Решение № 14528 от 29.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9209/2017 г.

Решение № 14528 от 29.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9209/2017 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. Й. В. срещу решение № 257 от 07.07.2017 г. постановено по адм. дело № 181 по описа за 2017 г. на Административен съд (АС) - В., с което е отхвърлена жалбата му против заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 170288-000063 от 13.03.2017 г. издадена от началник на Районно управление "Полиция" (РУП) - К. при Областна дирекция (ОД) към Министерство на вътрешните работи (МВР) - В.. Касационният жалбоподател, счита, че обжалваното решение е неправилно, поради допуснати при постановяването му нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че съдът неправилно е приел, че процесната заповед е издадена от компетентен орган. Счита, че по делото не е доказано, дали ОД към МВР - В. е определена по реда на чл. 165, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) от министъра на вътрешните работи за служба за контрол, за да се изведе че директора на ОД на МВР - В. има правата да налага мерки по чл. 171, ал. 1 от ЗДвП и може да ги делегира. Изводът на съда, че му е "ноторно/служебно известно", че ОД към МВР - В. е служба за контрол, определена от министъра на вътрешните работи, е в нарушение на основните принципи на административното правораздаване и не почива на обективната логика. В оспорената заповед административният орган се е позовал на упълномощаване със заповед № 369з-208 от 01.02.2015 г., без да е посочен издателят й, което прави акта немотивиран. Налице е противоречие в мотивите на решението относно материалната доказателствена сила на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и възможността тя да бъде оспорена. Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено, като бъде отменена оспорената заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ). Ответната страна - Началникът на Районно управление "Полиция" - К. при Областна дирекция към Министерство на вътрешните работи - В., не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С оспореното решение на АС - В. е отхвърлена жалбата на Е. Й. В. против заповед за налагане на ПАМ № 17-0288-000064 от 13.03.2017 г. "временно отнемане на свидетелството за управление на водач, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца", издадена от началник РУП - К. при ОД към МВР - В.. За да постанови решението си, съдът е установил от фактическа страна, че на 08.03.2017 г. около 22.10 ч. в гр. К. на ул. "Р." срещу № 44 посока на движение към ул. "Х. Б.", оспорващият управлявал собствения си лек автомобил марка "Пежо" 406 с рег. № ....., като е отказал да му бъде извършена проверка за наркотици или други упойващи вещества с техническо средство Д. D. test 5000 № ARDF-004 за установяване на тяхната употреба. На водача е издаден талон за медицинско изследване № 0381052, но същия е отказал да даде кръвна проба. При така установеното, съдът приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, въз основа на надлежно оправомощаване установено от т. 1.4 на заповед № 369-з 208 от 01.02.2015 г. на директора на ОД на МВР - В., издадена въз основа на заповед № 8121з-48 от 16.01.2015 г. на министъра на вътрешните работи, съгласно отбелязването в нея, определяща службите за контрол по чл. 165 от ЗДвП и служебно известна на съда. Изложил е, че заповедта е издадена в условията на обвързана компетентност на административния орган, при спазване на административно производствените правила и в съответствие с материалноправните норми. Приел е, че в случая е безспорно установено наличието на предпоставките по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, с оглед отказа на водача да му бъде извършена проверка за наркотици или други упойващи вещества с техническо средство и да даде кръв за медицинско изследване. Решението е правилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразен извод, че са изпълнени предпоставките по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП за прилагане на оспорената принудителна административна мярка. Съгласно чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП (в релевантната към датата на прилагането на ПАМ редакция) за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" на водач, при отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. В случая е установено, че В. е управлявал МПС и е отказал проверка с техническо средство за установяване на наркотични вещества, както и не е изпълнил даденото предписание за медицинско изследване на кръвта за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози. Без значение за законосъобразността на ПАМ са направените от В. възражения, че не бил отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство, тъй като посочените в нормата предпоставки са дадени алтернативно. С проявлението на релевантните факти е възникнало публичното право на административния орган да приложи принудителната административна мярка, като отнеме временно свидетелството за управление на МПС на водача, до решаване на въпроса за отговорността му но за не повече от 18 месеца. Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед за прилагане на ПАМ е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 165, ал. 1 ЗДвП министърът на вътрешните работи определя службите за контрол на движението по пътищата, но той няма правомощието да определи длъжностните лица, които да издават заповеди за прилагане на принудителните мерки, нито да им делегира тази компетентност, защото той самият не я притежава. Заповедта, която делегира компетентност на издалия оспорената заповед орган, е заповед № 369з-208 от 01.02.2015 г. на директора на ОД на МВР - В.. Обстоятелството дали в оспорената в първоинстанционното производство заповед за прилагане на ПАМ е посочено от къде издателят й черпи своята компетентност, е ирелевантно за нейната законосъобразност и не води до извод за немотивираност на заповедта. Заповед № 369з-208 от 01.02.2015 г. на директора на ОД на МВР - В. е приета като доказателство по делото, с което компетентността на издателя на ПАМ е установена. Заповед № 369з-208 от 01.02.2015 г. на директора на ОД на МВР - В., както е посочено в нея, е издадена въз основа на заповед № 8121з-48 от 16.01.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с която областните дирекции на Министерство на вътрешните работи са определени като служби за контрол по смисъла на чл. 165 от ЗДвП. Действително, при постановяване на решението съдът не е съобщил предварително на страните, че заповед № 8121з-48 от 16.01.2015 г. на министъра на вътрешните работи му е служебно известна, каквото е изискването на чл. 155 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК, но това не съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото съществуването на посочената заповед не се оспорва от В. Съдът е допуснал и събрал относимите за предмета на спора доказателства и е ценил същите правилно, в тяхната съвкупност, взаимна връзка и относимост, като въз основа на тях е извел правилни и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Не са налице сочените от касатора отменителни основания, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение