Решение № 10800 от 28.11.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Колева, срещу решение 1247 от 25.02.2022 г., постановено по адм. дело 1444/2021 г. по описа на Административен съд София-град, в която са развити съображения за неправилност на съдебния акт поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Иска се неговата отмяна, като се постанови ново по същество на спора, с което се отхвърли изцяло предявения иск. Претендират се разноските по делото за двете съдебни инстанции. Ответникът София плод ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, чрез управителя М. Рашева, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд София-град се е развило по предявения от София плод ЕООД срещу Държавен фонд Земеделие иск за обезщетяване на претърпени имуществени вреди, причинени от незаконосъобразен административен акт т. 2 от Уведомително писмо за одобрение на заявка за плащане с която не е одобрена финансова помощ в размер на 9 665,33 лв. за доставка на 3287,46 кг круши, който акт е отменен по съдебен ред. Вредите се претендират в размер, основан на законната лихва върху сумата за периода на забавеното и изплащане. С обжалваното решение съдът е приел иска за основателен и го е уважил в претендирания размер. За да постанови този резултат е приел, че е налице незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред, установена е и настъпила за ищеца вреда, изразяваща се в липса на своевременно получено финансиране, която вреда е в причинна връзка с отменения административен акт. Плащането по подаденото заявление е следвало да бъде извършено най-късно до 01.05.2017 г., което следва от разпоредбите на чл. 19, ал. 4 от Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения схема "Училищен плод" и схема "Училищно мляко", тъй като заявката за плащане е депозирана на 01.02.2017 г. и за посочения в исковата молба период дружеството е било лишено от възможността да ползва собствените си средства. Решението е валидно допустимо и правилно. Доводите на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Първоинстанционния съд е обсъдил въведените от ищеца обстоятелства, на които се основава предявеният иск, като е дал ясен и конкретен отговор кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения, кои доказателства съдът кредитира и защо. Изведен е правилният извод за доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, на които се основава претенцията за обезщетение по приложимия закон. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава необоснованост на обжалваното решение. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за основателност на предявения иск, основан на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Настоящата инстанция споделя съображенията на първоинстанционния съд и не следва да ги преповтаря в своя съдебен акт. Исковата претенция е за обезщетение за настъпила имуществена вреда, в размера на законната лихва за забавено плащане, признато от ответника за дължимо и платено в по-късен от момента, в който е следвало да бъде извършено. Съгласно разпоредбата на чл. 86 от Закона за задълженията и договорите при неизпълнение на парично задължение, каквото неизпълнение в случая е установено, длъжникът дължи обезщетение ведно със законната лихва върху главницата (обезщетението). В случая обаче не се касае за лихва дължима върху признато и присъдено обезщетение за вреди, предмет на обсъждане в мотивите по т. 4 от Тълкувателно решение 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. 3/2004 г. ОСГК, а за самото обезщетение (пропуснатата полза), чиито размер се основава на този на законната лихва по чл. 86 ЗЗД. Обосновано и в съответствие с приложимия закон съдът от първата инстанция е приел, че ищецът се е справил с доказателствената тежест и е установил наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за реализиране на безвиновната отговорност на държавата - отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Съдът не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна, поради което обжалваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Предвид изходът на спора, искането на касатора за присъждане на разноски за двете инстанции е неоснователно. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение