При това положение е преценено, че административният акт е издаден при неизяснена фактическа обстановка и съдът няма възможност да прецени неговата законосъобразност, а адресатът е лишен от възможност да упражни в пълен обем правото си на защита. Оттук е изведено заключение, че е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което не може да бъде санирано със събирането на доказателства в хода на съдебното производство. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на приложимите материалноправни разпоредби. Съдебният акт е правилен и при постановяването му не са осъществени нарушения, изискващи отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена обстановка и след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото в мотивите на съдебното решение точно е отразено, че Д. Н. Н. е подал на 12.05.2014 г. заявление за подпомагане по направление "Биологично растениевъдство" по мярка 214 "Агроекологични плащания" с УРН 584103 за кампания 2014 г., което съответства на всички нормативни изисквания и съдържа надлежно попълнена таблица на използваните парцели през 2014 г., в която са нанесени 6 броя БЗС. С процесното уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "АЕП" по програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. за кампания 2014 г. е наложено намаление на субсидията по АЕП в размер на 5 352,57 лв. По горепосоченото общо заявление са извършени административни проверки по реда на чл. 24, ал. 3 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на ИСАК, чрез които е установено че не е налице площ, излизаща извън слоя на допустимите за подпомагане площи за 2014 г. В колона 7 на процесното писмо е посочено, че е налице недопустима площ в размер на 2,78 ха, поради неспазени базови и други изисквания или проверка на място от Технически инспекторат към Разплащателна агенция. С оглед на това в процесното уведомително писмо е отразено, че изчисленият размер наддекларирана площ е в размер на 2,78 ха, а оторизираната сума за подпомагане по процесното заявление за кампания 2014 г. по АЕП е определена в размер на 1582,61 лв., тоест отказана е претендираната финансова помощ в размер на 5 352,57 лв. В мотивите на обжалваното съдебно решение е анализирана нормата на чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП, по силата на която Разплащателната агенция може да намали размера или да откаже плащане Решаващият състав от Административен съд - Б. точно е преценил, че административният орган не изложил конкретни и разбираеми мотиви за причините за отказа и относно кои точно площи не се стопанисват от жалбоподателя. Правилно е констатирано, че мотиви за приложимост на някое от изброените отделни основания за недопустимост на подпомагането не са изложени в оспорения от заявителя отказ. Настоящият съдебен състав споделя становището на първоинстанционния съд, че от приложената към уведомителното писмо Таблица за формиране на общата оторизирана сума за финансово подпомагане на база площи, заявени за подпомагане не може да се установи на кое от горепосочените основания е отказано оторизиране на поисканата сума. В случая издателят на административния акт е вписал само: "поради неспазени базови и други изисквания или проверка на място от Технически инспекторат към Разплащателна агенция " отказва финансово подпомагане по подаденото заявление, без да индивидуализира причините, поради които площите се считат за недопустими за подпомагане. Първоинстанционният съд законосъобразно е установил, че фактически основания за издаване на акта не са посочени и в други документи, съдържащи се в приложената административна преписка. ДФ "Земеделие" не се е позовал на недобросъвестно поведение от земеделския производител, което чрез деклариране на неверни данни да е въвело в заблуждение административния орган. Изведен е верен и обоснован извод, че процесното уведомително писмо е издадено в противоречие с императивната норма на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, изискваща отразяване на фактически и правни основания за постановяването му. В случая не са посочени и конкретните факти и обстоятелства, въз основа на които е прието от административния орган, че субсидията е недължима, както и не е уточнена коя хипотеза е приложима към процесния отказ. В първоинстанционното производство (л. 59-61 по делото) са представени и извадки от компютърната система на ДФ "Земеделие", от които е видно, че спорната площ с идентификатор 35033-691-1-1 с площ 1,39 ха е заявена като засадена с култура череши и възприета като такава от ДФЗ през 2013 г. Впоследствие ДФЗ е постановил отказ, като е възприел същата като засадена с шипки за 2014 г., а след това през 2015 г. отново е възприета като засята с череши. Следва да се посочи, че когато не са извършвани проверки на място, откриването на нередности не освобождава административния орган от задължението да мотивира акта си, като опише словесно каква е причината за недопустимост за подпомагане на индивидуализираните имоти, отделно от сочените цифри: заявени площи - недопустими за подпомагане площи. В случая установеното нарушение на административнопроизводствените правила има съществен характер, защото лишава заявителят от правото да ангажира съответните доказателства, за да опровергае причините за отказа, тъй като не знае какви са те всъщност. Настоящият съдебен състав намира за обоснована тезата на първоинстанционния съд, че установеното нарушение не следва да бъде поправяно от страна на съда чрез събиране на доказателства в хода на съдебния процес, който вместо издателят на оспорения отказ да аргументира защо отделните БЗС се приети като недопустими за подпомагане. Установеното от първоинстанционния съд нарушение е съществено и самостоятелно основание, изискващо отмяна на административния акт с връщане преписката на административния орган със задължително указание за спазване на законовите изисквания, визирани в чл. 59 от АПК. Едва след изпълнение на това указание ще може да се прецени какви точно са основанията за отказа по отношение на отделните площи и дали те са правилни и съобразени със специалните материалноправни разпоредби. Тъй като първоинстанционният съд е пропуснал да върне преписката на ДФ "Земеделие", настоящият съдебен състав счита, че следва да се постанови нов диспозитив в съответствие с чл. 173, ал. 2 от АПК за връщане преписката на административния орган и ново произнасяне при спазване на указанията, дадени в мотивите на съдебното решение. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци, което налага отхвърлянето й, като неоснователна. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски се оставя без уважение. На основание чл. 143 от АПК касационният жалбоподател следва да заплати на ответника направените от него разноски в размер на 850 лв. - договорено и платено адвокатско възнаграждение. Неоснователно е възражението на касатора за прекомерност на възнаграждението, защото то е съответстващо на фактическата и правна сложност на процесния правен спор. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение