Решение № 11994 от 7.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5211/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Огл - Фууд Трейд Лебенсмителфертриб" ГМбХ - Германия, със съдебен адрес гр. София, [улица], [адрес], подадена чрез адв. Горанов, срещу Решение 1045/16.02.2024 г., постановено по адм. дело 3820/2022 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение рег. РТД 3000-697/31.03.2022/32-106017 на директора на ТД Митница Пловдив при Агенция Митници и са присъдени разноски в полза на Агенция Митници . В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че съдът е игнорирал Решение на СЕС по дело С-770/21. Конкретно се поддържа, че тъй като представените документи са счетени за удовлетворяващи доказателства за условието за освобождаване на депозита за едната стока, то те са годни да докажат и цената на другата стока. По подробно изложени съображения касаторът претендира отмяна на оспореното първоинстанционно решение и да му се присъдят разноските за касационното производство. Представя писмени доказателства. Ответникът по касационната жалба директора на ТД Митница Пловдив при Агенция Митници , чрез процесуалния си представител юрк. Димитрова, в писмена молба, писмени бележки и в съдебно заседание, с доводи по съществото на спора, счита същата за неоснователна, настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение, с присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура на Република България дава подробно мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, е основателна. Предмет на оспорване пред Административен съд София-град е била законосъобразността на Решение рег. РТД 3000-697/31.03.2022/32-106017 на директора на ТД Митница Пловдив при Агенция Митници , с което по отношение на Огл - Фууд Трейд Лебенсмителфертриб" ГМбХ Германия на основание чл. 75, § 5, ал. 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891, е отказано възстановяването на внесеното обезпечение в размер на 3 692,80 ливо и са определени допълнителни публични задължения, както следва: мито от 3 692,80 лева и ДДС от 2 162,41 лева, заедно със съответните лихви от датата на пускането на стоките в свободно обращение. Първостепенният съд е установил следната релевантна за спора фактическа обстановка: На 29.11.2020 г. Огл-Фууд Трейд Лебенсмителфертрииб ГМБХ е регистрирало в МБ Свиленград митническа декларация MRN 20BG003010021374R1, с която са поставени под режим допускане за свободно обращение с цел крайно потребление пресни зеленчуци с произход Турция, в това число стока 1/6 - пресни домати тип кръгъл червен с декларирана митническа стойност 11 320,24 лв., преизчислена на 91,35 евро/100 кг. Определената от Европейската Комисия за датата 29.11.2020 година стандартна вносна стойност (СВС) за домати с произход от Турция, е 44,9 евро/100 кг. Съгласно разпоредбите на Регламента, при вносна цена по-висока от 8 % от СВС, се изисква от вносителя да представи обезпечение. Обезпеченията са внесени от дружеството в пълен размер. На 30.11.2020 г. дружеството-жалбоподател е уведомено, че на основание чл. 75, § 5, алинея 1 от Делегиран Регламент (ЕС) 2017/891 на Комисията, в едномесечен срок от продажбата на стоките, но не по-късно от четири месеца от регистриране на митническата декларация, е необходимо да представи доказателства, че стоката е реализирана на пазара на ЕС при условия, потвърждаващи коректността на декларираната вносна митническа стойност. На 29.12.2020 г. Огл-Фууд Трейд Лебенсмителфертриб ГМБХ е представило доказателства за това на каква цена е била продадена процесната стока -100 /100 кг. На 03.02.2021 г. са представени допълнителни доказателства от жалбоподателя чрез пълномощника му Ренус България ООД - СД по ЗДДС за данъчни периоди м. 11, м.12.2020 г., ведно с дневници за покупки и продажби; уведомления за приемане на постъпили данни от СД по ЗДДС; подадени VIES декларации за осъществени ВОД за същия данъчен период. След проверка на представените доказателства, митническите органи са приели, че по отношение на стока 1/6 е налице по-висока себестойност преди продажбата, поради което продажната цена е по-ниска от цената на придобиване. С оглед на горното е издадено процесното митническо решение. При горната фактическа установеност първостепенният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Обосновал е извод, че декларираната митническа стойност на доматите е по-висока с повече от 8% от определената от ЕК фиксирана стойност към момента на вноса и внесената партида е продадена на загуба на митническата територия на ЕС. Позовал се е на това, че дружеството не е представило писмен договор, сключен между него и износителя, или какъвто и да е друг еквивалентен документ, с който може да се установят релевантните елементи на договорното правоотношение, сред които са условията, свързани с уговорката за цената, на която е закупена внесената партида. Достигнал е до краен извод, че вносителят не е представил удовлетворяващо митническите органи доказателство за условията на освобождаване на стоката, като предпоставка за освобождаването на внесената от него гаранция съгласно чл. 75, § 5 от Делегиран Регламент /ЕС/ 2017/891. Настоящият касационен състав възприема така постановеното решение за валидно и допустимо, но неправилно. Правната уредба на вноса на плодове и зеленчуци се подчинява на специални митнически правила, доколкото член 1, § 1, втора алинея от МКС предвижда, че последният се прилага, без да се засяга законодателството на Съюза в други области, а Регламент 1308/2013 и Делегиран регламент 2017/891 съдържат специални митнически правила относно вноса на плодове и зеленчуци. Член 75 от Делегиран регламент 2017/891 предвижда правилата за определяне на входните цени на съответните продукти, като от една страна, съгласно член 75, § 2, когато митническата стойност на определени продукти се определя според договорната стойност, посочена в член 70 МКС, тази митническа стойност е по-висока с повече от 8 % от фиксираната ставка, изчислена от Комисията като фиксирана стойност при внос в момента на съставяне на декларацията за допускане на продуктите за свободно обращение, вносителят трябва да предостави гаранция. Тази гаранция се равнява на дължимото мито, ако въпросният продукт е бил класифициран въз основа на съответната фиксирана стойност при внос. Съгласно член 75, § 5, първа алинея от Делегиран регламент 2017/891 вносителят разполага с един месец от продажбата на въпросните продукти, като се спазва максималният срок от четири месеца от датата на приемане на декларацията за допускане за свободно обращение, за да докаже, че партидата е освободена според условия, потвърждаващи правилното определяне на цените, посочени в член 70 от МКС, или да определи митническата стойност, посочена в член 74, § 2, буква в) от този кодекс. Съгласно член 75, § 5, втора и трета алинея от Делегиран регламент 2017/891 неспазването на един от тези срокове води до загуба на гаранцията, предоставена за заплащане на вносните мита, като това важи и когато вносителят не представи удовлетворяващо митническите органи доказателство за условията на освобождаване на партидата. В разглеждания случай не е спорно, че вносителят е избрал да определи митническата стойност на внесената партида въз основа на декларираната договорна стойност, поради което съгласно член 75, § 5, първа, трета и четвърта алинея от Делегиран регламент 2017/891, той трябва да докаже, че тази партида е освободена според условия, потвърждаващи правилното определяне на цените, посочени в член 70 от МКС. По въпроса относно доказателствата, които трябва да се представят от вносителя пред митническия орган, е постановено Решение от 21.09.2023 г. по дело С-770/21 на СЕС по преюдициално запитване, отнасящо се по тълкуването на чл. 75, § 5 от Делегиран регламент /ЕС/ 2017/891 на Комисията от 13 март 2017 година за допълване на Регламент (ЕС) 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на секторите на плодовете и зеленчуците, отправено в рамките на спор между същите страни и по повод декларираната договорна стойност при вноса на пресни тиквички с произход от Турция. По разясненията от т. 81 и т. 82 от цитираното решение доказателството, което трябва да се представи от вносителя, се отнася до всички условия, свързани с протичането на продажбата на внасяната в Съюза партида, които могат да представляват съвкупност от съвпадащи индиции, позволяващи да се потвърди правилното определяне на цените, посочени в член 70 от МКС. Продажба на внесената партида на загуба може да представлява сериозна индикация, че декларираната договорна стойност е била изкуствено завишена от вносителя, за да избегне вносното мито, което следва да се плати, или да намали размера му, по-специално когато става въпрос за повтаряща се или извършвана през дълъг период продажба на загуба. Същественото в случая е, че както възразява кастаро, съгласно член 73 от Делегиран регламент /ЕС/ 2017/891: a) "партида" означава стоките, представени с декларация за допускане за свободно обращение, обхващаща единствено стоките от един и същ произход, които попадат под един-единствен код по Комбинираната номенклатура. . Не се спори, че дружеството е декларирало с една и съща митническа декларация стока 1/6 и стока под и 4/6, като и двете са с произход Турция. Както позиция с 1/6, така и тази с 4/6 по тази декларация се отнася до един и същ вид стоки домати, които са разграничени единствено по техния сорт. Тъй като техният код по КН: 0702000099 също е идентичен, то следва да се приеме, че те са от една партида по смисъла на чл. 73 от Делегирания регламент. Това релевантно обстоятелство обаче не е съобразено при издаване на оспореното митническо решение. Административният орган на практика е разделил партидата по процесната митническа декларация на две части без да е изложил конкретни мотиви защо е сторил това. Същевременно, към така обособените от органа части са приложени различни критерии и са приети противоречиви решения - за едната депозитът е освободен, а за другата част е постановен отказ за освобождаване на обезпечението. Не е извършен анализът, относим според произнасянето на СЕС, към достоверността на декларираната митническа стойност на партидата , по смисъла на приложимото легално определение на това понятие. Горепосоченият подход на митническия орган е в противоречие с разпоредбата на чл. 73 от Делегирания регламент, както и с изискването за доказване и оценка на партидата внесени стоки, съгласно чл. 75, § 5, ал. 1 от Делегирания регламент (в този смисъл Решение 11068 от 17.10.2024 г. по адм. дело 4785/2024 по описа на ВАС, Първо отделение; Решение 10680 от 10.10.2024 г. по адм. дело 3277/2024 по описа на ВАС, Първо отделение; Решение 12099 от 06.12.2023 г. по адм.дело 2494/2022 по описа на ВАС, Първо отделение). Решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановена отмяна на процесния административен акт, касаещ стока 1/6 от митническа декларация MRN 20BG003010021374R1 от 29.11.2020 г. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК след отмяна на незаконосъобразното решение на Директора на ТД Митница Пловдив , преписката следва да бъде изпратена на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените в мотивите на това настоящо решение указания за тълкуване и прилагане на закона. Решението се отменя и в частта на разноските. С оглед изхода на спора на касатора следва да се присъдят направените разноски в размер на уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. Разноските по правилото на § 1, т. 6 от ДР на АПК се възлагат в тежест на Агенция Митници . Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение