Решение № 8710 от 12.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8462/2015 г.

Решение № 8710 от 12.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8462/2015 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. С. А. против решение № 238 от 11.06.2015 г. по адм. дело № 162/2015 г. на Административен съд В. Т., с което е отхвърлена жалбата на А. против заповед № РД-04-0103/19.02.2015 г. на Областен управител на област с административен съд - В. Т. за прекратяване на служебното й правоотношение на основание чл. 12, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Жалбоподателката поддържа, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, тъй като не са взети предвид допуснатите при издаване на заповедта съществени нарушения във формата на акта, на административно производствените правила и противоречието с нормите на чл. 107, ал. 1 и ал. 2 от ЗДСл, които не включват посоченото в заповедта основание за прекратяване на служебното правоотношение. Моли да бъде отменено и да се постанови ново съдебно решение по същество, с което административният акт да бъде отменен. Ответникът оспорва касационната жалба. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд В. Т. е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно първоинстанционният съд приема, че не са налице основания за отмяна на оспорената заповед. Административният акт е постановен от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административно производствените правила. Възраженията за допуснати съществени нарушения във формата на административния акт правилно са приети от първоинстанционния съд за неоснователни. Заповедта е в писмена форма, подписана е от органа - издател и в нея са посочени фактическото и правно основание за постановяването й. По същество това са мотивите, обосноваващи взетото от административния орган решение. При правилно тълкуване и прилагане на закона е направен и извода, че, заповедта с която служебното правоотношение на жалбоподателката А. е прекратено, е издадена в съответствие с условията, предвидени в чл. 12, ал. 1 от ЗДСл. Цитираният текст предоставя право на органа по назначаваното да прекрати без предизвестие служебното правоотношение със служител, назначен за първи път на държавна служба, в едногодишен срок от датата на встъпване в длъжност. В случая жалбоподателката е назначена на за първи път на държавна служба на длъжност "Главен секретар в Областна администрация - В. Т.", считано от 6.01.2014 г. (заповед РД 04-01-01/6.01.2014 г. декларация от 6.01.2014 г.). На 19.02.2015 г. е постановена заповедта, предмет на оспорване в настоящото производство, с която служебното правоотношение на А. е прекратено на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДСл, в едногодишния срок за изпитване. Обосновано и на основание чл. 12, ал. 3 ЗДСЛ - АС - В. Т. е приел, че за времето през което А. е била в законоустановен отпуск /поради нетрудоспособност и платен годишен отпуск/ - срокът за изпитване не е текъл. При тези данни административният съд аргументирано приема, че заповедта е издадена при спазване на материалния закон. Жалбоподателката е назначена за първи път на държавна служба, а заповедта е издадена в едногодишен срок от възникване на правоотношението, поради което правилно първоинстанционният съдебен състав приема, че условията на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл са изпълнени и правото на административния орган да прекрати служебното правоотношение е упражнено в съответствие с нормативните изисквания. Ето защо като достига до извод в този смисъл и по тези съображения отхвърля жалбата, съдът постановява решение в съответствие с материалния закон. Доводът на жалбоподателката, че посоченото в заповедта основание за прекратяване на служебното правоотношение не е осъществено - органът по назначаване не е анализирал качеството и естеството на извършваната от нея дейност, не е имал и обективната възможност да стори това, доколкото в периода от встъпването му в длъжност - "Областен управител" до издаване на оспорената заповед - не й е възлагал задачи. Нормата на чл. 12, ал. 1 ЗДСЛ - предоставя право на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение с държавен служител в едногодишен срок от първото назначаване на държавна служба, без да излага конкретни съображения. Прекратяването на служебното правоотношение в рамките на този срок е правомощие на органа по назначаването, който няма задължение да мотивира взетото решение. Преценката е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Тази преценка не се обосновава от годишната оценка за изпълнение на длъжността от служителя, поради което доводите на жалбоподателката за противоречие с издадена й оценка, са ирелевантни. Възприетото в обратна посока становище в решение 3268/22.03.2016 г., постановено по адм. дело № 2503/2015 г., е изолирано в съдебната практика и не обвързва настоящия съдебен състав. Неотносим към правния спор е твърдението, че А. е дискриминирана на признак "партийна принадлежност". Инцидентно, в производството по ЗДСл за осъществяване на защита от незаконно прекратяване на служебно правоотношение, не може да бъде установявано наличие на дискриминация, за което е предвиден специален ред и производство по Закона за защита от дискриминацията. Поради всичко изложено настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до извода, че обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Не са налице посочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,