Решение № 3099 от 9.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 33/2021 г.

Решение № 3099 от 9.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 33/2021 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

С решение № 5617 от 19.10.2020 г., постановено по адм. д. № 5390/20 г. Административен съд – София град, трето отделение, 11-ти състав, е отменил по жалба на М. Найдева Акт за установяване на публично държавно вземане № 14/06/3/0.0.3465/2/01/04/01 от 07.04.2020 г., издаден от директора на Областна дирекция София град на Държавен фонд "Земеделие" и е върнал преписката на административния орган за разглеждане на представените от М. Найдева документи по същество и ново произнасяне по заявката за второ плащане по договор № 14/06/3/0.0.3465 от 28.04.2017 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитие на малки стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от програмата за развитие на селските райони.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от директора на Областна дирекция София град на ДФ"Земеделие", чрез процесуалният му представител юрисконсулт Я. Кънчева. В жалбата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на жалбата. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - София град и вместо него постанови друго такова по същество на спора, с което да потвърди оспорения АУПДВ. Претендира заплащане на разноски, в това число юрисконсулско възнаграждение за две инстанции и заплатена държавна такса за касационната инстанция.

Ответницата по касационната жалба М. Найдева от гр. София чрез процесуалния си представител адв. А. Рашев взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

С решението си Административен съд – София-град е отменил Акт за установяване на публично държавно вземане № 14/06/3/0.0.3465/2/01/04/01 от 07.04.2020 г., издаден от директора на Областна дирекция София град на Държавен фонд "Земеделие", с който е отказано изцяло одобрената финансова помощ по договор № 14/06/3/0.0.3465 от 28.04.2017 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитие на малки стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от програмата за развитие на селските райони и е прекратен договора, и на М. Найденова е определено задължение в размер на 19 558, 00 лв., като е изпратил административната преписка на административния орган за произнасяне по заявлението за второ плащане.

Първоинстанционният съд е описал установената фактическа обстановка по издаването на оспорения акт за установяване на публично държавно вземане. Прието е, че последният е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, но при допуснато съществено нарушение на административно производствените правила. Административният съд по същество е споделил възраженията на жалбоподателката за допуснати нарушение на чл. 34 и чл. 35 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. Систематизирани мотивите на първоинстанционния съд в тази насока могат да бъдат сведени до следното: 1. Посочено е на първо място, че по делото няма представен на хартиен носител РРА 1 М6. 3 за окомплектованост, съставен в Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/ и описан в уведомителното писмо - предизвестие, изпратено на жалбоподателката на 29.11.2019 г. /л. 237 от делото/, в който контролен лист са описани 11 бр. документи, които са липсвали към заявката за второ плащане. 2. Прието е, че административният орган действително има възможност да не приеме заявката за плащане и да върне документите на ползвателя на помощта заедно с писмено изложение относно липсите и констатираните нередовности в документите, като в съответния срок по чл. 33, ал. 2 от Наредбата отново бъде подадено заявление. 3. В конкретния случай обаче служителите на ответния ДФЗ не са съобразили, че заявката е подадена в последния ден на срока – 20.11.2019 г., поради което чл. 33, ал. 2 и ал. 3 на чл. 33 от Наредбата не са били обективно приложими. По тази причина заявката е следвало да бъде регистрирана по чл. 35 от Наредбата с всички последници от непредставянето на пълния комплект документи предвидени като приложения, за да може да бъде извършена проверка на документите и да бъде уведомена ползвателката с мотивирано писмо, като в 10-дневен срок същата да може да отстрани нередовностите чрез представяне на допълнителни или нови документи. 4. От това обстоятелство е изведен извод, че 10-дневният срок по чл. 35, ал. 2 от Наредбата не е започнал да тече и не може да законосъобразно ползвателката да бъде обвързана с последиците на чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредбата. 5. Отбелязано е, че с писмото предизвестие от 29.11.2019 г., получено от адресата на 09.12.2019 г., са посочени изрично липсващите документи и е указано в срок от 14 дни да се посочат доказателства за наличие на особени непредвидени обстоятелства, довели до обективна невъзможност за подаване на заявка за плащане в договорно и нормативно определения срок, като в рамките на така определения срок – на 23.12.2019 г. ползвателката е представила 23 бр. документи, но те не са били разгледани, а договорът е развален едностранно със съответните последици. 6. Според първоинстанционния съд действията на административния орган са довели до неадекватно прилагане на Наредба № 10, а от там и до нарушаване на правото на защита на жалбоподателката, която не е получила конкретен срок за поправка на нередовностите на заявката.

На основание изложеното е направен краен извод за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ, обуславящ необходимостта от неговата отмяна и връщане на преписката на административния орган за произнасяне по заявлението за второ плащане.

Решението на Административен съд – София град е не правилно като постановено в противоречие със закона.

В касационната жалба се развиват аргументи за неправилност на решението на първоинстанционния съд поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, но основните такива за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Навеждат се доводи, че първоинстанционният съд е дал превратно тълкуване на разпоредбите на чл. 34 и чл. 35 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., в резултат на което неправилно е приел, че при издаване на оспорения акт са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, обосноваващи необходимостта от неговата отмяна.

По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

По делото няма спор за факти. От събраните по него доказателства е видно, че между ДФ "Земеделие" и жалбоподателката М. Найдева има сключен договор № 14/06/3/0.0.3465 от 28.04.2017 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитие на малки стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от програмата за развитие на селските райони. По силата на този договор /чл. 3, ал. 3 бенефициерът е следвало да направи искане за извършване на второ плащане в срок до 20.11.2019 г. По делото няма спор, че на въпросната дата М. Найдева е подала заявление за извършване на второ плащане, но тъй като към него не са били приложени част от документите, изискуеми по силата на приложение № 11 към наредбата, при условията на чл. 34 от наредбата, същото не е прието. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че в тази хипотеза от административния орган е допуснато нарушение на административно-производствените правила, довело до накърняване на правото на защита на жалбоподателката. Водещият мотив в тази насока е обстоятелството, че след като заявката за второ плащане е направена в последния възможен ден на срока, то документите не е следвало да бъдат връщани, а е следвало при условията на чл. 35 от наредбата да бъдат приети, а след това на основание алинея втора на същия член да заявителката да бъде уведомена писмено за нередовността на документите, като по този начин й бъде дадена възможност в срок от десет работни дни от уведомлението да отстрани нередовностите и представи същите.

Настоящата съдебна инстанция не споделя този извод на първоинстанционния съд и го намира за необоснован и изграден в противоречие с материалния закон.

Правната рамка на спора е дадена в следните разпоредби на Наредба № 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.

1. Чл. 33. ал. 1, 2 и 4, които имат следното съдържание:

(1) При кандидатстване за второто плащане по чл. 10, т. 2 ползвателят на помощта подава заявка за плащане по образец, утвърден от изпълнителния директор на РА и публикуван на електронната страница на РА, в съответната регионална разплащателна агенция и прилага всички изискуеми документи съгласно приложение № 11.

(2) Срокът за подаване на заявката за второ плащане се посочва от кандидата в заявлението за подпомагане и трябва да бъде не по-рано от 18 месеца и не по-късно от 4 години и 6 месеца от датата на подаване на заявлението за подпомагане.

(4) Ползвателите на помощта подават заявка за второ плащане не по-късно от посочения в заявлението за подпомагане и договора за предоставяне на финансова помощ срок.

1. Чл. 34, ал. 1 и 2, които имат следното съдържание:

(1) Регионалната разплащателна агенция извършва преглед на документите по чл. 33, ал. 1 в присъствието на ползвателя на помощта.

(2) В случай на липса или нередовност на документите по чл. 33, ал. 1 регионалната разплащателна агенция не приема заявката за плащане и връща документите на ползвателя на помощта заедно с писмено изложение по отношение на липсите и констатирани нередовности в документите.

1. чл. 37, ал. 1, т. 1 според който ползвателят на помощта няма право да получи второто плащане по чл. 10, т. 2 и дължи връщане на полученото по чл. 10, т. 1 първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ ведно със законната лихва към него, изчислена за период, посочен в договора, когато: 1. не е подал заявка за второ плащане, окомплектована с всички изискуеми съгласно приложение № 11 документи, в срока, посочен в договора за предоставяне на финансова помощ, или не е представил изисканите от РА документи и информация в срока по чл. 35, ал. 2;

При така очертаната правна рамка, даденото тълкуване на закона от страна на първоинстанционния съд не може да бъде споделено. При условията на чл. 33, ал. 4 от наредбата и чл. 3, ал. 3 от договора, ползвателката е длъжна да подаде заявлението за извършване за второ плащане, придружено от нормативно изискуеми документи, в точно определен срок. От обстоятелството, че тя е решила да подаде заявлението на последния ден на срока, и то с нередовни документи, не следва извод, че за администрацията възниква задължение да приеме документите и при условията на чл. 35, ал. 2 от наредбата да уведоми заявителката за констатирани нередности и непълноти, като й бъде дадена възможност в срок от десет работни дни да отстрани същите. Нормата на чл. 34, ал. 2 от наредбата е категорична, че в случай на липса или нередовност на документите по чл. 33, ал. 1 регионалната разплащателна агенция не приема заявката за плащане и връща документите на ползвателя на помощта заедно с писмено изложение по отношение на липсите и констатирани нередовности в документите. Нормата е императивна, т. е. при възникване на посочените в хипотезиса й предпоставки, органът няма право на преценка, а действа при условията на обвързана компе

Неизпълнението на нормативно и договорно установеното задължение за подаване на второто заявление в срок е скрепено със санкцията, посочена в чл. 37, ал. 1, т. 1 от наредбата – отказ за извършване на второ плащане и възникване на задължение за връщане на първото плащане.

Принципът в правото, установен с нормата на чл. 63 от Закона за задълженията и договорите, е че всяка от страните по договора трябва да изпълнява задълженията си точно и добросъвестно. Пренесено на плоскостта на сроковете това означава, че когато изпълнението на задължението е обвързано със срок, точното му изпълнение изисква то да бъде извършено в рамките на срока. Още повече, когато неизпълнението в срок е обвързано с предварително определени сериозни санкции.

По делото няма данни/ а и твърденията/, по отношение на ползвателката да са били налице форсмажорни или други непредвидени обстоятелства, които да са попречили за своевременното подаване на редовна заявка за извършване на второ плащане. Липсват и данни същата да се е възползвала и от предвидената в договора възможност да поиска удължаване на срока, в който да подаде заявление за второ плащане.

При така изложената правна рамка и фактическа обстановка бенефициерът следва да понесе последиците от неизпълнението в срок на задължението за подаване на заявка за второ плащане.

В подобен смисъл в съдебната практика е решение № 13479 от 30.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2982/2020 г., VIII о., докладчик председателят Бисерка Цанева.

Като е приел друго и е отменил оспорения АУПДВ като незаконосъобразен, Административен съд – София град е постановил едно неправилно съдебно решение. При условията на чл. 222, ал. 1 АПК същото следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на М. Найдева против Акт за установяване на публично държавно вземане № 14/06/3/0.0.3465/2/01/04/01 от 07.04.2020 г., издаден от директора на Областна дирекция София град на Държавен фонд "Земеделие", следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на процеса ответницата по касация следва да бъде осъдена да заплати на Областна дирекция – София град към ДФ "Земеделие" разноски по делото за двете инстанции в размер на 434, 70 лв., от които 234, 70 лв. заплатена държавна такса и по 100 лв. юрисконсулско възнаграждение за всяка една инстанция.

Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,