Решение № 314 от 30.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 676/2008 г.

Решение № 314 от 30.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 676/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова Производството е по § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" и сл. от ГПК (отм.). С решението от 30.08.2007 г. по гр. д. № 377/2006 г. въззивният Б. окръжен съд е оставил в сила първоинстанционното решение от 20.01.2006 г. по гр. д. № 561/2002 г. на Р. районен съд, с което е отхвърлен иска на И. Г. К. от с. Д., Б. област, за установяване по отношение на ответниците, че наследодателят му Г. П. К. е бил собственик към момента на образуване на ТКЗС на земеделски имот, представляващ нива с площ 1.500 дка в м. "И" в землището на с. Д., при описаните съседи: река, И. П., Д. Б. и гора. Въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от ищецът в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Моли за неговата отмяна и вместо това се постанови друго, с което искът му бъде уважен. Ответниците не са взели становище по жалбата. Върховният касационен съд на РБ, в настоящият си състав на II гражданско отделение, като обсъди изложените в жалбата основания, във връзка с данните по делото и на основание чл. 218ж ГПК (отм.), приема следното: Ищецът, сега касатор, е поддържал, че наследодателя му Г. П. К. е бил собственик на описаната в исковата молба нива, на основание наследство. Макар и признато правото на наследниците на възстановяване собствеността върху този имот, същият реално не може да бъде възстановен с оглед съществуващия с ответниците спор за материално право, обусловен от претенциите им за собственост върху бивш имот на техните наследодатели с площ от 8 дка. Въззивният съд е разгледал иска с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ с оглед данните по делото за признаване право на възстановяване върху имот в същата местност и на двете страни. С оглед проведения оглед на място на имота и заявената позиция от ищеца за местонахождението на претендирания имот, съдът е приел, че спорът касае имот в рамките на нивата с площ от 8 дка, призната за възстановяване на наследниците на братята П. За да отхвърли предявения установителен иск, въззивният съд е приел, че по делото не е доказано от ищеца, че неговият наследодател е бил собственик на претендирания имот към момента на образуване на стопанството. Свидетелката Р. М. не може да идентифицира имота по площ и граници, тъй като е идвала инцидентно веднъж през 1948 г., а разпитаните по делегация свидетели сочат граници на имот, различен от претендирания. Ищецът не е представил и доказателства за поддържаното от него придобивно основание за собственост на неговия баща - наследство, като в тази насока липсват и твърдения за неговия наследодател, евентуално за придобиване по давност и в кой период. Изводите на въззивния съд са правилни и обосновани, а оплакванията в касационната жалба - неоснователни. Спорът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ съществува, когато двете страни поддържат принадлежност на правото на собственост спрямо един и същ имот към минал момент - образуването на стопанството и то във връзка с евентуалното му възстановяване по ЗСПЗЗ. Данните по делото са за наличие на първоначални решения за признаване правото на възстановяване и на двете страни по делото на имот в една и съща местност, но с различна площ. С оглед твърденията на ищеца, че претендираният от него имот попада в имота, признат на ответниците, то действително е налице спор за материално право по отношение на същия. За да е основателен обаче иска, ищецът носи доказателствената тежест да установи по несъмнен начин твърдението си, че неговият баща е бил собственик на спорния имот към момента на образуване на стопанството, което с ангажираните от него доказателства не е постигнато. Липсват данни кой е неговия наследодател, от който бащата на ищеца е придобил по наследство спорния имот, на какво основание първият е бил собственик, и то на този имот, описан в исковата молба. Със свидетелските показания не само, че тези факти не могат да бъдат установени, но и имотът не се индивидуализира такъв, какъвто е бил към миналия момент, с оглед неустановяването му нито по площ, нито по граници. По делото липсват и данни за записването на имота в емлячния регистър, нито такива за внасянето му в стопанството, с оглед фактът, че наследодателят на ищеца е бил жив към този момент. Неоснователен е доводът на касатора за релевантността на изхода от проведената процедура по обжалване на първоначалното решение на поземлената комисия, тъй като в настоящия исков процес същият следва да проведе пълно и главно доказване на твърденията си за собственост върху спорния имот към миналия момент. Поради изложените съображения, обжалваното въззивно решение следва да се остави в сила, като правилно. Водим от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), ВКС, II г. о. в настоящият състав