Решение № 10311 от 7.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11329/2016 г.

Решение № 10311 от 7.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11329/2016 г., V о., докладчик председателят Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на областния управител на област С., подадена чрез процесуалния му представител юрк. Е. П., против решение № 5661 от 16 август 2016 г., постановено по адм. дело № 4112/2015 г. по описа на Административен съд С.- град. С обжалваното решение е отменена заповед № ДС - пр. 03 от 23 февруари 2015 г. на областния управител на област С. и последният е осъден да заплати на О. Р. М. от гр. С. направените по делото разноски в размер на 632,00 лв. (шестстотин тридесет и два лева). В касационната жалба се излагат оплаквания за недопустимост и неправилност на оспореното първоинстанционно съдебно решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юрк. В. Д. с искане за отмяна на атакувания съдебен акт. Ответникът - О. Р. М. от гр. С. в писмен отговор, подаден чрез пълномощника му адв. Е. В. и в съдебно заседание излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените разноски, за които представя списък по чл. 80 от ГПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е неправилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд С.-град е образувано по жалба на О. Р. М. срещу заповед № ДС - пр. 03 от 23 февруари 2015 г. на областния управител на област С., с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и във връзка с писма № 04.01-58 от 19 февруари 2015 г. на Министерски съвет на Р. Б. и № 91-00-86 от 10 февруари 2015 г. на министъра на финансите на Р. Б. и утвърдени със заповед № РД-15-032 от 19 февруари 2015 г. на областния управител на област С. нови длъжностно и поименно щатни разписания в областна администрация на област С., в сила от 23 февруари 2015 г., е прекратено служебното правоотношение на О. Р. М., заемащ длъжността "старши експерт" с ранг V младши в дирекция "Административно правно обслужване, финанси и управление на собствеността" в отдел "Административно обслужване и финанси", считано от 23 февруари 2015 г. - поради съкращаване на длъжността. Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, но при противоречие с материалноправната разпоредба на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и в несъответствие с целта на закона. В подкрепа на изводите си първоинстанционният съд е изложил мотиви относно липсата на материалните предпоставки, визирани в цитираната разпоредба и липсата на реално съкращаване на длъжността, заемана от жалбоподателя, с оглед на което е отменил обжалвания административен акт. Решението е допустимо. Недопустимо е решението, постановено при липсата на процесуална предпоставка или при съществуването на процесуална пречка за конкретното производство. В случая това не е така като в касационната жалба не се посочват конкретни пороци на съдебното решение в тази насока. Както се посочи по-горе, първоинстнционният съд е бил сезиран с жалба от О. Р. М., с която е оспорена законосъобразността на заповед № ДС - пр. 03 от 23 февруари 2015 г. на областния управител на област С.. Съдебното административно производство е образувано по подадена в срока за това жалба и от заинтересувано лице против подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност административен акт. Съдът правилно е конституирал страните в съдебното производство, произнесъл се е по допустима жалба, подадена от процесуално легитимна страна и правилно е определил предмета на оспорването, без да допусне неговата замяна. С крайния си съдебен акт е отменил като незаконосъобразен именно обжалвания административен акт, поради което не е налице порок, водещ до недопустимост на съдебното решение. Решението е неправилно. Разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл предвижда, че органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение с едномесечно предизвестие. В ал. 4 на цитираната разпоредба е посочено, че при неспазване на срока на предизвестие от органа по назначаването на държавния служител се дължи обезщетение в размер на основната заплата за неспазения срок на предизвестието, какъвто е и настоящият случай. За да се осъществи прекратяване на служебното правоотношение на цитираното правно основание, следва да е налице съкращаване на длъжността, за което възникване да е настъпило фактическо премахване на съответната длъжност като нормативно определена позиция в щатното (длъжностното) разписание, което премахване да е обусловено от действително преустановяване на изпълняваната по тази длъжност служебна дейност, изразяваща се в система от функции, задължения и изисквания, с оглед легалната дефиниция на понятието "длъжност в администрацията", установено в чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията (в сила от 01 юли 2012 г.). Длъжността в администрацията се характеризира като нормативно определена позиция, изразяваща се в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени в длъжностната характеристика на служителя. Следователно за да е налице съкращаване на длъжност по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, е необходимо кумулативното наличие на две предпоставки - длъжността вече да не фигурира нито като наименование, нито като нормативно определена позиция в длъжностното разписание на съответната държавна администрация, а също така и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени в длъжностната характеристика. В разглеждания казус предмет на спора е дали е налице реално съкращаване на длъжността, заемана от О. Р. М.. В случая направеният от първоинстанционния съд извод, че не са налице предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е неправилна. Въз основа на приобщения доказателствен материал по делото, включително и от приетата съдебно-кадрова експертиза, инстанцията по същество е установила, че със заповед № РД-15-032 от 19 февруари 2015 г. на областния управител на област С. е утвърдено ново длъжностно и поименно щатно разписание в областна администрация на област С., което е в сила от 23 февруари 2015 г. С последното, в дирекция "Административно-правно обслужване, финанси и управление на собствеността" съществуващият преди извършеното изменение отдел "Административно обслужване и финанси" е преименуван на отдел "Административно обслужване, финанси, архив и дигитализация" като числеността в отдела преди и след изменението с новото длъжностно разписание е запазена на 11 щатни бройки. Също така е запазена и общата численост на персонала в областната администрация - 63 щатни бройки. В преименувания отдел "Административно обслужване, финанси, архив и дигитализация" длъжността, заемана от жалбоподателя - "старши експерт" от 2 щатни бройки е намалена на 1 щатна бройка след изменението, като другата бройка е трансформирана в същия отдел за "младши експерт" - т. е. щатните бройки за длъжността "старши експерт" в отдела са намалени с 1 бр. При съпоставяне на длъжностните характеристики за посочените длъжности между новосъздадената длъжност - "младши експерт" в отдел "Административно обслужване, финанси, архив и дигитализация" и тази на "старши експерт" в отдел "Административно обслужване и финанси" не се установява идентичност или препокриване на функциите и задълженията за двете длъжности. Това се потвърждава и от категоричното заключение на вещото лице, назначено да изготви съдебно-кадровата експертиза, като експертът заявява, че в нито една от другите длъжностни характеристики за длъжностите в дирекцията не фигурира задължение, което да съвпада с някое от тези на жалбоподателя. Направена е и съпоставка на длъжностната характеристика на жалбоподателя със задълженията, вменени с длъжностната характеристика за другата позиция на "старши експерт" в отдел "Административно обслужване, финанси, архив и дигитализация" като между двете отново няма никакво съвпадение на основните цели, областите на дейност и преките задължения. Изложеното налага единствения извод, че длъжността, заемана от жалбоподателя "старши експерт" в отдел "Административно обслужване и финанси" е премахната изцяло и като система от функции, задължения и изисквания. Действително, видно от представените поименни длъжностни разписания в областната администрация, считано от 23 февруари 2015 г. и тази от 08 април 2015 г. трансформираната длъжност "младши експерт" е останала вакантна, както вакантна е останала и новообразуваната длъжност "старши специалист" в същия отдел, но както се посочи, основните цели, областите на дейност и преките задължения за тези позиции са изцяло различни от тези за съкратената длъжност "старши експерт". В хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл при съкращаване на длъжности и свързаните с тях структурни промени, се цели оптимизиране на администрацията, което може да се изрази в намаляване на числения състав изобщо или намаляването му в едни звена и увеличаването му в други, премахването на отделни длъжности и разкриване на нови с качествено нови функции, какъвто е и настоящият случай. В рамките на оперативната самостоятелност на органа по назначаването е да съкращава, респективно да разкрива отдели и/или сектори в нормативно определената структура и численост на персонала. Следователно, първоинстанционният съд неправилно е достигнал до извод, че не е налице реално съкращаване на заеманата от О. Р. М. длъжност "старши експерт" в отдел "Административно обслужване и финанси", тъй като не са налице двете кумулативни изисквания на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. В случая е налице заличаване на длъжността и като нормативно определена, обособена позиция и като съвкупност от функции, задължения и изисквания, с оглед на което заповедта за съкращаване на длъжността се явява издадена при наличието и при спазване на предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, а съдебното решение, с което административният акт е отменен като постановено при неправилно приложение на материалния закон ще следва да се отмени. На основание чл. 222, ал. 1 от АПК ще следва да се постанови ново решение, с което жалбата на О. Р. М. срещу заповед № ДС - пр. 03/23 февруари 2015 г. на областния управител на област С. да бъде отхвърлена като неоснователна. При липсата на своевременно направено искане от касатора за присъждане на разноски, съдът не дължи произнасяне по този въпрос. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,