Решение № 2730 от 12.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1236/2014 г.

Решение № 2730 от 12.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1236/2014 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Съдебното производство е по чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/, образувано по жалба на Йорданка Стефанова Иванова, Василка Ангелова Трендафилова, Детелина Григорова Асенова и Ангел Григоров Стоимчев, срещу решение № 811 от 21.12.2013 г. на Министерски съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0+000 до км 16+400 /идентичен с км 16+540/, участък от км 0+000 до км 15+100" на територията на област София, обн. ДВ, бр. 2 от 07.01.2014 г. В жалбата се поддържа, че решението като неправилно следва да се измени в частта, с която е определено дължимото парично обезщетение за отчужденият имот с идентификатор № 68134.8671.17 по ККР, собственост на наследниците на Ангел Стоимчев Христов. Изложени са твърдения за това, че определения размер на обезщетението не е равностоен по смисъла на закона и е несправедлив. Ответникът по жалбата - Министерски съвет на РБ и заинтересованите страни - министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура" чрез пълномощниците си по делото вземат становище, че жалбата е неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, трето отделение намира, че жалбата е подадена от надлежни страни, в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Съгласно чл. 34а, ал. 1 от ЗДС отчуждаването на имоти частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. В конкретния случай решението е издадено от Министерски съвет, т. е от компетентен орган. Същото е със съдържанието, изискуемо се от чл. 34б от ЗДС - посочена е държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението и размерът им, стойността на дължимото се обезщетение на собствениците им. Спазени са и административно-производствените правила за вземане на решението посочени в чл. 34, 34а, 34б, ал. 2 от ЗДС. Заинтересованото ведомство е направило мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството, като към него са приложени документите, изброени в чл. 34, ал. 2 от ЗДС. Министърът на регионалното развитие и министърът на финансите са направили предложение за отчуждаване на имотите до МС с приложен към него съвместен доклад. Налице е и оценка на имотите, извършена от лицензиран оценител на имоти. Решението на МС за отчуждаване на имотите е съгласувано и е обнародвано в ДВ, бр. 2 от 07.01.2014 г. Предвид изложеното оспореното решение е издадено в необходимата форма и при законоустановеното съдържание, както и при спазване на административно-производствените правила за издаването му. В оспорената му част Решение № 811/21.12.2013 г. на Министерски съвет на Република България постановява отчуждаване на част от имот с идентификатор 68134.8671.17, в землище Малашевци, Община Столична, с площ от 3.001 дка, собственост на Ангел Стоимчев Христов, подлежаща на отчуждаване площ 1.439 дка, като определения размер на паричното обезщетение е 1176 лв. От представеното решение № 121/23.07.2001 г. на Общинска поземлена комисия "Връбница", Област София град е видно, че имота е собственост на наследниците на Ангел Стоимчев Христов. Съгласно удостоверение за наследници № 043 от 14.01.2014 г. жалбоподателите са наследници на Ангел Христов. От представената скица № 39023/26.06.2013 г., издадена от СГКК гр. София е видно, че поземлен имот № 68134.8671.17 с площ от 3001 кв. м. е с трайно предназначение на територията земеделска и начин на трайно ползване - нива. Представено е и удостоверение от 10.12.2012 г. на Общинска служба по земеделие "Нови Искър" в което са посочени характеристиките на имота, с начин на трайно ползване нива. По делото е допусната съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за пазарната стойност на отчуждената част от имота съобразно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС. Експертизата е извършена от вещо лице, което съответства на изискванията за "оценител на имоти", посочени в § 1а, т. 3 от ДР на ЗДС. Вещото лице е изготвило първоначално и допълнително заключение по делото. В първоначалното са дадени три варианта с различни стойности на обезщетението: въз основа на всички вписани сделки за землище Малашевци - 207 140 лв.; за същото землище без сделките за идеални части от имоти и ипотека - 49 040 лв. и в размер на 1176 лева, определено по Наредбата за реда за определяне цените на земеделските имоти. В допълнителното заключение са дадени четири варианта на стойността на обезщетението. Първият вариант е изготвен на база всички вписани сделки за имоти със сходни характеристики в Район Кремиковци, в който попада отчуждаемия имот, като е определена стойност на обезщетението в размер на 54 590 лв. С втория вариант вещото лице е определило размер на обезщетението от 20 550 лв. като оценката е изготвена при изключване на сделките с идеални части от недвижими имоти в същия район. В третия вариант е определен размер на обезщетението в размер на 55 697 лв., при изключване на сделки за ипотеки. В четвъртия вариант, основан на сключени сделки в Район Кремиковци, без тези за идеални части от недвижими имоти и за ипотеки размера на равностойното парично обезщетение е определен на 18 587 лева. Експертните заключения не са оспорени от страните и са приети от съда. Съгласно § 1а, т. 1 от ДР на ЗДС "равностойно парично обезщетение" е цената на отчуждаваните имоти или на части от имоти, определена по реда на този закон, а чл. 32, ал. 2 от закона разпорежда, че равностойното парично обезщетение по ал. 1 се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. Съответно "Пазарни цени" са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека - обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези, с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота - § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС /изм. бр. 105 от 2014 г./. Целта на посоченото неизчерпателно изброяване е да се обхванат възможно най-широк кръг правни сделки, които отговарят на определените от закона критерии, за да бъде определено справедливо парично обезщетение за имота и бъдат защитени интересите на засегнатите собственици - същите бъдат възмездени парично с цена близка до тази, която биха получили при свободно договаряне на пазара на недвижими имоти, при отсъствие на каквато и да било принуда. Съдът намира, че при приложение на посочените законови критерии за определяне на дължимото се равностойното парично обезщетение, това за отчуждения в случая недвижим имот следва да бъде определено по четвъртият вариант от допълнителното заключение на съдебно-оценителната експертиза, тъй като останалите са неприложими. При наличието на сключени сделки, отговарящи на изискванията на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, неправилно административния орган е определил обезщетението при приложението на чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС по Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи по чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Вариантите от първоначалното заключение съдът не възприема, тъй като се основават единствено на сделки, касаещи имоти в "землището" на Малашевци. Видно от доказателствата по делото такова землище не съществува, като съгласно скицата, издадена от СГКК гр. София отчуждаемия имот попада в район Кремиковци, кв. "Малашевци", местността "Крива бара" и е земеделска земя, с начин на трайно ползване - нива. Територията на района е част от територията, включена в строителните и землищните граници на града, съгласно чл. 11, ал. 1 ЗАТУРБ, като може да включва както урбанизирани, така и земеделски територии. В случая се касае за имот попадащ в земеделска територия в границите на район Кремиковци и именно сключените сделки с имоти със сходни характеристики в този район, в относимия период и отговарящи на изискванията на закона следва да послужат при определяне на дължимото се парично обезщетение. Стесняването на обхвата на изследваните сделки би довело до нарушаване на принципа за равностойност на паричното обезщетение. При изложеното неоснователни са доводите на ответника по жалбата за неприложимост на вариантите от допълнителното заключение на вещото лице. Първите три варианта от допълнителното заключение на вещото лице също не основават определяне на равностойно парично обезщетение по смисъла на закона, тъй като се основават и на сключени сделки за идеални части от недвижими имоти и за учредяване на ипотеки върху такива имоти, които ипотеки не обезпечават тяхната покупко-продажба. Тези сделки са изрично изключени от закона като пазарни аналози за определяне на пазарна цена по приложимата разпоредба на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, съгласно § 9, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗДС /ДВ, бр. 105 от 2014 г./. Съгласно последната, започналите производства по отчуждаване на имоти - частна собственост, се довършват по реда и в сроковете на този закон. В случая е налице започнало и неприключило производство по отчуждаване, решението на Министерския съвет влиза в сила и имота се смята за отчужден, т. е. производството по отчуждаване е приключило тогава, когато е преведено обезщетението по сметка на правоимащите лица въз основа на решението на съда по чл. 38, ал. 8 от ЗДС - чл. 39, ал. 1, т. 2, б. "а" от ЗДС. По изложените съображения настоящият състав счита, че в конкретния случай обезщетението за подлежащия на отчуждаване имот следва да бъде определено съгласно вариант четвърти от заключението на вещото лице, с който равностойното парично обезщетение е определено в размер на 18 587 лева на база сключени сделки в района, в който се намира и отчуждавания имот, отговарящи на критериите на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС. Искане за присъждане на разноски по делото не е направено от жалбоподателите. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение