Решение № 10754 от 10.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9611/2018 г.

Решение № 10754 от 10.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9611/2018 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФ "Земеделие"), гр. София, подадена чрез пълномощник старши юрисконсулт Т. Николова, срещу решение № 63 от 13.06.2018 г., постановено по адм. д. № 227/2017 г. по описа на Административен съд-Търговище. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предложение първо и трето от АПК, предвид което моли решението да бъде изцяло отменено. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция в размер на 100 лева и за разноски, сторени пред първата инстанция, в общ размер от 400 лева, от които 150 лева юрисконсултско възнаграждение и 250 лева - платен депозит за възнаграждение на вещо лице. Прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар пред касационната инстанция. От ответната страна – "Елкофал" ООД, не изразява становище по касационната жалба. Участващият в производството по делото представител на Върховната административна прокуратура (ВАП) дава мотивирано заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна. Разгледана по същество счита същата за основателна и че са налице касационните отменителни основания посочени в чл. 209 от АПК. Настоящият състав на ВАС - Четвърто отделение намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК, 14 - дневен срок от съобщаване на съдебното решение, което е станало на дата 15.06.2018 г. видно от приложената по делото "разписка", същата е подписана от страна по чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. С обжалваното пред настоящия съдебен състав решение № 63 от 13.06.2018 г. по административно дело № 227/2017 г., в производство по чл. 145 и сл. от АПК, Административен съд –Търговище: ОТМЕНЯ заповед № 03-РД/3554 от 27.09.2017 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" – гр. София в частта, с която е отказано финансиране на заявлението на "Елкофал" ООД – гр. Търговище, представлявано от законния представител С. Стоев на разходите над сумата от 738 506. 29, т. е. по отношение на сумата от общо 56 590. 88 лв. и ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" – гр. София да плати на "Елкофал"ООД – гр. Търговище, представлявано от законния си представител С. Стоев разноски по делото в размер на 600 лв. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд след като е установил фактите по делото е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, но същата не отговаря на изискванията за форма, в това число в нея липсват мотиви и не са изложени фактически основания за издаването й. Административния съд е приел, че съгласно разпоредбите на чл. 32, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 2 от Наредба № 9 размерът на допустимият разход за подпомагане за бизнес плана по т. 6 представлява функция от абсолютната стойност на допустимите разходи по проекта и следователно само в тази част отказът за финансиране над определен размер, заявен от жалбоподателя, не се нуждае от допълнително мотивиране. Но в останалата част отказът за финансиране на разходите над определени размери е немотивиран, тъй като за всеки един от разходите е вписан само неодобреният размер за финансиране с посочване на правното основание - чл. 33, т. 15 от Наредба № 9. Съдът позовавайки се на решения на Върховния административен съд, е приел, че посоченият порок на оспореният административен акт е пречка за установяване на материалната законосъобразност на заповедта в оспорената част. Въз основа на което е приел, че така установения порок на заповедта налага нейната отмяна в оспорената част изцяло (а не само по отношение на разходите за закупуване на активи, тъй като както се посочи по-горе размерът на допустимият разход за подпомагане за бизнес плана по т. 6 е функция от абсолютната стойност на допустимите разходи по проекта) с връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне при изпълнение на дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона. Така постановеното решение е неправилно, тъй като неправилно са установени фактите, въз основа на което са изградени неправилни правни изводи. Неправилно административният съд е приел, че оспорената пред него заповед е немотивирана. Същата е изготвена в изискуемата съобразно чл. 59, ал. 1 от АПК писмена форма и притежава регламентираните в ал. 2 от посочения законов текст реквизити. В нея е посочено фактическото основание за издаването й, като същото кореспондира с правното такова. Разходите са отхвърлени за финансиране в размера над одобрените такива, като е посочено приложимото право. Оспореният административен акт съдържа фактически основания за издаването му. Известно е, че според ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС мотивите за издаване на административния акт могат да се съдържат и в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. В случая това означава, че най-малко по преписката е следвало да бъде приложен актът (актовете), с които референтни разходи са определени, както и в оспорената заповед или в документ към административната преписка да бъде направена препратка към определена част от тези актове. В случая това е изпълнено, в оспореният административен акт е направено позоваване на заповед № 03-РД/2735 от 26.09.2016 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". От същата е видно, че са определени референтни цени в лева без ДДС за конска сила /номинална мощност/ като пределни разходи при закупуване на самоходна земеделска техника. Същите са изброени в 4 точки и са дадени указания за начина на определяне на разход за финансиране. Следователно може да се приеме, че е спазено изискването тези документи и установените правнорелевантни обстоятелства да са приобщени към акта с цитирането им, с което е спазен принципа за самостоятелност, респ. непосредственост при осъществяване на административното производство от административния орган, поради което не е било необходимо тези факти да се приповтарят и като мотиви на издаденият административен акт. Въз основа на което следва да се приеме, че в случая не е налице отклонение от изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, доколкото посочените в оспорения административен акт правни основания, както и данните от административната преписка, отразяват волята на административния орган и позволяват да бъде упражнено правото на защита на бенефициента, както и осъществяването на съдебен контрол за законосъобразност на оспорения административен акт. Предвид изложеното, като е отменил оспорения административен акт на процесуално основание - поради съществено нарушение изразяващо се в липса на мотиви – правни и фактически основания, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 2 АПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане, при което първоинстанционният съд да се произнесе по материалната законосъобразност на административния акт. Разноски по настоящото производство не се присъждат предвид изхода на спора и нормата на чл. 226, ал. 3 от АПК. Мотивиран така и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, ІV-то отделение