Решение № 903 от 25.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6908/2023 г.

Образувано е по касационна жалба на Н. Хасан от гр.Кърджали, чрез адв. Мехмед, срещу Решение 202 от 31.05.2023г., постановено по адм. дело 590/2022г. по описа на Административен съд Кърджали. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, несъответствие с целта на закона и поради необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени оспореното от него Решение 2153-08-550 от 05.12.2022г. на Директор на ТП на НОИ Кърджали. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Ръководител ТП на НОИ Кърджали счита жалбата за неоснователна, а съдебното решение за правилно. Претендира разноски.. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за законосъобразност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна. За да отхвърли жалбата на Хасан, първостепенният съд е приел, че органът правилно е приложил и материалния, и процесуалния закони, като е приел, че не следва да се зачита при преценка правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст като труд, положен при условията на втора категория времето, заключено в периода 02.06.2014г. 31.12.2018г. при осигурителя ЕТУниверсалстрой инженеринг - Е. Младенов на длъжност шофьор, тежкотоварен автомобил. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното съдебно решение е правилно, постановено при изяснена фактическа обстановка и събрани допустими доказателства, които са обсъдени от административния съдия в тяхната съвкупност и поотделно. По повдигнатите конкретни оплаквания в касационната жалба, касаещи приложението на чл.2, т.25 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране(НКТП), следва да се посочи, че в разпоредбата на същата е предвидено, че се зачита от втора категория трудът на шофьори на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона, като съдържанието на нормата е пояснено с чл.9 ал.34 от Инструкция 13 от 31.10.2000 г. за прилагане на НКТП, според която новела под записа на Наредбата попадат шофьорите на товарни автомобили с техническа възможност за превоз на товари (товароносимост) с маса 12 и повече тона, независимо от конструкцията на автомобила, пригодена съобразно начина за използване и вида на пренасяния товар: цистерни; автокранове; бетонови разтвори; превоз на цимент, брашно, прахообразни материали; сондажна апаратура; автостълби; автолаборатории; автоработилници и др. Шофьорите на влекачи на ремаркета и полуремаркета с обща сборна товароподемност 12 и повече тона. Техническата характеристика на автомобилите е определена в техническата документация от производителя. Цитираните текстове използват като равнозначни понятията "товароподемност" и "товароносимост", като последното е дефинирано в § 1, т. 36 от Допълнителните разпоредби на Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата като максималната обща маса на товара или максималният брой пътници, които пътното превозно средство конструктивно е предназначено да превозва. При това положение обоснован е извода, че под товароподемност следва да се разбира само тежестта на общата, сборна маса на възможния и допустим за пренасяне товар, но в нея не следва да се включва и масата на самото превозно средство. В тази връзка от събраните по делото писмени доказателства, вкл. и изслушаното основно и допълнително заключения на в. л. инж. Димитров, категорично и безспорно е установено, че товароподемността (товароносимостта) на двата обследвани тежкотоварни автомобила - Мерцедес 2219 и Астра БМ305Ф е 6 000 кг 6 100 кг за първия и 11 820 кг за втория, т. е. и на двете МПС е под 12 тона. Твърденията на защитата на касационния жалбоподател, че при изчисляване на товароподемността следва освен теглото на максимално допустимия по спецификации товар да се прибавя и теглото на самото ППС не само, че няма нормативна опора, но е и в противоречие с нормативно изрично уреденото. В тази връзка първостепенният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция, поради което касационният състав и препраща към тях на основание чл.221 ал.2, изр. второ АПК. С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. По разноските. С оглед изхода, разноски са дължат на НОИ, за която страна се констатираха те да са в размер на общо 50 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.78 ал. 8 ГПК във вр. с чл.37 ал.1 ЗПП и чл.25а ал.3 от Наредбата за правната помощ за осъществена защита от юрисконсулт, изразила се само в депозиране на становище, без явяване в съдебно заседание. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,