Решение № 9992 от 27.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6974/2016 г.

Решение № 9992 от 27.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6974/2016 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационната жалба от кмета на район "С." при Столична община против решение № 2746/21.04.2016 г., постановено по адм. дело № 12145/2015 г. по описа на Административен съд - С. град, с който е отменен изричния отказ на кмета на район "С." при СО, обективиран в писмо изх. № към 94 С-357-/1/ от 19.11.2015 г., да бъде заличена служебно адресната регистрация на трети лица- в частност: В. В. П., ЕГН ********** на административен адрес: гр. С., ул. "И. Д.", бл. ...-19, вх. "...", ет. ..., ап. ... по изрично противопоставяне на собствениците на жилището, изразено в искане вх. № 94 С -357/29.09.2015 г. и преписката му е върната за ново произнасяне. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалноправните разпоредби и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли ВАС да отмени атакуваното съдебно решение и, вместо него, да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на С. и С. В. срещу писмо № към 94С-357-/1/ от 19.11.2015 г. на кмета на район "С.". Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява. Представлява се от юриск. Дъбов, който поддържа касационната жалба, а по същество твърди неправилност на съдебното решение по подробно развити в жалбата и устно -в хода по същество, съображения. Ответниците, С. С. В. и С. В. В., и двамата от гр. П., редовно призовани, не се явяват. Представляват се от адв. Дуков, който възразява срещу даване ход на делото поради недопустимост на касационната жалба, а евентуално - оспорва същата и твърди правилност на атакуваното с нея съдебно решение по съображения, подробно развити в писмен отговор на касационната жалба и своевременно депозирани писмени бележки по същество. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба по подробно изложени съображения в хода на делото по същество. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Неоснователни са възраженията на адв. Дуков за недопустимост на касационната жалба поради необжалваемост на съдебното решение при хипотезата на чл. 92, ал. 13 от Закона за гражданската регистрация. Обжалваното съдебно решение не е окончателно по смисъла на цитирания по-горе законов текст, тъй като същото не е постановено в производство по обжалване на административен акт, с който се заличава адресна регистрация по см. на чл. 92, ал. 13 от ЗГР. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, но не по изложените в нея съображения. Съдебното производство е образувано по жалба на С. С. В. и С. В. В. против отказ на кмета на район "С." при Столична община, обективиран в негово писмо изх. № към 94 С-357-/1/ от 19.11.2015 г., да заличи служебно по искане от 29.09.2015 г. адресната регистрация на трети лица- в частност В. В. П., ЕГН ********** на административен адрес -собствения на жалбоподателите недвижим имот, а именно: гр. С., ул. "И. Д.", бл. ...-19, вх. "...", ет. ..., ап. .... С обжалваното съдебно решение съдът е отменил като незаконосъобразен цитирания по-горе изричен отказ на кмета на район "С." при СО да заличи служебно адресната регистрация на третите лица и е върнал преписката на органа за ново произнасяне, съобразно указанията на съда. Съдът е приел, че изричният отказ, обективиран в писмо изх. № към 94 С-357-/1/ от 19.11.2015 г, е незаконосъобразен, тъй като е издаден в нарушение на чл. 35 от АПК, което се изразява в неизследване на фактите и обстоятелствата относно това от кога В. В. П. и Н. Н. П., както и малолетната дъщеря на В. П. - К., не живеят на посочения адрес и не е потърсил съдействието на правоохранителните органи за откриване актуалните адреси на тези лица с цел уведомяването им за отпочналото административно производство по искане № 94 -357/29.09.2015 г. Нарушението е установено с оглед спазването на разпоредбата на чл. 99, ал. 1 от ЗГР, според която всяко лице е длъжно в срок 30 дни да заяви промяната на настоящия си адрес. С. е указал в решението си на административния орган, че, след установяване на необходимите обстоятелства и уведомяване на засегнатите лица за инициираното административно производство по чл. 99б от ЗГР, следва да се произнесе с изричен акт по искането на Василеви, с който да заличи служебно наличната регистрация на третите лица, тъй като, според него, щом за първоначално регистриране на постоянен или настоящ адрес по чл. 92, ал. 3 от ЗГР се изисква изричното съгласие на собствениците на недвижимия имот, то на още по-силното основание, следва да се изисква тяхното съгласие такава налична адресна регистрация, макар осъществена по време, когато за извършването й не е била необходима санкцията на собствениците, да може да продължи, само ако липсва противопоставяне на тези собственици. Съдебното решение е постановено при извода, че правомощието на кмета на района да се произнесе по искането за заличаване на адресната регистрация произтича от разпоредбата на чл. 99б, ал. 3 от ЗГР. При извършената от Върховния административен съд задължителна служебна проверка за съответствие на съдебното решение с материалния закон, вменена му от разпоредбата на чл. 218, ал. 2, предл. трето от АПК, настоящият състав на ВАС констатира неправилност на съдебния акт, като постановен при наличието на порок по чл. 146, т. 1 от АПК. По делото няма спор, че административното производство по реда на чл. 99б и сл. от ЗГР е започнало по искане от 29.09.2015 до кмета на район "С." при СО, инициирано от С. С. В. в качеството й на собственик на имот в гр. С., ул. "И. Д.", бл. ..., вх. "...", ет. ..., ап. ... за заличаване на адресната регистрация на В. В. П. на същия адрес, която е непозната за молителката. Няма спор, че кметът на района, действайки в изпълнение на чл. 99б, ал. 1, изр. първо от ЗГР, е издал заповед № РД-09-364/30.09.2019 г., с която е назначил комисия за извършване на проверка за спазване на изискванията за извършване на адресна регистрация или промяна на адрес. Безспорно е, че, след приключване работата на Комисията, е съставен протокол № 2 от 2.10.2015 г., от който е видно, че адресна регистрация на посочения в искането на С. В. апартамент, имат не само В. П. /регистрирана на адреса през 2002 г./, но и малолетната й дъщеря К. /регистрирана на адреса на 7.10.2011 г./, както и Н. Н. П. /регистриран на 11.04.2006 г./. Въз основа на протокола на Комисията и изразеното в същия мнение, че всички заявени и регистрирани адресни регистрации до изменението на ЗГР от ДВ бр. 39/20.05.2011 г. са законни и лицата не подлежат на "отписване от адреса", е изготвен и процесния изричен отказ за служебна дерегистрация на третите лица, който по същността си съставлява отказ да се издаде заповед за заличаване на адресни регистрации по смисъла на чл. 99б, ал. 3 от ЗГР. Касационната инстанция, като съобрази разпоредбата на чл. 99б, ал. 3 от ЗГР и приложението й от страна на административния съд, намира, че правните изводи за компетентност на кмета на район "С." да се произнесе по искането за заличаване на адресна регистрация са неправилни. Съгласно чл. 99б, ал. 3 от ЗГР, в тридневен срок от извършване на проверката и въз основа на протокола по ал. 2, кметът на общината издава заповед за заличаване на адресни регистрации, за които е установено, че са извършени в нарушение на чл. 92 или на чл. 99а. Кметът на общината е единственият оправомощен от закона административен орган, който следва и е длъжен да разгледа и да се произнесе по искането за заличаване на адресна регистрация. Законът за гражданската регистрация не предвижда възможност за делегиране на правомощието по чл. 99б, ал. 3 от същия закон на други органи или длъжностни лица. В случая нито се твърди, нито са представени доказателства от страните, че такава делегация съществува. Не на последно място следва да бъде отбелязано, че актът, с който се извършва заличаване на адресна регистрация по изричната норма на закона е заповед, поради което и отказът за заличаване на регистрация следва да бъде обективиран в същия акт. При това положение, следва да се приеме, че кметът на район "С." няма нито законоустановено, нито валидно делегирано правомощие от страна на компетентния орган - кмета на Столична община да се произнесе по процесното искане за заличаване на адресна регистрация. Изричният отказ за заличаване на адресна регистрация, обективиран в писмо изх. № към 94 С-357-/1/ от 19.11.2015 г. на кмета на район "С." при СО, е нищожен като постановен от материално некомпетентен административен орган. Като е приел, че изричният отказ е постановен от компетентен по закон орган, АССГ е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и, вместо него ВАС, при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК, следва да постанови друго по съществото на спора, с което да обяви нищожността на писмо изх. № към 94 С-357-/1/ от 19.11.2015 г. на кмета на район "С." и да изпрати делото във вид на преписка за произнасяне на компетентния за това орган - кметът на Столична община. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение