Решение № 15643 от 10.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10578/2012 г.

Решение № 15643 от 10.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10578/2012 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 119 от Кодекса за социалното осигуряване /КСО/. Образувано е по касационна жалба от Мирон Иванов Александров против Решение № 374 от 04.07.2012 г. на Административен съд Велико Търново по адм. дело № 461/2012 г. С него се отхвърля жалбата му срещу Решение № 12 от 11.04.2012 г. на Директора на ТП на НОИ - гр. Велико Търново. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му и връщане на делото на същия съд за ново разглеждане. Ответникът, Директорът на НОИ - Велико Търново не се представлява и не взема становище по касационна та жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба поради неправилност на решението. Съдът неправилно е квалифицирал стажа на жалбоподателя, положен във Великотърновската Света Митрополия като зидаро-кофражист и строителен работник като такъв от трета категория, като не приложил т. 66 и от ПКТП /отм./ във връзка с чл. 16, ал. 2, т. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ от което са изведени неправилни изводи относно правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна в производството и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е било по повод жалба на Мирон Иванов Александров срещу решение № 12 на Директора на ТП на НОИ гр. Велико Търново с което се отхвърля жалбата му срещу разпореждане № 1464/30.12.2011 г. на Ръководител ПО. С последното е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на КСО, тъй като към момента на подаване на заявлението лицето не притежава изискуемия стаж от 15 години. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за неоснователна. Относно спорните периоди от 06.02.1978 г. - 01.10.1985 г., от 20.10.1985 г. - 12.05.1987 г. от 13.05.1987 г. до 1988 г. положен във Великотърновската Света Митрополия съдът е установил от доказателствата по делото, че жалбоподателят е работил в строителна бригада под ръководството на строителен техник, която извършвала ремонти и реконструкции на църковни храмове, частично разрушени след земетресението през 1977 г., че заплащането е извършвано въз основа на наряд, ремонтите са извършвани целогодишно, а характера на трудовите операции е бил разнообразен - изготвяне на кофражи, изливане на бетон, направа на мазилки, арматурни заготовки с което са извършвани типични строително възстановителни работи. Прието е, че посочения труд не се категоризира по нито една от точките на Раздел II от ПКТП /отм./ релевантни към спорните периоди като такъв от втора категория и в случая е приложима разпоредбата на т. 66 от ПКТП /отм./. Съдът е приел неприложимост на т. 26 от ПКТП /отм./ тъй като по делото останали неизяснени фактите от носно конкретните трудови операции които е извършвал жалбоподателя и че този труд е имал същата вредност и тежест както трудът на строително монтажните работници, полагали такъв труд в отраслите, изброени в т. 26 ПКТП (отм.). Прието е също така, че при липса на финансово счетоводна документация относно обема и заплащането на конкретните строителни работи, длъжностна характеристика и разплащателни ведомости свидетелските показания не са достатъчни за установяване на обстоятелствата от значение за квалифициране на труда от втора категория както правилно е приел административния орган в обжалваното решение. По отношение на спорните въпроси относно осигурителния стаж на жалбоподателя при работодателя "Евротранс" ООД е прието от съда, че положения труд като стрелочник - ж. п. транспорт от 20.08.1991 г. до 12.11.1992 г. и като маневрен стрелочник - ж. п. транспорт от 21.06.1993 г. до 13.09.1993 г. следва да бъде категоризиран като втора категория труд при условията на т. 53 във вр. с чл. 67 от ПКТП /отм./. Този извод обаче не променя крайния резултат за правилност на обжалваното решение на Директора на ТП на НОИ гр. Велико Търново, тъй като общият сбор от осигурителен стаж и възраст не е достатъчен за отпускане на пенсия при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. При изведените фактически и правни изводи жалбата е отхвърлена. Така постановеното решение е правилно. Съдът е установил всички факти от значение за правилното решаване на спора. По делото е установено, че жалбоподателят е извършвал строителни дейности по възстановяване на църковни храмове в процесния период, пострадали след земетресението от 1977 г. От фактическа страна за да бъде квалифициран труда като такъв от втора категория следва да бъде установено, че е полаган непосредствено на обектите от строително монтажната дейност в отраслите на строителството изброени в т. 26 от ПКТП /отм./. Такива доводи не са поддържани в жалбата, а и от доказателствата по делото не се установяват такива факти относно характера на полагания труд, което прави неприложима и разпоредбата на т. 67 ПКТП /отм./. Според последната трудът на работниците и служителите посочени в раздел I и II на Правилника се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и тежест на труда. При липса на доказателства в делото за организационно техническата форма на извършваната строителна дейност, както и видовете строителни дейности извършвани от жалбоподателя, които да се определят като строително монтажна дейност, съдът правилно е приел, че трудът му не може да бъде квалифициран като такъв от втора категория за процесния период и да намери приложение разпоредбата на § 4, ал. 1 ПЗР на КСО. Трудът на жалбоподателя не може да бъде квалифициран и според разпоредбата на т. 66и от ПКТП /отм./ тъй като жалбоподателят не попада в нито една от изброените в нея категории работници и специфичните условия на полагане на труд. Неоснователни са доводите и за съществено нарушение на съдопроизводствените правила като касационно основание за отмяна на решението, тъй като по делото са установени фактите за правилното решаване на спора при осигурени в пълен обем процесуални гаранции за осъществяване на правото на защита. При изложеното по горе решението следва да бъде оставено в сила, поради което Върховният административен съд, шесто отделение