Решение № 1613 от 14.2.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ч. Иванов, чрез пълномощник адв. И. Димитрова, срещу решение 139 от 21.07.2022 г., постановено по адм. дело 132/2022г. по описа на Административен съд - Ямбол, с което е отхвърлена жалбата му против заповед РД/02 - 00329/07.04.2022г. на кмета на Община Ямбол, с която на осн. чл.90, ал.1, т.5 от Закона за държавния служител (ЗДСл), за извършено нарушение по чл.89, ал.2, т.5 от ЗДСл неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация (КПСДА), а именно регламентите в чл. 2, т. 2 и т. 11, чл. 8, чл. 14, ал. 1 и чл. 17, ал. 3 от същия му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. В касационната жалба се поддържа оплакване за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и противоречие с целта на закона - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Иска се неговата отмяна, както и присъждане на сторените разноски за двете съдебни инстанции, включващи адвокатско възнаграждение, като прилага списък с разноски по чл. 80 ГПК, както и договор за правна защита и съдействие. Ответникът - кмета на Община Ямбол, чрез процесуален представител в писмен отговор, оспорва жалбата и моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 АПК и от надлежна страна, за която съответния съдебен акт е неблагоприятен. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е заповед РД/02 - 00329/07.04.2022г. на кмета на Община Ямбол, издадена на осн.чл.90, ал.1, т.5 от ЗДСл. С нея на Ч. Иванов, на длъжност вътрешен одитор в сектор Вътрешен одит в Община Ямбол с определен ранг III младши, е наложено дисциплинарно наказание уволнение, за извършено нарушение по чл.89, ал.2, т.5 от ЗДСл неспазване на правилата на КПСДА, а именно регламентите в чл. 2, т. 2 и т. 11, чл. 8, чл. 14, ал. 1 и чл. 17, ал. 3 от същия. За да постанови оспореното решение, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, предвид нормите на чл.92, ал.1 и чл.108, ал.1 от ЗДСл, при спазване на предписаната от закона писмена форма и съдържа задължителните реквизити по чл.97, ал.1 от ЗДСл. Според съда в хода на проведеното дисциплинарно производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и е спазен материалния закон. От събраните в хода на проведеното дисциплинарно производство и в съдебното производство доказателства, съдът е направил извод, че касаторът е извършил вменените му нарушения, като е отправял лични обиди към своите колеги, проявил е неуважение, като е демонстрирал поведение накърняващо достойнството на служителите. За безспорно установено АС-Ямбол е приел, че Иванов е извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл неспазване на правилата на КПСДА. По отношение спазване изискването на чл. 91 ЗДСл., съдът е счел, че ДНО е извършил преценка на обстоятелствата, за която са изложени мотиви в акта, включително и със становището на ДС, отразено в протоколи от проведени заседания, обосноваващи налагането на дисциплинарно наказание "уволнение". По тези съображения, съдът е отхвърлил жалбата. Решението е неправилно. Неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че процесната заповед е издадена в съответствие с изискванията на разпоредбата на чл. 97 от ЗДСЛ. Съгласно цитираната разпоредба дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед на дисциплинарно наказващия орган и следва да отговаря на изискванията за съдържание, посочени в чл.97, ал.1, т.1 до т.7. Освен три имена и длъжност на ДНО, дата на издаване, три имена и длъжност на наказвания държавен служител, съществен и задължителен реквизит от съдържанието на заповедта е този по чл.97, ал.1, т.4 ЗДСл., а именно: описание на извършеното от него нарушение, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Видно от съдържанието на оспорената заповед, този реквизит на заповедта не е налице. В оспорената от касатора заповед липсва конкретно описание на извършеното от служителя нарушение, дата и място където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателства, които го потвърждават, което е нарушение на разпоредбата на чл. 97, ал. 1., т. 4 от ЗДСл. Изискването за този реквизит е императивно и е от съществено значение за съдържанието на акта. Липсата на конкретно посочено време на извършване на нарушението, води до невъзможност да бъде установено категорично, дали заповедта е постановена в срока по чл. 94, ал. 1 ЗДСл, който е два месеца от откриване на нарушението, но не по-късно от една година от извършването му. Единствено посочено остава периода на извършената проверка, но не конкретна дата. Описаното в заповедта, че на 04.02.2022г. директор на дирекция ОП "Платени зони за паркиране и общински пазари" сигнализира за грубо, неуважително и непристойно поведение на касатора, при осъществяване на проверка на общинското предприятие, както и че изложените факти и обстоятелства се потвърждават от дадените обяснения на служители на същото предприятие по никакъв начин, не съставлява описание на извършеното нарушение, не установява дата на извършването, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават, съгласно изискването на чл.97, ал.1, т.4 ЗДСл. След като в оспорената заповед деянията на служителя не са индивидуализирани, чрез описанието им, то няма как да се извърши преценка за законосъобразност на заповедта на посочените правни основания от органа. Фактическите установявания на органа, следва да кореспондират на посочените правните норми, а в случая това не е налице. Липсата на конкретно формулирани нарушения при изпълнение на възложените служебни задължения, съобразно изискванията на чл.97 от ЗДСл., опорочава заповедта за налагане на дисциплинарно наказание на държавния служител и препятства правото му на защита. Механичното посочване и изброяване в заповедта на нарушените правни норми от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация - чл.2, т.2 и т.11, чл.14, ал.1 и чл.17, ал.3 не може да санира посочения по - горе порок на заповедта, поради липса на описание на извършените нарушения. Ето защо и не може да бъде извършена проверка за съответствие на вменените нарушения, поради липсата на посочването им в заповедта с цитираните като нарушени правни норми. Предвид изложените съображения, настоящата съдебна инстанция намира, че при издаването оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание са допуснати нарушения на изискванията за форма и съдържание по чл.97, ал.1, т.4 от ЗДСл. Това нарушение лишава от една страна държавния служител от възможността да организира адекватно защитата си, а от друга препятства осъществяването на контрол за законосъобразността на заповедта. Нормата на чл.97, ал.1 от ЗДСл. е императивна, предвидена е като гаранция за законосъобразно упражняване на предоставената на дисциплинарно наказващия орган, дисциплинарна власт и съответно като гаранция за защита правата на служителя. Ето защо нарушението на това изискване по чл.7, ал.1, т.4 ЗДСл. съставлява самостоятелно основание за незаконосъборазност на обжалвания административен акт, нарушението на формата води и до немотивираност на акта, което във всички случаи съставлява основание за отмяна на издадения административен акт. С оглед изложените съображения, не следва да се обсъждат наведените оплаквания в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при провеждане на дисциплинарното производство - нарушение на разпоредбата на чл. 91 от ЗДСл, която изисква наличието на четири кумулативни предпоставки, за да се наложи най-тежкото дисциплинарно наказание, неспазване на разпоредбата на чл. 93, ал. 1 и ал. 2 от ЗДСл. и др. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че решението е неправилно, постановено при неправилно приложение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, и предвид, че делото е изяснено от фактическа и правна страна, вместо него се постанови друго по същество на спора, с което оспорената заповед се отмени като материалноправно незаконосъобразна. Предвид изхода на спора и направеното искане на касатора, следва да се присъдят сторените разноски в размер на 600 лв., представляващи адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция, доказано платени с приложен договор за правна защита и съдействие 0000094907 (л.8) и 710лв. представляващи адвокатско възнаграждение пред първата инстанция, доказано платени с приложен договор за правна защита и съдействие 0000094901 (л.7 от папката по делото на АС-Ямбол), както и 240лв. такса за призоваване на свидетели или общо 1 550 лв. Воден от горното и на осн. чл.222, ал.1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение