Решение № 5030 от 10.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8381/2012 г.

Решение № 5030 от 10.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8381/2012 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Емил Симеонов Емилов от с. Чилик, общ. Кърджали, чрез процесуален представител адв. Р. Петков, против Решение от 4.05.2012 г., постановено от Административния съд Пловдив по адм. д. № 290/2012 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Емилов срещу Ревизионен акт № 131103057/14.09.2011 г. на ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 1259/27.12.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, като Емил Симеонов Емилов е осъден да заплати разноските по делото в размер на 1563,68 лева на Дирекция "ОУИ" гр. Пловдив. В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост. По същество претендира нищожност на РА № 131103057/14.09.2011 г., като се твърди, че предхождащите производството актове (резолюция за проверка, заповед за възлагане на ревизия, заповед за определяне на компетентен орган и пр.) са издадени от материално некомпетентни лица, за което се излагат подробни съображения. Алтернативно счита ревизионният акт за незаконосъобразен, доколкото счита, че ревизираното лице към ревизираният период не е имало задължение за регистрация по ЗДДС съобразно действащата към този момент редакция на закона. Излага допълнителни съображения в смисъл, че не е направена разлика между "едноличен търговец" и "земеделски производител", касателно извършваното счетоводство от последния. В заключение моли за отмяна на първоинстанционното решение. По делото е постъпила защита от Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк. Бъчварова, в която излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба. Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но за неоснователност на касационната жалба. Административен съд Пловдив е приел, че Ревизионен акт № 131103057 от 14.09.2011 г., потвърден с Решение № 1259/28.12.2011 г. на зам.-директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП е изцяло законосъобразен. Посочено е, че няма спор по фактите, доколкото жалбодателят не оспорва нито размера на осъществените продажби и реализираните от тях приходи, нито достигнатия оборот, а твърди, че не е данъчно задължено лице по ЗДДС, поради което неправилно му е начислен данък, ведно със съответните лихви. Посочено е още, че съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗДДС "Данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея", а според чл. 3, ал. 2 от ЗДДС "Независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта .... селското стопанство ...". От последното е направен извод, че е правилна е преценката на ревизиращите органи, че извършваната дейност по отглеждане на червена капия представлява независима икономическа дейност на производител в областта на селското стопанство, и поради което Емилов е следвало да се регистрира по ДДС след достигането на оборот над 50 000 лв., а като не е направил това законосъобразно е начислен ДДС на основание чл. 102, ал. 3 от ЗДДС и по реда на чл. 67, ал. 2 от ЗДДС, като в хода на ревизията са извършени насрещни проверки на дружествата, изкупували продукцията, при които са точно определени размера на реализираните продажби по дати и са събрани доказателства за изплатените суми на физическото лице. Отразено е, че жалбодателят погрешно смята, че попада в изключението по чл. 3, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, което визира дейността на физическите лица, които не са еднолични търговци, за осъществяваната от тях дейност, уредена в закон, по управление и контрол на юридически лица. При гореизложените съображения Административен съд Пловдив отхвърлил жалбата на Емил Емилов срещу Ревизионен акт № 131103057 от 14.09.2011 г. на ТД на НАП гр. Пловдив. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадени от страна по съдебния спор в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. Съдът преценява като неоснователна касационната жалба. Административен съд Пловдив е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в установената форма и при спазване на процесуалните норми. Изводите на първоинстанционния съд изцяло се споделят от настоящата инстанция. Неоснователни са доводите на жалбоподателя за нищожност на ревизионния акт. Ревизията е възложена със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № 11011755/11.04.2011, подписана от Людмила Царкова - Началник сектор "Ревизии" в офис Пазарджик, която е упълномощена съгласно т. 6 и Приложение № 1 от Заповед № РД-09-1/4.01.2010 г. на Териториалния директор на ТД на НАП Пловдив да издава заповеди за възлагане на ревизии и техните изменения. Последната заповед е изменена със Заповед № РД-09-464/6.06.2011 г., според която т. 6 и Приложение № 1 в първата Заповед, представляващо поименен списък на началници сектор "Ревизии" с изнесено работно място в офисите на ТД на НАП Пловдив се променя, като вместо Людмила Царкова е определена Веска Дошкова. Тъй като заповедта за изменение е подписана от И. Д. Териториален директор Г. Тахов, е представена Заповед № ЗЦУ/268 от 2.03.2010 г., с която същият е оправомощен да изпълнява правомощията на Териториален директор в случаите на отсъствие на директора. В тази връзка е представена и заповед за отпуск на Териториалния директор за времето, когато е подписана Заповед № РД-09-464/6.06.2011 г., поради което, считано от 6.06.2011 г. компетентният орган да издава ЗВР в офис Пазарджик е Веска Дошкова. Тя е подписала втората ЗВР № 1103057/3.08.2011 г., поради което ревизията е възложена и съответно ревизионния акт, издаден от компетентните за това органи. Неоснователно жалбоподателят твърди, че по отношение на него е приложимо изключението по чл. 3, ал. 3, т. 2 ЗДДС. Съгласно чл. 3, ал. 3, т. 2 ЗДДС, не са данъчно задължени лица по смисъла на този закон физическите лица, които не са еднолични търговци, за осъществяваната от тях дейност, уредена в закон, по управление и контрол на юридическите лица. Дейността на тези лица не е независима икономическа дейност, като изключението е предвидено само за дейността по управление и контрол на юридическите лица, която е уредена в закон и се осъществява от физически лица, които не са еднолични търговци. Основният спорен въпрос между страните е дали като регистриран земеделски производител касаторът е и данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 2 ЗДДС. Законодателят не свързва независимата икономическа дейност по смисъла, вложен в цитираната разпоредба само с регистрирането като търговец по ТЗ. Обстоятелството, че касаторът не е регистриран като търговец по ТЗ, а само като земеделски производител не променя характера на извършваната от него дейност в областта на селското стопанство като независима икономическа дейност. Неправилно касаторът се позовава на чл. 3, ал. 3 ЗДДС, в която се съдържат изключенията от понятието независима икономическа дейност. В т. 2 на същата правна норма изрично се изключват от независима икономическа дейност физическите лица, които не са еднолични търговци за осъществяваната от тях дейност, уредена в закон по управление и контролна юридически лица. Настоящия случай в никакъв случай не може да се подведе по тази правна норма, тъй като той не е управител или контрольор в юридическо лице, за да бъде изключена неговата дейност в качеството му на физическо лице от независимата икономическа дейност. В чл. 3, ал. 2 ЗДДС, както се посочи по-горе не държи сметка за критерият търговец по смисъла на ТЗ на лицата, чиято дейност е свързана със селското стопанство, какъвто е настоящият случай. Тази разпоредба като дефинитивна и намираща се в данъчен материален закон, не може да се тълкува разширително, какъвто способ използва касатора. В този смисъл направените от първоинстанционния съд изводи в същата насока са законосъобразни в съответствие със ЗДДС, както и относно установеното от ревизията, че е достигнал облагаем оборот и е подлежал на задължителна регистрация по чл. 96 ЗДДС, както и правилно е начислен ДДС на основание чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 86, ал. 1 и 2 ЗДДС. Цитираното в касационната жалба Решение № 11538/3.11.2008 г. по а. д. № 6468/2008 г. е постановено за период, за който е действал ЗДДС (отм.), при различно определение на закона за данъчнозадължено лице, поради което не може да се приложи към настоящия казус. С оглед на изложеното, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С отговора на касационната жалба на процесуалния представител на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив е изразена претенция за заплащане на разноски по делото. Същата обаче следва да бъде оставена без уважение на основание чл. 161, ал. 1, пр. 3 от ДОПК, тъй като юрисконсултско възнаграждение е присъдено от Административен съд Пловдив. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, Осмо отделение,