Решение № 7951 от 11.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15588/2013 г.

Решение № 7951 от 11.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15588/2013 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 104 във вр. с чл. 121, ал. 1, т. 3 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба на Даниела Иванова Нонина от гр. София, против Решение № 4944/17.07.2013 г., постановено по а. д. № 3335/2013 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АССГ е отхвърлил като неоснователна исковата претенция на Нонина за заплащане на обезщетения, увеличена с нарочно изявление на процесуалния й представител в съдебното заседание по делото на 28.05.2013 г. в размер на: на основание чл. 104, ал. 1, изр. 1 от ЗДСл за 1957,24 лв. за времето от 19.05.2011 - 14.08.2011 г. през което време касаторката е била без работа, ведно със законната лихва; на основание чл. 104, ал. 1, изр. 2 от ЗДСл за 2017,28 лв. за времето от 15.08.2011 - 19.11.2011 г. през което време е заемала по-ниско платена държавна служба, ведно със законната лихва; мораторна лихва в размер на 91,93 лв. за забава на дължимото обезщетение по чл. 104, ал. 1 ЗДСл за периода 12.12.2012 - 28.01.2013 г. и мораторна лихва от 635,33 лв. за забава на главницата по чл. 104, ал. 1 ЗДСл за периода 29.01.2013 - 28.03.2013 г. Недоволна, Нонина обжалва решението чрез процесуалния си представител. Счита същото за неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Моли отмяната му и решаването на спора по същество, като се уважи исковата й претенция изцяло. Претендира присъждане и на направените от нея разноски. Ответната страна - министърът на финансите, чрез процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна. Претендира присъждане в полза на Министерство на финансите на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе, възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена от АССГ. Тя не се оспорва от касаторката. Последната, на стр. 5, абз. последен от касационната си жалба, изрично твърди, че фактическата обстановка е "изяснена и безспорна между страните". Предмет на жалбата са правните изводи на съда. При правилно и пълно изяснената фактическа обстановка ВАС счита, че касационната жалба е основателна. Основният спорен въпрос по делото касае законосъобразното определяне на размера на "основната заплата" на Нонина към 12.12.2012 г. - датата на влизане в сила на Решение № 9832/05.07.2012 г. (л. 8) постановено по а. д. № 7713/2011 г. по описа на ВАС. С него е отменена като незаконосъобразна Заповед на министъра на финансите (МЗ) № П-354/19.05.2011 г., с която от своя страна е било прекратено служебното правоотношение на касаторката за длъжността "началник отдел", на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Този размер от 1103,00 лв. е определен с акт на министъра - МЗ № П-9/24.01.2013 г. (л. 32), връчена на Нонина на 29.01.2013 г. АССГ възприема начина на определяне размера на основната заплата, направен с посочената МЗ и тези му правни изводи са залегнали в обжалваното решение. Този правен извод на първоинстанционния съд не се възприема от настоящия състав на ВАС. Следва да се посочи, че въпреки, че постъпилият в АССГ документ с вх. № 9001/29.03.2013 г. е наименован "искова молба", искането на Нонина към съда всъщност включва в себе си и искане за проверка законосъобразността и отмяна като незаконосъобразна на т. 1 от МЗ № П-9/24.01.2013 г. и на тази база - изчисляване на по-голямо по размер обезщетение. Т. е. налице са жалба против т. 1 от посочената МЗ и искова молба за присъждане на обезщетение. Така подадената жалба се явява процесуално допустима като подадена в срок. Както се каза, МЗ № П-9/24.01.2013 г. е връчена на касаторката на 29.01.2013 г. В същата не е указано в какъв срок и пред кой орган може да се подаде жалба против нея, поради което и на основание чл. 140, ал. 1 от АПК, срокът за обжалване е 2 месеца. На основание чл. 60, ал. 3 от ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК, "срокът, който се брои на месеци, изтича на съответното число на последния месец...". В случая това е 29.03.2013 г., когато "исковата молба" на Нонина е постъпила в АССГ. Жалбата против МЗ № П-9/24.01.2013 г. се явява основателна, а заповедта - постановена при допуснато нарушение на материалния закон от министъра. В подкрепа на този извод на ВАС могат да се посочат следните аргумента: Несъобразени от съда са останали фактите, че с МЗ № П-481/27.12.2012 г. (л. 20), с която касаторката е преназначена на длъжността "държавен експерт" в Дирекция "Данъчна политика", Отдел "Анализ на данъчната политика", на същата е определена основна месечна заплата от ниво 11, степен 4 и тя е в размер на 1400,00 лв. Това е станало в същия ден, когато е издадена и МЗ П-480/27.12.2012 г. с която Нонина е възстановена на длъжността "началник Отдел "Данъчни нормативни актове" в Дирекция "Данъчна политика" на МФ, в изпълнение на съдебното решение. По това време служителите, изпълняващи длъжности "началник отдел" в същата дирекция, са получавали основни заплати съответно в размер на 1695,00 и 1804,00 лв. Определената с МЗ № П-9/24.01.2013 г. основна заплата е от 1103,00 лв. е от ниво 9, степен 4. Сравнявайки нивото и степента на двете заплати е видно, че в случая министърът грубо е нарушил чл. 67, ал. 4 от ЗДСл. Нормата разпорежда, че "Органът по назначаването определя индивидуалния размер на основната заплата на държавния служител, като отчита нивото на заеманата длъжност, квалификацията и професионалния опит". Нивото на длъжността "началник отдел" е по-високо от това на "държавен експерт", докато квалификацията и професионалния опит на Нонина са едни и същи. Въпреки това, на същата е определена основна заплата за по-високата длъжност, с по-високо ниво в размер по-нисък от този за по-ниските нива и длъжност, което съставлява нарушение на чл. 67, ал. 4 от ЗДСл. Неотчетен е останал и пълният текст на чл. 104, ал. 1, изр. 1 от ЗДСл, съгласно който "Когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца.". Би ли могло в случаите, когато възстановен служител не се е явил за заемане на длъжността, но поиска дължимото му се обезщетение по чл. 104, ал. 1, изр. 1 от ЗДСл, на същия да се определи основна заплата чрез използване на "метода", използван в случая от министъра? Очевидно не предвид това, че служителят не е постъпил да заеме длъжността, на която е възстановен и по този повод липсва основание да му се определи заплата за работа, която не изпълнява и която няма намерение да започне. Изхождайки от границите на работната заплата, установени в случая от назначената и приета от съда експертиза (л. 49, т. IV. 1), най-справедливо (при липса на други критерии, разписани в нормативната база) би била да се определи средната стойност на заплатата за длъжност "началник отдел", ниво 9, степен 4. В случая, това е сумата 1690,00 лв. - (780+2600):2=1690,00. Така определената сума, на практика е почти равна на установената такава за изпълняващите длъжността "началник отдел" в същата дирекция - 1695,00 лв. и 1804,00 лв. ВАС съобрази, че исковата молба на Нонина е разгледана и като жалба против МЗ № П-9/24.01.2013 г. едва от касационната инстанция. Решаването на спора по същество от настоящия състав, при отмяна на т. 1 от заповедта би лишило МФ от едно съдебна инстанция, което е недопустимо. Следва обжалваното решение да се отмени и се върне за ново разглеждане от друг състав на АССГ, при което се изпълнят указанията по тълкуването и приложението на материалния закон. На база на посочения размер на основната заплата, определена за изпълнение длъжността, на която е възстановена Нонина, следва да се изчисли и размерът на дължимото й обезщетение, което също следва да бъде извършено от първоинстанционен съд. По делото има предявено искане от Нонина за присъждане на направените от нея разноски. С оглед изводите на ВАС, то се явява основателно. Предвид представените доказателства за техния размер - Договор за правна защита и съдействие от 07.04.2014 г. и липса на възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, следва да се осъди МФ да заплати на касаторката сумата 1200,00 лева адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, ВАС