Решение № 13367 от 10.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9315/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Специално училище за ученици с увреден слух Проф. Дечо Денев, гр. София против решение 10747 от 03.07.2024 г. по адм. дело 11761/2022 г. на Административен съд София-град, в частта, с която е отхвърлена жалбата на училището против заповед РВТ22-РА50-35/10.03.2022 г. на главния архитект на район Витоша, Столична община. (В този смисъл са съображенията в касационната жалба.) Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповедта на главния архитект на район Витоша да бъде отменена. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответниците главен архитект на район Витоша, Столична община и Столична община, район Витоша в писмени отговори, подадени чрез юрк. Донкова, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Министерство на образованието и науката не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт в обжалваната част е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд София- град в оспорената част е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Законосъобразно е и заключението, че оспорената заповед, с която е одобрен проект за изменение на ПУП ПР за УПИ IХ за училище, от който се образуват УПИ IX за училище и УПИ XXIX за детска градина по имотните граници на ПИ с идентификатор 68134.1932.1610 по КККР на гр. София и е одобрено изменение на ПУП- ПЗ, е издадена от компетентен орган по смисъла на 129, ал. 2 ЗУТ, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Административният акт е писмен и съдържа фактическите и правни основания, обосноваващи издаването му, както и графична част, съответстваща на текстовата. Мотиви се съдържат и в обяснителната записка и останалите документи, съпътстващи издаването на административния акт, поради което доводът на касатора, че заповедта не е мотивирана е неоснователен. Изпълнени са всички етапи от процедурата по разрешаване, обявяване, съгласуване и приемане на проекта, предвидени в чл. 124а, ал. 5 и ал. 7 ЗУТ и чл. 124б ал. 1 ЗУТ и чл. 128, ал. 8 ЗУТ. Проектът е одобрен след положително становище на РЕСУТ район Витоша, Столична община, взето с решение по протокол 3/03.02.2022 г. и съобщен на заинтересуваните лица съгласно чл. 129, ал. 2 ЗУТ. В този смисъл са съображенията на административния съд, които настоящата инстанция споделя. Изводът на първоинстанционния съд за съответствие на обжалваната заповед с материалния закон също е правилен. С оспорената заповед, на основание чл. 129, ал. 2 ЗУТ във връзка с чл. 128, ал. 3 и чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ е одобрен проект за изменение на ПУП- ПР за УПИ IХ за училище, от който се образуват УПИ IX за училище и УПИ XXIX за детска градина, урегулиран по имотните граници на ПИ с идентификатор 68134.1932.1610 по КККР на гр. София, собственост на Столична община, съгласно графичната част на заповедта. Проектът включва и изменение на плана за застрояване, като застрояването в УПИ IX за училище се запазва, а в новообразувания УПИ XXIX за детска градина е предвидено свободно застрояване, с параметри, съответстващи на устройствената зона по ОУП. По делото е установено, че ПИ с идентификатор 68134.1932.1610 е нанесен в кадастралния план през 1996 г. и заедно с ПИ с идентификатор 68134.1932.874, държавна собственост, предоставен в управление на жалбоподателя Специално училище за ученици с увреден слух Проф. Дечо Денев, гр. София и други имоти, е урегулиран в УПИ IX за училище съгласно одобреният през 1999г. пран за регулация. ПИ с идентификатор 68134.1932.1610 е нанесен в одобрената през 2010 г. кадастрална карта, като данни за собствеността в КРНИ не са отразени. За имота е съставен акт за частна общинска собственост 3567/ 12.06.2020г. и Столична община е записана като собственик на имота в КРНИ. При тези факти административният съд правилно приема, че изискванията на чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ, посочен като правно основание за издаване на заповедта, са изпълнени. Цитираната разпоредба, допуска изменение на влязъл в сила подробен устройствен план, когато при одобряване или изменение на кадастралната карта в урегулирана територия имотните граници на поземлените имоти не съвпадат с регулационните или е установена непълнота или грешка в кадастралната карта, използвана като основа за изработване на подробния устройствен план. Законовият текст предполага наличие на влязъл в сила ПУП и настъпила след него промяна в кадастралния план или одобряване на кадастрална карта или изменение на кадастрална карта, поради непълнота и грешка, при която се установява разминаване на регулационната и кадастралната граници. В случая кадастралната карта е одобрена след влизане в сила на действащия ПУП- ПР, поради което са налице основания за урегулиране на ПИ с идентификатор 68134.1932.1610 по имотни граници. Основното възражение на касационния жалбоподател, поддържано и в производството пред първата инстанция, за издаване на заповедта в нарушение на разпоредбата на чл. 134, ал. 9 ЗУТ поради липса на писмено съгласие на министъра на образованието и науката за промяна на предназначението на имота, е неоснователно. Нормата визира писменото съгласие на съответния министър като задължителна предпоставка при промяна на предназначението на урегулирани поземлени имоти - собственост на държавата или общините, които са отредени за обекти на образованието, науката, здравеопазването или културата, както и за спортни обекти и съоръжения. В случая обратно на твърденията на касатора, процесната заповед не предвижда промяна в предназначението на новообразувания УПИ ХХIХ-1610, кв. 26. Урегулираният поземлен имот е с предвиждане за детска градина, а детските градини са част от институциите в системата на образоването съгласно чл. 2, ал. 3 Закона за предучилищното и училищното образование. Следователно с обжалваната заповед предназначението на новообразувания УПИ ХХIХ-1610, кв. 26 за обект на образованието се запазва и съгласие на министъра на образованието и науката за одобреното изменение на ПУП-ПР не е необходимо. Останалите възражения на касационния жалбоподател, свързани с нанасянето на имота в кадастралната карта и с правото на собственост, са извън предмета на настоящото производство и не следва да бъдат обсъждани. Поради всичко изложено Върховният административен съд, второ отделение, намира, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение на Административен съд София град в частта, в която жалбата на Специално училище за ученици с увреден слух Проф. Дечо Денев, гр. София против заповед РВТ22-РА50-35/10.03.2022 г. на главния архитект на район Витоша, Столична община, е отхвърлена. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства, поради което следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане, обстоятелството, че двамата ответници главен архитект на район Витоша, Столична община и Столична община, район Витоша се представляват в касационното производство от юрк. Донкова и представените отговори на касационната жалба са абсолютно идентични, както и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касаторът следва да бъде осъден да заплати на Столична община - юридическото лице, в чиято структура е административният орган, ответник по делото (арг. §1, т. 6 от ДР на АПК), сумата 100.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,