Решение № 1299 от 6.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4609/2023 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на РЗОК Благоевград чрез процесуален представител юрисконсулт, против Решение 448/15.03.2023г. на Административен съд Благоевград по адм. дело 1176/2021г. С него се отменя Заповед РД-25-597/1.12.2021г. на Директора на РЗОК Благоевград, с която на Специализирана болница за активно лечение на пневмофтизиатрични заболявания-Благоевград ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Благоевград са наложени три финансови неустойки по 200 лева всяка на основание чл. 414, ал. 3 от НРД за МД за 2020-2022г. В касационната жалба се сочат основания по чл. 209, т. 3 АПК, като от съдържанието на жалбата се извеждат като касационни основания необоснованост и нарушение на материалния закон. Свеждат до оспорване на изводите на съда в обжалваното решение относно допуснати нарушения на административно производствените правила при издаване на обжалвания административен акт. Счита, че не е налице нарушение, свързано със състава на арбитражната комисия относно включване във всеки отделен случай на представители на тези съсловни организации, които имат отношение към описаните факти и направените констатации в протокола. Счита по отношение мотивите за издаване на заповедта, че в тях е обосновано защо се приемат доводите за на членовете на арбитражната комисия, защо не се приемат доводите на представляващия лечебното заведение и защо се приема наличието на нарушение, което е санкционирано. Изразява се становище по същество на спора, че нарушенията са доказани по безспорен начин, както и, че по отношение на състава на арбитражната комисия е без значение квалификацията и експертизата по предмета на проверката, тъй като в случая има нарушение свързано с изготвянето на документация. Ответникът, СБАЛПФЗ-Благоевград ЕООД не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят от Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, доводите на ответника, обжалваното решение, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на лечебното заведение срещу цитираната заповед на Директора на РЗОК Благоевград за налагане на санкции - финансови неустойки за три нарушения по 200 лева за всяко от тях. Констатираните нарушения са по чл. 30, т. 1 и т. 2, чл. 280, чл. 283, ал. 1, чл. 288 и чл. 292, т. 6, б. б и т. 8 от НРД за МД за 2020-2022г. Свързани са с нарушение на алгоритъма на КП 39 от НРД, които констатации в протокола за констатации се оспорват от представляващия лечебното заведение, като се оспорва по същество съдържанието на алгоритъма за лечение какво включва, дали е медицински оправдано действието, което административния орган счита, че следва да бъде извършено. В жалбата до съда се поддържа, че административният орган не е изложил мотиви за наложените санкции, при липса на решение на арбитражната комисия. Съдът е разгледал по същество жалбата, като от доказателствата по административната преписка и заключения на експертизи е установил, че клиничната пътека 39 не може да се счита завършена като лечебният алгоритъм не е бил спазен. От друга страна е приел, че съставът на арбитражната комисия не е такъв, предписан от разпоредбите на чл. 75 от ЗЗО, което е нарушение на административно производствените правила. Наред с това е приел, че липсват и мотиви в издадената заповед, при липса на решение на арбитражната комисия, като са възприети само доводите на арбитражната комисия, че е налице нарушение без да има собствени мотиви за извършеното нарушение. При изложените мотиви съдът е приел, че нарушението на административно производствените правила води до незаконосъобразност на издадения акт, респективно на отмяната му като такъв и е отменил изцяло заповедта. Така постановеното решение е неправилно. Заповедта на директора на РЗОК Благоевград е издадена на основание чл. 76 от ЗЗО. Това производство е санкционно и за него са посочени правилата в ЗЗО и подзаконовите актове за установяване на нарушенията, видовете наказания и размера им, кой може да налага санкциите, описанията на нарушенията, посочени в НРД, закона и индивидуалния договор. За това санкционно производство са приложими и общите правила на санкционните производства, а именно, че нарушение е това действие или бездействие, което е описано в законова норма, установено е по реда и правилата предвидени в законова норма, и се налагат по видове, размер и индивидуализирани наказания/санкции, предвидени в законова норма. Процедурата по налагане на санкциите също на формално основание следва да бъде спазена, като нарушението й опорочава издадения административен акт само на това основание. Приложени към настоящият случай, посочените правила налагат проверка от съда по чл. 168 АПК за наличие на основанията по чл. 146 АПК, макар и не посочени от жалбоподателя. Това включва и проверка за спазване на административно производствените правила при издаване на обжалваната заповед. В административно производствените правила са включени и тези, по чл. 75 ЗЗО относно съставът на арбитражната комисия. Арбитражната комисия е задължителна при възражение по констатациите за извършени нарушения, като има законови изисквания към членовете на арбитражната комисия. Тези изисквания са посочени в чл. 75 от ЗЗО и предвиждат арбитражната комисия да се състои от представители на РЗОК, на съответните районни колегии на съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина, на съответните регионални колегии на съсловните организации на магистър фармацевтите и на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти-чл. 75, ал. 2 ЗЗО. В арбитражната комисия се включват за всеки конкретен случай представители на тези съсловни организации, които имат отношение към описаните факти и направените констатации в протокола на съответното длъжностно лице по чл. 72, ал. 2 и чл. 74, ал. 3. Също така, броят на представителите на РЗОК в състава на всяка арбитражна комисия е равен на общия брой представители на съсловните организации по ал. 2. Така посочените правила за съставяне на арбитражната комисия са спазени, видно от доказателствата, приложени по преписката. Така посочени правилата не предвиждат по голяма конкретика по отношение на квалификация, образователна степен или практически опит, като по отношение на представителите на РЗОК няма посочени изисквания, поради което мотивите на съда, че следва да има специализация на членовете на арбитражната комисия, идентична или сходна с предмета на констатациите, или, че следва всички членове да са лекари не намира законова подкрепа. Такъв извод е необоснован на доказателствата по делото и е в нарушение на изискванията на материалния закон. На следващо място, съдът е приел в мотивите си, че при издаване на обжалваната заповед административният орган не е изложил мотиви, а е възприел мотивите на членовете на арбитражната комисия, които са на мнение, че има извършени нарушения, такива каквито са посочени в констативния протокол. Това е прието за нарушение водещо до отмяна на заповедта като незаконосъобразна. Разпоредбата на чл. 76 ЗЗО предвижда, че когато арбитражната комисия потвърди констатациите, се налагат санкциите предвидени в договора между РЗОК и изпълнителя на медицинска помощ или дентална помощ. В случай, че арбитражната комисия не се произнесе с решение или е налице равен брой гласове, поради което не е налице прието решение, директорът в случая на РЗОК издава мотивирана заповед, с която може да наложи санкциите. Така цитирана уредбата налага извода, че когато арбитражната комисия е потвърдила констатациите, административният орган прилага санкциите без да се налага да мотивира заповедта си относно вида на нарушението и правната квалификация, като следва да изложи мотиви само за вида и размера на наказанието, което е неговата индивидуализация, включително и дали е маловажен случай. В конкретният случай, административният орган има мотивите, отразени в констативния протокол, с който са установени нарушенията, комисията която го е съставила е негов помощен орган и няма пречка това да са мотиви за издаване на заповедта. Няма пречка административния орган да се възползва като сподели мотивите на членовете на арбитражната комисия относно извода, че са извършени нарушения. Тези мотиви съдържат и обсъждане на възраженията на сочения за нарушител и в настоящият случай процедурата според административно производствените правила е спазена. Доводите на жалбоподателя и мотивите на съда, че в случая следва да има, други, собствени мотиви на административния орган са неоснователни, тъй като наказващия орган има собствени мотиви в протокола за констатации и няма забрана да възприеме доводите на членовете на арбитражната комисия, които са в подкрепа на неговите мотиви. Това всъщност е мотивиране на заповедта за налагане на санкции. Когато изобщо няма мотиви, или е налице гранична хипотеза на липса на мотиви, или е налице формално изложение относно фактическото и юридическото формулиране на нарушенията е налице хипотеза на липса на мотиви, каквато не се установява в случая. Нарушенията, посочени в заповедта за налагане на санкции са фактически и юридически формулирани като такива по изпълнение на КП 39, който алгоритъм е на специално лечение по утвърдена медицинска практика. Назначените по делото експертизи са дали заключение, не оспорено от страните и възприето от съда в смисъл, че лечебно диагностичния алгоритъм на КП [номер] [заличен текст] при здравно осигурени лица по отношение на Б. Стаменов с ИЗ 600/2021г., Й. Начова с ИЗ 535/2021г. и Р. Имамова с ИЗ 574/2021г. не е спазен. Това са и констатациите в обжалвана заповед за налагане на санкции. Предвид изложеното решението следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, по съществото на спора. По отношение размера на санкциите, същите са наложени в минимални размери, нарушенията не представляват маловажни случаи и са извършени за първи път, каквито са мотивите за налагането им. При изложеното по горе жалбата срещу заповедта на директора на РЗОК Благоевград следва да бъде отхвърлена. При този изход на делото е основателно искането за присъждане на разноски в полза на РЗОК Благоевград, които съдът определя на 200 лева за държавна такса по касационното обжалване и по двеста лева за всяка инстанция за юрисконсултско възнаграждение - общо 600 лева. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховен административен съд, шесто отделение