Решение № 8629 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13624/2015 г.

Решение № 8629 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13624/2015 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на "Т. Б." ЕАД срещу решение № 792/6.08.2014 г. по адм. д. № 399/2014 г. по описа на Административен съд С. област. Навеждат се оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и материална незаконосъобразност. Твърди се, че съдът неправилно е приложил чл. 177, ал. 2 и чл. 193, ал. 2 АПК и поради това не е достигнал до извод за нищожност на АУЗД. Освен това не е приложил и чл. 67, ал. 2 ЗМДТ и неправилно е отказал да определени ТБО на базата на количество на отпадъците като съобрази и решение № 472 по адм. д. № 800/2011 г. на АССО, влязло в сила, с което е отменена разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги на територията на община Е. П.. В конкретния случай не е било налице условието за приложението на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ относно размера на таксата, а отменената разпоредба от наредбата е противоречала на закона от момента на нейното приемане. Подадена е и допълнителна касационна жалба, в която се излагат допълнителни съображения за неправилност на съдебния акт. Твърди се, че за община Е. П. е било практически възможно да определя размера на ТБО за 2011 и 2012 г. според реалното количество битови отпадъци, както и че в случая е следвало да намери приложение разпоредбата на чл. 195, ал. 2 АПК и Об. С. Е. П. е следвало да уреди последиците, възникнали в резултат на отменения нормативен акт в рамките на три месеца от отмяната на акта. Ответната страна- директорът на Дирекция" ФСД" Е. П., чрез своя процесуален представител - юрисконсулт М., в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и развива подробни съображения. Върховният административен съд, седмо отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211 АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Настоящото производство е образувано след проведено производство по реда на чл. 237 и следващите от АПК за отмяна на влязло в сила решение. С решение № 12854/1.12.2015 г. по адм. дело № 11729/2015 г. петчленен състав на ВАС, Втора колегия, на основание чл. 239, т. 1 АПК е отменил влязлото в сила решение № 6521/3.06.2015 г. по адм. дело № 12764/2014 г. по описа на ВАС, седмо отделение и е върнал делото за ново разглеждане на друг тричленен състав на ВАС от стадия на подадена редовна и допустима касационна жалба, за която да се даде възможност за допълване. На 21.12.2015 г. е подадена допълнителна касационна жалба с изложени конкретни доводи. Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е акт за установяване на публично вземане на такса битови отпадъци/АУПВТБО/ № 001/8.02.2013 г., издаден от старши експерт МДТ, община Е. П., с който на "Т. Б." ЕАД са установени вземания в полза на община Е. П. за такса битови отпадъци за 2011 и 2012 г. и лихва за забава. С решение № 792/6.08.2014 г. по адм. д. № 399/2014 г. по описа на АССО, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови този резултат АССО е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган в законоустановената форма при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон. Съдът е приел още, че в случая не е налице хипотезата на чл. 177, ал. 2 АПК, тъй като оспореният АУПВТБО не противоречи на влязло в сила решение № 472/13.06.2012 г. по адм. дело № 800/2011 г. по описа на АССО, потвърдено с решение № 463/11.01.2013 г. по адм. дело № 11251/2012 г. по описа на ВАС, седмо отделение, с което е отменена разпоредбата на чл. 17, т. 2 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на община Е. П.. Според съда тъй като става дума за ТБО за периода 2011-2012 г., то в случая е следвало да намери приложение отменената наредба, тъй като отмяната има действие само за напред. От друга страна съдът е приел, че разпоредбата на чл. 17, т. 2 противоречи на чл. 67, ал. и ал. 2 ЗМДТ. Приел е също така, че в случая предоставянето на услугите е доказано, както и че е било невъзможно определянето на размера на ТБО за 2011 и 2012 г. според количеството генерирани отпадъци /предвид изслушаната по делото експертиза/. Предвид горното е стигнал до извод, че в конкретния случай разпоредбата на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ е неприложима, доколкото по делото е доказано безспорно, че за 2011 и 2012 г. обективно не е могло да бъде установено количеството генерирани отпадъци от всяко едно лице на територията на община Е. П. и следователно правилно е приложена разпоредбата на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ. Така мотивиран АССО е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Същото е постановено на базата на установените с допустими доказателствени средства факти, от които са изведени материално законосъобразни правни изводи. Касационният жалбоподател навежда оплакване за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, но от доводите в касационната жалба е видно, че такива не са конкретно посочени и поради това съдът не дължи произнасяне. Служебното начало в касационното производство се разпростира само относно валидността, допустимостта и материалната законосъобразност на съдебното решение. Относно установената фактическа обстановка няма спор. Настоящият съдебен състав намира, че е неоснователно оплакването на касационния жалбоподател за нарушение на чл. 177 АПК от първоинстанционния съд, тъй като не е прогласил нищожност на АУПВТБО като противоречащ на решение № 472 от 13.06.2012 г. по адм. д. № 800/2011 г. на АССО, с което е отменен чл. 17, т. 2 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги на територията на община Е. П. (Наредбата). Отменителното решение на Административен съд С.- област, постановено в съдебно производство по чл. 185 и сл. от АПК, е с предмет чл. 17, т. 2 и чл. 19 от Наредбата и е потвърдено на 11.01.2013 г. от Върховния административен съд с решение № 463/11.01.2013 г. по описа на ВАС, VII отд. Няма данни кога е влязло в сила по реда на чл. 194, ал. 2 АПК, който гласи, че отменителното решение на съда трябва да се обнародва по начина, по който е обнародван актът и влиза в сила от деня на обнародването му. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение, което означава, че съдебното решение няма обратно действие. Това нормативно разрешение е резултат от вида на акта, който задава правило за поведение за неопределен и неограничен брой адресати и има многократно правно действие. Следователно към момента на постановяване на оспорения АУПВТБО разпоредбата на чл. 17, т. 2 от Наредбата е била действаща, тъй като решението за отмяна не е влязло в сила. Следва да се има предвид, че задължение за обнародване на съдебното решение по реда на чл. 37, ал. 3 ЗНА има Общинският съвет, а не издателят на акта- старши инспектор "Местни данъци и такси" при община Е. П. или директорът на дирекция"ФСД" при община Е. П., който е потвърдил обжалвания акт. Доколкото става дума за различни административни органи - Об. Съвет и служители на дирекция "ФСД" при община Е. П., недопустимо е за бездействието на Общинския съвет във връзка с обнародването на съдебното решение да носи отговорност издателят на оспорения акт. Няма как бездействието на Общинския съвет да се отрази или да повлияе върху законосъобразността на акта на старши инспектор "Местни данъци и такси" при община Е. П.. Жалбоподателят е разполагал с отделни правни средства за защита срещу бездействието на Общинския съвет да изпълни свое задължение, произтичащо от закона/ иск по чл. 257 АПК/. Недопустимо е в това производство по обжалване на АУПВТБО да се излагат доводи за незаконосъобразност на бездействието на друг административен орган, какъвто в случая е Об. С. Е. П. или на още по-голямо основание да се твърди, че бездействието на Об. Съвет влияе върху законосъобразността на обжалвания акт, издаден от различен административен орган. Дори да се приеме, че отмяната на чл. 17, т. 2 от Наредбата е била в сила към момента на издаване на оспорения АУПВТБО, то и в тази хипотеза не е налице незаконосъобразност на акта. Това е така поради следните съображения: След като разпоредбата на чл. 17, т. 2 от Наредбата противоречи на чл. 67 ЗМДТ, то следва да се приложи законът, предвид чл. 5, ал. 1 АПК и чл. 15, ал. 3 ЗНА. Съгласно чл. 67, ал. 1 ЗМДТ в редакцията му от ДВ бр. 119 от 2002 г., в сила от 1.01.2004 г. размерът на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци. А според ал. 2 когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. В производството пред АССО е установено че за 2011 и 2012 г. е било обективно невъзможно определянето на ТБО според количеството на битовите отпадъци. Съгласно заключението на вещото лице по назначената, изготвена и изслушана експертиза технологията за сметосъбиране и сметоизвозване през 2011 и 2012 г. не е позволявала отчитането на количеството смет за всеки един отделен потребител на територията на община Е. П.. Ето защо настоящата инстанция приема за неоснователно и недоказано твърдението на касатора, че за периода 2011 и 2012 г. е съществувала обективна възможност в община Е. П. за отчитане на количеството генерирани отпадъци за всеки отделен потребител. Изложеното по горе води до извод, че в случая е спазена поредността, предвидена в чл. 67, ал. 1 и ал. 2 ЗМДТ. След като не може да бъде установено количеството битови отпадъци, то законосъобразно е приложена разпоредбата на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ и ТБО е определена на базата на основа, определена от Об. Съвет, а не според количеството битови отпадъци. Доколкото задължението по чл. 195, ал. 2 АПК е задължение на Общинския съвет/ а не задължение на издателя на акта/ и същото не е упражнено до настоящия момент, то бездействието на Об. Съвет по чл. 195, ал. 2 АПК не влияе и не би могло да повлияе върху законосъобразността на обжалвания АУПВТБО. Както бе споменато и по-горе жалбоподателят разполага с други средства за защита срещу бездействието на административен орган, който не е издател на обжалвания акт. Тези средства за защита не могат да бъдат упражнени в това съдебно производство. Предвид изложените съображения решението на АССО е правилно и следва да се остави в сила. Ответната страна претендира съдебни разноски за настоящата инстанция, но такива в размер на 4270 лева вече са присъдени от първата инстанция и следователно не следва да се присъждат от настоящата инстанция. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, VII отделение