Решение № 9211 от 19.10.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на О. Годумов, [ЕГН] с Едноличен търговец О. Годумов - Дита" [ЕИК] чрез адв. Велков против Решение 226/22.06.2021 г., постановено по административно дело 346/2020 г. по описа на Административен съд град Смолян. С решението е отхвърлена жалбата на Годумов срещу Ревизионен акт /РА/ Р - 16002120001002-091-001/10.08.2020г. на ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение 527/28.10.2020 г. на директора на Дирекция ОДОП -Пловдив, с който са определени допълнителни задължения за довнасяне: данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2014 г. в размер на 7 071,95лв. и лихви 3 790,86лв., вноски за ДОО за 2014г. в размер на 3 872,88лв. и лихви 2 076,02лв., вноски за 30 за 2014г. в размер на 1 900,80лв. и лихви 1 018,91лв. и допълнителни вноски за ДЗПО-УПФ за 2014г. в размер на 1 188,00лв. и лихви 636,82лв.,или общо главница в размер на 14 033,63лв. и лихви 7 522,61лв. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано - основание по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на решението. Счита, че наличието на основание по чл. 122, ал. 1 не е подкрепено със събраните по делото доказателства поради което е неприложима презумпцията, регламентирана в чл. 124, ал. 2 ДОПК. Касаторът моли за отмяна на съдебното решение. Ответникът по касация - директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив е оспорил касационната жалба с подробни доводи в постъпила по делото на 28.09.2022г. писмена защита от процесуален представител. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираното основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок, поради което е процесуално допустима. По същество жалбата е неоснователна. С оспорения РА на касатора е определен данък по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2014 г., вноски за ДОО, ЗОО и ДЗПО-УПФ за 2014 г. в общ размер на 14 033,63лв. и лихви 7 522,61лв. По време на ревизията приходният орган е установил, че декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанска дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансово му състояние за процесния период, тоест налице е обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Прието е, че и в съдебното производство жалбоподателят не е установил до безспорен начин получени под формата на заеми от Р. Стоянова и К. Стоянов суми в размер съответно на 60 000лв. и 9600лв. през 2014 г. В тази връзка са обсъдени представените писмени доказателства и свидетелски показания, като са изложени мотиви защо съдът не кредитира същите. Съдът се е позовал на верността на фактическите констатации на ревизионният акт, приключващ ревизия, проведена по реда на чл. 122 ДОПК. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Същото трябва да бъде оставено в сила. Касационните оплаквания се припокриват с доводите, поддържани от жалбоподателя в първоинстанционното производство. Правилно е прието в съдебното решение, че е доказано наличието на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за извършване на ревизията по особения ред. В съдебното решение са обсъдени данните за несъответствието между декларираните и/или получени приходи, доходи, източници на формиране на собствен капитал, на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице с имущественото му състояние. Обосновано съдът е приел, че договорът за заем представлява частен свидетелстващ документ, като липсват убедителни доказателства за действителното получаване на сумите. Правилно първоинстанционният съд е посочил разминаванията между посочените от свидетелката и обясненията обстоятелства относно времето на предоставяне на сумата, както и основанието и заем или дарение. Първоинстанционният съд е обсъдил показанията на двамата свидетели, като са изложени подробни мотиви защо не кредитира същите. Изводите на съда са логически обосновани на останалите факти по делото и се споделят от настоящата съдебна инстанция, поради което не следва да бъдат преповтаряни. В случая първоинстанционният съд е изпълнил нормата на чл. 172 от ГПК, приложима в настоящето производство по силата на § 2 от ДР на ДОПК и чл. 144 от АПК, която определя, че показанията на свидетелите се преценяват от съда с оглед на всички данни по делото. Настоящият състав преценява оплакванията в касационната жалба за неоснователни, тъй като от ангажираните по делото доказателства не се установява, че заемодателите са разполагали с посочените суми към 2014 г. С оглед на резултата по делото в полза на Д "ОДОП" - гр. Пловдив касационната инстанция присъжда юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 177 лв. за производството пред ВАС. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение