Решение № 4256 от 31.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15331/2009 г.

Решение № 4256 от 31.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15331/2009 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Касаторите са обжалвали решението от 21.10.2008 г. постановено по адм. д. № 1422/2005 г. и допълнително взетото решение от 4.02.2009 г. на Софийски градски съд, административно отделение, IIIа състав, с което е отменена заповед № ДК - 04-60/12.03.2005 г. на началника на СРДНСК, с която са оставени в сила одобрените проекти и разрешение за строеж № 26/26.03.2001 г. на главния архитект на район " Красно село" СО за строеж"Преустройство на партерен апартамент в амбулатория за специализирана стоматологична помощ", в УПИ Х - 13, кв. 311-а, собственост на Мирослава Динкова като с обжалваното допълнително решение е отменено строителното разрешение. Наведени са оплаквания по смисъла на чл. 209, ал. 1, т 3 АПК. Подадена е и частна жалба от Рубена Чернокожева срещу отказ на съда да се произнесе по нищожността на издаденото строително разрешение и оспорва касационните жалби. Ответниците физически лица не изразяват становище. Представителят на Върховната административна прокуратура депозира заключение за законосъобразност на решението и предлага да остане в сила. Върховният административен съд, второ отделение след като прецени наведените касационни оплаквания във връзка с доказателствата по делото, прие следното: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледани по същество са неоснователни. За да постанови този правен резултат, решаващият състав на съда е приел за незаконосъобразна, заповедта, предмет на обжалване на посоченото за издаването й основание. Установено е по безспорен начин от доказателствата по делото наличието строеж - "преустройство от жилище - апартамент на партерния етаж в амбулатория за специализирана стоматологична помощ" в УПИ-Х-13, кв. 311- а по плана на гр. София при наличието на издадени одобрени проекти и разрешение за строеж № 26/26.03.2001 г. издадени по реда на ЗТСУ (отм.) Съответни на доказателствата по делото са съображенията, че разрешеното преустройство не е предназначено за задоволяване на лични нужди на собственика и членовете на неговото семейство, поради което разпоредбата на чл. 56, ал. 2 ЗТСУ (отм.) не намира приложение. От доказателствата по делото и от заключението на в. л. по изслушаната съдебно-техническа, неоспорено от страните е установено, че с реализираното преустройство се засягат значително общи части на сградата изразяващи се в засягане на фасадна стена, вътрешни стени и шахта, изграждане на площадка върху нея, както и премахване на част от фасадна стена и избиване на южната фасадна стена при изграждане на втори вход към имота със завишаване на процента на отвора с 27.2 %, като безспорно всичко това оказва влияние върху нейната устойчивост, както и че с него са налице отклонения от одобрените проекти. Съгласно чл. 56, ал. 5 ЗТСУ (отм.) не се изисква съгласие на останалите собственици в етажната собственост, когато се преустройват собствени помещения или се променя предназначението им, ако не се изменят съществено вида на общите части на сградата или не се завземат помещения, предназначени за общо ползване. Липсва законово определение за "съществени изменения на общите части" на сградата, но във всички случаи то е налице, когато се намалява нейната устойчивост, дълготрайност и непоносимост още повече, че в конкретния случай е установено отклонение от одобрените проекти. Законосъобразни са съображенията също така за неприложимост на чл. 156, ал. 2 ЗУТ / отм/ с оглед нейната отмяна. Отменената норма няма обратно действие и поради липсата на правила касаещи наличието на висящи производства, както правилно е прието. При така изяснената фактическа обстановка, приемайки изводите за незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, съдът е постановил решението в съответствие с материалния закон. Същото е обосновано, тъй като изводите му кореспондират със събраните и обсъдени в цялост доказателства по делото и и изградено въз основа на тях и закона. Наред с това наведените в частната жалба на Рубена Чернокожева доводи за липсата на произнасяне по отношение нищожността на процесната заповед и по - точно на издаденото разрешение за строеж са неоснователни. Съдът е обсъдил в мотивите си заедно с преценката си за законосъобразност и изложил такива за нищожност произнасяйки се в решението си по същество. Решението е постановено в отсъствие на отменителните основания посочени в разпоредбата на чл. 209, ал. 1, т 3 АПК, поради което същото като законосъобразно и обосновано следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение и на основание чл. 221, ал. 2 предл. 1 АПК