Решение № 7527 от 7.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14657/2009 г.

Решение № 7527 от 7.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14657/2009 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационната жалба на Костадинка Драгова Канчева от гр. Бургас лично и като пълномощник на дъщеря си Живка Динева Тонева-Икономиду със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. "Алеко Богориди" № 20, ет. 2 против решение № 993 от 24.09.2009 г. по адм. д. № 1482/2008 г. по описа на Административен съд Бургас, ХII състав, с което е отхвърлена исковата им претенция по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди срещу Дирекция за национален и строителен контрол /ДНСК/ София. Искат отмяна на решението като неправилно и уважаване на исковата претенция за имуществени и неимуществени вреди в пълния им предявен размер. Ответната страна - ДНСК не е изразила становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Бургас е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и е образувано по исковата молба на Костадинка Драгова Канчева и Живка Динева Тонева-Икономиду против ДНСК с претенции за претърпени имуществени вреди от бездействие на началника на РДНСК - Бургас да извърши принудително изпълнение на заповед № 734 от 16.05.2000 г. на главния държавен инспектор при ДНСК, с която е наложена забрана за ползване на незаконен строеж - таванския етаж над жилището на ицщите. Претенцията е за пропуснати ползи от неползване на собственото им жилище в размер на пазарния наема за период от 20.01.2004 г. - 30.09.2008 г. Претендирано е и обезщетение за неимуществени вреди от отменената от съда заповед № 93/22.08.2003 г. на началника на РДНСК гр. Бургас, с която е била отхвърлена жалба на ищците срещу акт № 73/01.07.2003 г. на главния архитект на община Бургас за узаконяване на преустройството на таванския етаж. С обжалваното решение искът е отхвърлен изцяло като неоснователен. Решението е правилно и обосновано защото съответства на изяснената с допустими доказателствени средства фактическа обстановка. Правилността на изводите на съда за недоказаност на предявените искове за причинени имуществени и неимуществени вреди, основаващи се на издадената заповед на началника на РДНСК - Бургас /№ 93/22.08.2003 г./, отменена впоследствие като незаконосъобразна се обосновава на установената по делото фактическа обстановка. Заповед № 93/22.08.2003 г. е била издадена в производство по оспорване на Акт за узаконяване № 73/01.07.2003 г. на главния архитект на община Бургас за строеж на "Жилище с надзид 1,50 м. - преустройство на собствено таванско помещение", извършен от Антон Койчев Гочев. Със заповедта е отхвърлена жалбата на Костадинка Драгова Канчева срещу акта за узаконяване. Посочената заповед ведно с акта за узаконяване са отменени с влязло в сила решение на Бургаски административен съд по адм. д. № 63/2006 г. Безспорно заповедта е издадена при изпълнение на административна дейност и с отменяването й се счита изпълнен един от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за реализиране на отговорността на държавата. Недоказан обаче е втория елемент от фактическия състав на правната норма за наличие на причинна връзка на твърдяните вреди с незаконосъобразния административен акт, както правилно е приел решаващия съд. Експерта от изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза е заявил, че описаното в заключението фактическо състояние на жилището на ищците е към момента на извършване на техническата експертиза. Изрично е посочил, че не може да установи реалното състояние на жилището, причинените щети и кои помещения от него са били обитаеми към момента на извършване на незаконното строителство /1999 г./ и към момента влизане в сила на заповед № 734 от 16.05.2000 г. на главния държавен инспектор при ДНСК - 20.01.2004 г. По делото не са представени други доказателства за установяване на релевантните за правния спор факти - цялото жилище или отделни негови стаи са били необитаеми, от кога и поради какви причини. При това вещото лице е посочило, че жилището е неподдържано и една от стоите е необитаема поради натрупан багаж, като реално помещенията, които могат да се отдават под наем са спалнята и хола. За последните не установено от кога и поради какви причини не се обитават. При така установеното обосновано от събраните доказателства и с оглед заключенията на приетите експертизи, съдът е приел, че тези вреди и преди всичко причинната им връзка с отменения незаконосъобразен административен акт са останали недоказани. Недоказана и поради това и неоснователна е и претенцията за неимуществени вреди. Вещите лица от изслушаните съдебно-медицински експертизи са заявили, че не могат да установят конкретните причини, които са предизвикали посочените в исковата молба заболявания - инфаркт в резултат от повишено кръвна налягане от преживяния стрес от бездействието на служители на РДНСК, онкологично заболяване и операция. Както в представените писмени заключения така и при разпита им в с. з. те са отбелязали, че лоши битови условия и преживян стрес нямат като задължителна последица сочените заболявания. Обосновано съдът е приел, че бездействието на началника на РДНСК относно преустановяване ползването на изградения строеж от извършителя Антон Гочев, осъден по общия исков ред да заплати обезщетение на ищците за причинените от него вреди на жилището им, се отнася за незаместимо задължение, което може да бъде изпълнено само от собственика на незаконния строеж. Неупражняването на правомощието на административния орган по чл. 287, ал. 2, т. 1 от АПК да налага т. нар. "изпълнителни глоби" също не изпълва фактическия състав на нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като преустановяване на ползването зависи само и единствено от волята на собственика и въпреки наложените глоби. Фактът, че незаконният строеж не е бил премахнат е неотносим към настоящия спор, тъй като незаконосъобразната заповед е била издадена в производство по обжалване на строителни книжа на процесния обект, а не в процедура по чл. 225 от ЗУТ. Решението не е постановено при поддържаните в жалбата касационни доводи за отмяна и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,