Решение № 9485 от 7.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 164/2010 г.

Решение № 9485 от 7.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 164/2010 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на сектор "Пътна полиция" в областна дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Кюстендил, срещу решение № 400 от 11.12.2009 г. на Административен съд, гр. Кюстендил, постановено по административно дело № 489/2009 г. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспореният административен акт съдържа фактически и правни основания, поради което изводът на съда е неправилен. Не са допуснати твърдяните от съда процесуални нарушения. Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което отхвърли жалбата на Емил Йорданов Иванов или върне делото за ново разглеждане. Ответникът по касационната жалба - Емил Йорданов Иванов, счита същата за неоснователна. Решението на съда е правилно. Налице е съществено противоречие между фактически и правни основания за издаване на административния акт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението на съда е правилно и обосновано. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания счита същата за основателна. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че оспорената заповед № 90028 от 18.08.2009 г. на началник сектор "Пътна полиция" в областната дирекция на МВР, гр. Кюстендил, е издадена в нарушение на изискванията на чл. 172, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като не съдържа фактически основания. Това е довело до ограничаване правото на защита на адресата на акта и прави невъзможна проверката на съда за законосъобразност. Приел е, че е налице противоречие между фактически и правни основания за издаване на акта, тъй като към момента на вписване на автомобила в регистъра за таксиметрова дейност изискванията на чл. 10, ал. 5 от Наредба № 34 от 6.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници (Наредба № 34/1999 г.) са налице. Въз основа на това е отменил акта като незаконосъобразен. Тези изводи на съда са неправилни. Съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 1, т. 2, б. "д" от ЗДвП компетентните органи могат да налагат принудителна административна мярка - временно спиране от движение на моторно превозно средство, което е обозначено с опознавателни знаци за извършване на таксиметрови превози, но не е включено в списъка към издаден лиценз или издадено удостоверение за регистрация или не отговаря на изискванията, определени в нормативен акт. Правилен е изводът на съда, че нормата съдържа три хипотези, но неправилно съдът е приел, че в случая от оспорения акт и преписката като цяло не може да се направи извод коя от хипотезите има предвид административният орган. Видно от мотивите на заповедта, същата е издадена поради констатирано нарушение на чл. 10, ал. 5 от Наредба № 34/1999 г. Цитираната норма е ясна и визира едно единствено конкретно нарушение - вписване на моторното превозно средство за първи път в регистъра по чл. 9, след като са изтекли повече от пет години от датата на първата регистрация. Следователно фактическите основания на акта са посочени ясно и административният орган не е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Не е налице и нарушение на правото на защита на адресата на акта, тъй като фактическите и правни основания за издаването на акта са били ясни и той е могъл да организира релевантно защитата си. Неоснователен е изводът на съда за противоречие между фактическите и правни основания за издаването на акта, тъй като между първата регистрация - 31.07.2008 г., и отбелязаното в свидетелството за регистрация - 15.12.2003 г. не са изминали пет години. Именно защото, административният орган е установил, че датата на първата регистрация на моторното превозно средство, по смисъла на § 2, т. 5 от допълнителните разпоредби на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях, несъответства на посоченото в свидетелството за регистрация е разпоредил принудителната мярка. Съдът, в изпълнение на задълженията си по чл. 171, ал. 4 АПК и в съответствие с принципа на служебното начало, чл. 9 АПК, е следвало да укаже на страните, че основния, спорен по делото въпрос - датата на първоначалната регистрация на моторното превозно средство, е останал неизяснен. Той не е сторил това, поради което делото е останало неизяснено от фактическа страна. Видно от изложеното при постановяване на обжалваното решение съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. С оглед на това решението като неправилно следва да бъде отменено. Тъй като спорът е останал неизяснен от фактическа страна и с оглед разпоредбата на чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК, настоящата инстанция не може да се произнесе по същество, поради което делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд