Решение № 2916 от 29.3.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10752/2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби срещу решение 4330/01.07.2021 г., постановено по адм. д. 9881/2020 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ) и една частна жалба против определение от открито съдебно заседание, проведено на 15.06.2021 г. по същото адм.д. 9881/2020 г. по описа на АССГ. Касационната жалбоподателка Л. Янерлиева обжалва частта от съдебното решение, с която е отхвърлен иска й за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 1000 лв. до пълния претендиран размер като твърди, че в тази част то е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационната жалба съдържа подробна обосновка относно твърдението, че присъденото обезщетение не е в състояние да репарира в пълен размер претърпените вреди. Касационната жалбоподателка иска да бъде отменено обжалваното решение само в частта, с която отхвърлен иска й за сумата над 1000 лв. Претендира заплащане на разноски и за двете съдебни инстанции (конкретизирани със списък по чл. 80 от ГПК, който съдържа само заплатените държавни такси за настоящата инстанция). Ответната страна по тази касационна жалба БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон БългарияКЧТ я оспорва по съображения в писмен отговор, в който не се претендират разноски. Касаторът БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон БългарияКЧТ обжалва съдебното решение в частта, с която е осъден да заплати на Л. Янерлиева сумата от 1000 лв. като обезщетение за неимуществените вреди, които е претърпяла нейната майка и наследодателка под формата на стрес, основателен страх, безпокойство и дискомфорт, в следствие на неправомерно обработване на личните й данни в нарушение на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните/Регламент (ЕС) 2016/679). В тази касационна жалба се твърди, че атакуваното съдебно решение е недопустимо касационно основание по чл. 209, т. 2 от АПК, за което са изложени подробни аргументи за противоречие с правната логика и юридическата абсурдност на нормата на чл. 39, ал. 2 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Допълнително е посочено, че решението е неоснователно, неправилно и незаконосъобразно, а от обосноваването на това твърдение е възможно да бъде прието, че е наведено като касационно основание и нарушение на материалния закон (чл. 209, т. 3 от АПК). Касационният жалбоподател иска да бъде отменено съдебното решение като недопустимо, а по същество неправилно и незаконосъобразно, а вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен предявения от Б. Стойчева иск като неоснователен и недоказан. В касационната жалба се претендират само юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. по всяко едно от провелите се производства. В открито съдебно заседание е направено общо искане за присъждане на съдебните разноски по делото, но не е представен списък по чл. 80 от ГПК, в който да са посочени суми, различни от индивидуализираните в касационната жалба. Ответната страна по тази касационна жалба Л. Янерлиева я оспорва по съображения в писмен отговор, в който претендира разноски и за двете съдебни инстанции, но приложения списък по чл. 80 от ГПК от тази страна съдържа суми само за заплатени държавни такси, но не и разноски по защита като ответник в настоящото производство. По делото е постъпила и частна жалба, подадена от Л. Янерлиева против определение от открито съдебно заседание, проведено на 15.06.2021 г. по адм.д. 9881/2020 г. по описа на АССГ, с което не е допуснато изменение на иска чрез увеличаване на претендираното обезщетение от 3000 лв. на 5000 лв. Частната жалбоподателка твърди, че обжалваното определение е неправилно и необосновано, поради което иска да бъде отменено и да бъде допуснато поисканото изменение. Съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в частната жалба. Не претендира отделно разноски по частната жалба. Ответникът по частната жалба БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон БългарияКЧТ я оспорва по съображения в писмен отговор, в който претендира разноски в размер на 100 лв. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност и всички жалби. С оглед характера на атакуваните актове произнасянето по частната жалба се явява преюдициално по отношение разглеждането на касационните жалби. Обжалваното определение от открито съдебно заседание, проведено на 15.06.2021 г. по адм.д. 9881/2020 г. по описа на АССГ, с което не е допуснато изменение на иска чрез увеличаване на претендираното обезщетение от 3000 лв. на 5000 лв. е правилно и в съответствие с процесуалните правила. Законосъобразно първоинстанционният съд не е допуснал поисканото от Л. Янерлиева изменение на иска, предявен от Б. Стойчева, независимо, че изложените мотиви не съответстват на приложимия закон. Съгласно чл. 214 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим на основание чл. 144 от АПК, в първото заседание за разгледане на делото ищецът може да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът прецени това за уместно. Той може също, без да измени основанието, да измени своето искане. До приключване на съдебното дирене в първата инстанция той може да измени само размера на предявения иск, както и да премине от установителен иск към осъдителен и обратно. В случая изменението на иска, поискано с писмена молба преди последното открито съдебно заседание пред първата инстанция (което не съвпада с първото заседание по делото), формално съдържа само увеличение на размера на предявения иск, но във волеизявлението на ищцата (повторено и в частната жалба) се твърди и причината за исканото увеличение, а именно усложнения в здравословното състояние на Б. Стойчева след предявяване на исковата молба, които са й причинили болки и страдания в изключително голям обем, които тя не може да заяви лично поради настъпилата смърт. На практика Л. Янерлиева, конституирана като наследник на починалата ищца Б. Стойчева, иска едновременно да бъде изменено чрез допълване на фактическите обстоятелства основанието на исковата претенция и да бъде увеличен размера на претендираното обезщетение за вреди. Не е допустимо чрез изменение на иска да се променя както основанието, така и петитума на иска, а в случая ищцата твърди, че вредите са се променили спрямо първоначално описаните в исковата молба, по която е образувано производство и се иска увеличение на обезщетение от 3000 лв. на 5000лв., с което да се компенсират увеличените вреди. Следователно едновременно се иска изменение на иска по основание и по размер, което е недопустимо. По тези съображения атакуваното определение от 15.06.20121 г. трябва да бъде оставено в сила, независимо от изложените в него мотиви, обусловени от пряко неприложим за спорното правоотношение закон. При липсата на процесуални нарушения, допуснати от АССГ при определяне предмета на спора, по който се дължи произнасяне, не са налице процесуални пречки за осъществяване на касационен контрол по същество на обжалваното с двете касационни жалби съдебно решение. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че и двете касационни жалби са подадени от надлежни страни, в срок и са процесуално допустими. Неоснователно е оплакването на Л. Янерлиева относно допустимостта на касационната жалба на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон БългарияКЧТ, която действително не съдържа ясно разграничаване на наведените касационни основания за исканата отмяна на съдебното решение, но от цялостното изложение е възможно да бъдат изведени основанията по чл. 209, т. 2 от АПК и чл. 209, т. 3, предл. първо от АПК. Използваните изразни средства от този касатор не показват уважение към националния законодател и съда, но не са такива, които могат да бъдат определени като заплахи, обидни или нецензурни думи или квалификации по смисъла на чл. 100а от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, за да се приеме подаването на касационната жалба с подобно съдържание за нередовно. Разгледани по същество и двете касационни жалби са неоснователни по следните съображения: С обжалваното от двете страни по спора съдебно решение 4330/01.07.2021 г., постановено по адм. д. 9881/2020 г. по описа на АССГ е осъден БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България на основание чл. 79, параграф 1 и чл. 82, параграф 1 от (Общ регламент относно защитата на данните) да заплати на Л. Янерлиева, като наследник на Б. Стойчева, обезщетение в размер на хиляда лева със законната лихва от 11.09.2020 г. до окончателното плащане, за претърпени от Б. Стойчева неимуществени вреди, представляващи стрес, основателен страх, безпокойство, дискомфорт вследствие от неправомерно обработване на личните й данни на 10.09.2020 г. с цедиране без нейно съгласие на задължението й по договора за потребителски кредит от 09.05.2016 г.. С решението са присъдени и разноски в полза на двете страни по спора, съобразно уважената/отхвърлената част от иска. Първоинстанционният съд е приел за установено, че между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., кредитор, и Б. Стойчева, кредитополучател, е сключен Договор за потребителски паричен кредит от 09.05.2016г. за сумата от 15 000 лв., а останалото непогасено вземане по него (главница и лихви) е прехвърлено от кредитора с Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019 г. на Агенция за събиране на вземания ЕАД. Прехвърлянето на вземането, което включва и обработване на лични данни на длъжника е извършено без предварителното и изрично съгласие на Б. Стойчева, която е дала съгласие да бъдат обработвани личните й данни с декларация от 09.06.2016 г. само с цел разглеждане на искането й за кредит. За извършеното прехвърляне (цесия) Б. Стойчева е уведомена от Агенция за събиране на вземания ЕАД с писмо от 15.10.2020 г. (след подаване на исковата молба на 07.10.2020 г.), в което има информация относно размера на вземането, начините, по които е възможно да бъде погасено и подробна информация относно събирането, съхраняването и обработването на личните данни на Б. Стойчева и относно качеството на дружеството на администратор на лични данни и обработването на данни като три имена, ЕГН, дата на раждане, място на раждане, постоянен/настоящ адрес и др., които са му предоставени от предишния кредитор (БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.) и възможността да бъдат предоставяни на държавни органи и дружества, свързани с Агенция за събиране на вземания ЕАД, сред които Б2 Холдинг Норвегия, банки, кредитни бюра и агенции за събиране на вземания. Преди получаване на писменото уведомление за извършената цесия, Б. Стойчева е получавала текстови съобщения и обаждания по телефона от Агенция за събирания на вземанияЕАД, в които са определяни кратки срокове за заплащане на различни по размер в сравнение с тези от последвалото писмено уведомление. Тази комуникация притеснявала Б. Стойчева, защото се осъществявала от непознати за нея лица, които разполагат с нейните лични данни и тя е изпитвала стрес, страх и безпокойство от това обстоятелство на фона на общоизвестната й информация относно опасността от злоупотреба с тези данни, липсата на защита и методите за събиране на задължения, прилагани от колекторските фирми. Решаващият съд е приел, че липсват достатъчно доказателства, че е налице пряка причинна връзка между тези установени факти и настъпилото влошаване на здравословното състояние на Б. Стойчева, която е и починала в хода на съдебното производство. При така установената фактическа обстановка, АССГ, е обосновал извод за основателност на претенцията за заплащане на обезщетение за причинени вреди като е определил неговия размер на хиляда лева по справедливост на основание чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). При определяне размерът на обезщетението съдът е съобразил извършеното нарушение от администратор на лични данни, предоставил лични данни на физическо лице на друг администратор на лични данни без наличие на законово основание за това, като е бил наясно с последиците от това обработване, а именно предприемане на особено настойчиви действия по събиране на вземането, което е довело до причиняване на стрес, основателен страх, безпокойство и дискомфорт у Б. Стойчева, но не до извънредно влошаване на здравословното й състояние, последвано от смъртта й. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Съдебното решение е постановено в законен състав след сезиране от заинтересовано лице с претенция за заплащане на парична сума, а искът е подсъден на административните съдилища с оглед произхода на твърдяното за съществуващо вземане на ищцата. Административният съд е сезиран с допустим иск за обезщетение, в които се съдържат твърдения за неправомерно обработване на лични данни в нарушение на Регламент (ЕС) 2016/679, от което са произтекли вреди и по този проблем не е сезирана Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). Съгласно чл. 39 от Закона за защита на личните данни при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон субектът на данни може да обжалва действия и актове на администратора и на обработващия лични данни пред съда по реда на АПК като може да иска обезщетение за претърпените от него вреди вследствие на неправомерно обработване на лични данни от страна на администратора или на обработващия лични данни. При липса на други правила, искът следва да бъде разгледан от административния съд при съответно прилагане на реда на чл. 204 и сл. от АПК във връзка с чл. 144 от АПК, препращащ към ГПК. Условие за допустимост е само липсата на висящо производство пред КЗЛД за същото нарушение, нейно обжалвано решение относно същото нарушение, респективно влязло в сила решение на съда. В настоящия казус пред АССГ е не е установено наличие на производство пред КЗЛД като отрицателна процесуална предпоставка за допустимост на иска. Обосновано и законосъобразно административният съд е приел, че изричното искане да бъде установено незаконосъобразността на действия на администратора на лични данни не е условия за допустимост на иска за обезщетение доколкото е част от фактическия състав на твърдяното увреждане, причинено от администратор на лични данни. В подкрепа на своите изводи АССГ е цитирал определение 8132/24.06.2020 г., постановено по адм.д. 5952/2020 г. по описа на Върховния административен съд, което не е изолирано, а е част от установената съдебна практика по приложение на чл. 39, ал. 2 от ЗЗЛД, която се споделя и от членовете на настоящия съдебен състав (определение 2492/17.02.2020 г., постановено по адм.д. 1796/2020 г. по описа на Върховния административен съд, решение 5646/11.05.2021 г., постановено по адм.д. 12915/2020 г., решение 3916/27.03.2018 г., постановено по адм.д. 13480/2016 г. по описа на Върховния административен съд). В допълнително посочената съдебна практика се съдържат мотиви и относно компетентността на административните съдилища да разглеждат искови производства за обезщетения за вреди, причинени от неправомерно обработване на лични данни, при което качеството на администратора на лични данни има значение само относно приложението на материалноправните предпоставки, установени в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) или Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), но процесуалния ред е един и същ, а именно АПК, съответно ГПК за неуредените хипотези. В мотивите на обжалваното съдебно решение са развити съображения относно отговорността на държавата за вреди, причинени от нарушения на правото на ЕС, които не са относими към настоящия спор, но не са се отразили върху правилността на правните изводи по допустимостта на иска и фактите, които са от значение за установяване на нарушението, предмет на спора. Не е възможно да бъдат споделени аргументите в касационната жалба, че законодателят изключително незаконосъобразно е поверил за разглеждане на административните съдилища дела, които имат изключително гражданскоправен характер. Този подход не е изолиран и е установен в закон, който съдът е длъжен да прилга. Неоснователно е и оплакването относно правното значение на датата на сключване на договора за кредит спрямо датата на влизане в сила на Общия регламент за защита на данните, доколкото увреждането, което е предмет на доказване пред първата инстанция е настъпило на 10.09.2020 г., към която дата регламентът е пряко приложим действащ нормативен акт. По изложените съображения касационната инстанция намира, че не е налице основанието по чл. 209, т. 2 от АПК, наведено в касационната жалба на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон БългарияКЧТ, а атакуваното съдебно решение е допустимо.