Решение № 13343 от 8.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12169/2018 г.

Решение № 13343 от 8.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12169/2018 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Столична дирекция на вътрешните работи, чрез процесуален представител, срещу Решение № 4765 от 12.07.2018 г., постановено по административно дело № 792/2018 г. на Административен съд - София-град /АССГ/, с което е отменена негова заповед № 513 з-9177/21.12.2017 г., за налагане дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца на Д. Шаламанов - Началник група/главен разследващ полицай/ "Разследване на икономически престъпления" в сектор "Разследване" към 06 РУ при СДВР. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба и в писмени бележки. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Ответната страна Д. Шаламанов чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Съображения излага в писмен отговор. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 221, ал. 1 от АПК и чл. 232 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон. Решението е правилно. Споделят се изводите на Административен съд - София-град, че наказаното лице не е извършило вмененото му нарушение. Същото е определено от наказващия орган като "действия и бездействие" -неосъществяване ежедневен контрол на работните помещения и служебните каси на служителите, представляващо неизпълнение на служебни задължения по т. II "Основни длъжностни права и задължения" от дл. характеристика на длъжността началник на група/главен разследващ полицай в сектор "Разследване" към РУ при СДВР/ вр. Заповед № 230 з-160/16.03.2017 г. на началника на 06 РУ при СДВР относно: Организация и контрол по спазване на заповед № 8121 з-199/13.06.2014 г. на министъра на вътрешните работи, която утвърждава Вътрешни правила за условията и реда за съхранение в структурите на МВР на веществени доказателства, събрани по реда и условията на НПК. Законосъобразен е извода на АССГ, че предвид установените по делото факти и съдържанието на Заповед № 230 з-160/16.03.2017 г. на началника на 06 РУ при СДВР, задължаващо началниците на групи РКП и РИП в сектор Разследване 06 РУ-СДВР да осъществяват ежедневен контрол на работните помещения и служебните каси на служителите си, за служителя Шаламанов липсва задължение да осъществява контрол върху помещения в съответното РПУ, които не отговарят като характеристика на изчерпателно посочените в цитираната заповед. В случая се касае за съхранявани веществени доказателства в на работна маса и в метална каса, намиращи се в стая 208, която безспорно не е работно помещение на служител и съответно металната каса в тази стая не е служебна каса на служител по см. на Заповед № 230 з-160/16.03.2017 г. Безспорно е установено по делото, че в стая 208, ет. 2, се помещава деловодството на сектор "Разследване" при 06 РУ-СДВР, като разграничение между помещенията на главните разследващи полицаи-началници на групи, помещенията на разследващите полицаи и други помещения вкл. деловодни в сградата на 06 РУ-СДВР е направено в справка рег. № 513 р-87640/17.11.2017 г. С оглед тези обстоятелства за наказаното лице не е възникнало задължение за ежедневен контрол върху това помещение и в металната каса, намираща се в него, доколкото не се доказва, че тази каса е на конкретен служител по см. на посочената заповед № 230 з-160/16.03.2017 г. Следва да се отбележи, че предвид възприетото от ДНО нарушение Д. Шаламанов не би могъл да го извърши и в двете посочени от наказващия орган форми- "действия и бездействие", поради което в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е налице яснота в описание на нарушението, а както се отбеляза по-горе служителя в случая не е бездействал, доколкото за същия липсва задължение за контрол извън установените в процесната длъжностна характеристика, съответно в Заповед № 230 з-160/16.03.2017 г. Не се кредитират възраженията в касационната жалба. Дали в процесното помещение/деловодство/ са съхранявани материали на всички разследващи полицаи, в кого се е намирал ключа от металната каса в помещението и причините за това, са въпроси извън предмета на настоящото производство. Обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. АССГ е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е извършил проверка на законосъобразността на оспорения акт като решението на съда е постановено след събиране на допустимите и относимите към предмета на съдебното производство доказателства, обсъждане на релевантните за спора факти и доводите на страните, включително показанията на разпитания по делото свидетел Р. Димчева, които правилно са кредитирани като непротиворечиви и съответни на останалия доказателствен материал. Неоснователни са доводите за необоснованост на първоинстанционното решение. Изводите на АССГ кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебното решение е законосъобразно и обосновано и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото предвид претендираните и доказани разноски пред настоящата инстанция следва Столична дирекция на вътрешните работи да бъде осъдена да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 400 лв., представляващи възнаграждение за един адвокат, при уважено възражение за прекомерност предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение