Решение № 4979 от 8.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9591/2010 г.

Решение № 4979 от 8.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9591/2010 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областно пътно управление (ОПУ) - Бургас, чрез процесуалния му представител юрк. Севдалина Лазарова, срещу решение № 575 от 25.05.2010 г. по адм. д. № 1015/2009 г. на Административен съд - Бургас. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. 1-во АПК. В представената в съдебно заседание писмена защита се прави алтернативно оплакване за недопустимост на обжалваното решение. Ответникът - "Нюз Аутдор България" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. "Черковна" № 68, не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока за обжалване и от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство. Като извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК и разгледа касационната жалба на посочените в нея основания, съдът я счете за неоснователна по същество. С оспореното решение Административният съд е отменил индивидуалния административен акт, обективиран в писмо изх. № 683/22.06.2009 г. на директора на ОПУ - Бургас, с който е разпоредено извършването на монтаж на стоманена предпазна ограда (СПО) с дължина 13 м за обезопасяване на рекламно съоръжение (РС), находящо се в обхвата на път АМ "Тракия", километър 327 + 900, дясно за сметка на собственика на РС. Счел е, че обжалваното писмо представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, т. к. обективира властническо волеизявление, с което в тежест на жалбоподателя се вменяват задължения във връзка с осъществяваната от него дейност по експлоатация на РС, свързани с обезопасяването му. Приел е, че съдържащото се в него разпореждане за монтиране на СПО е утежняващ административен акт, поради което дружеството - жалбоподател има правен интерес от обжалването му. По същество е счел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, т. к. на основание чл. 35, ал. 2, т. 2 от Правилника за структурата, дейността и организацията на Национална агенция "Пътна инфраструктура" и нейната администрация (отм., наричан по-долу "Правилника"), който регламентира правомощия на ОПУ като специализирани териториални звена по осигуряване изпълнението на определени функции на агенцията на територията на съответната административна област, директорът на ОПУ - Бургас има материална компетентност да издаде административния акт, предмет на спора. Приел е въз основа на относимата материалноправна уредба на Закона за пътищата (ЗП) и Наредбата за специално ползване на пътищата (Наредбата, Приета с ПМС № 179 от 4.07.2001 г., обн., ДВ, бр. 62/13.07.2001 г.), че изграждането и експлоатацията на РС са дейности, представляващи специално ползване на пътищата по смисъла на § 1, т. 8 ДР ЗП и правото за това се учредява с разрешение на собственика на пътя или на администрацията. Счел е съгласно чл. 13 - 17 от Наредбата, че разрешителният режим се осъществява чрез издаването на две разрешения - първото за изграждане на РС, а второто - за неговата експлоатация. Въз основа на анализ на съдържанието на представените по делото разрешение за изграждане на РС, което съдържа условията за изграждането му и издаденото впоследствие разрешение за експлоатация на РС, регламентиращо задълженията и отговорността на дружеството в процеса на експлоатация на съоръжението, съдът е приел, че в тях не се съдържа задължение, в случай на необходимост, да бъде изградена СПО. Счел е, че дружеството - жалбоподател е изпълнило материалноправните изисквания на чл. 14 и чл. 15 от Наредбата и допълнително въведеното с обжалваното разпореждане задължение за изграждане на СПО не е нормативно установено. Приел е, че по делото няма данни РС да се намира в опасно състояние, което да налага обезопасяването му, а в същото време, макар и законосъобразно поставено, РС се третира като източник на пътно-транспортен травматизъм, поради което административният орган поставя допълнителни условия за експлоатацията му. Приел е, че фактическите основания за издаване на обжалваното писмо, които обосновават разпореденото задължение за изграждане на СПО, не намират правно основание в закона и не се съдържат в изискванията на разрешителните за изграждане и експлоатация на РС. Счел е, че обжалваният административен акт не съдържа правно основание за издаване в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и е приел същият за незаконосъобразен въз основа на горните съображения. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са оплакванията на касатора за недопустимост на съдебния акт, поради това, че обжалваното писмо не представлява индивидуален административен акт. Законосъобразно Административният съд е приел, че писмото, предмет на спора, съдържа властническо волеизявление, което възлага задължение на търговското дружество, титуляр на разрешителните за изграждане и експлоатация на РС. Следователно, предвид нормата на чл. 22 ЗП (редакция, ДВ, бр. 69 от 2008 г.), според която Националната агенция "Пътна инфраструктура" към Министерския съвет има специализирани звена - областни пътни управления, чрез които осъществява дейността си и които се представляват от ръководителите си (директори), съгласно алинея 2 на същия член, съдът правилно е приел, че последните се явяват административни органи по смисъла на § 1, т. 1 ДР АПК , чиито властнически правомощия съобразно функциите на областните управления са конкретизирани в чл. 35, ал. 2 от Правилника (отм., понастоящем цитираната материя се урежда от Правилник за структурата, дейността и организацията на работа на Агенция "Пътна инфраструктура", приет с ПМС № 295 от 10.12.2009 г., обн., ДВ, бр. 100 от 15.12.2009 г., като Национална агенция "Пътна инфраструктура" към Министерския съвет е преобразувана в Агенция "Пътна инфраструктура" към Министерството на регионалното развитие и благоустройството със ЗИД ЗП, обн., ДВ, бр. 75 от 18.09.2009 г.). С обжалваното писмо директорът на ОПУ - Бургас е издал властническо разпореждане в тежест на "Нюз Аутдор България" ООД, с което пряко се засяга правната сфера на последния. Както законосъобразно е приел съдът по същество, налице е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК от категорията на утежняващите, т. к. създава задължения за адресата си, т. е. налице е годен предмет за съдебно обжалване. Обжалваното решение е постановено в съответствие с приложимия материален закон. Установено е по делото, че разрешението за специално ползване на пътищата чрез изграждане на РС, както и това за експлоатация на РС, не съдържат условие за изграждане на СПО от страна на титуляра при възникнала необходимост. С оглед това обстоятелство, което не се оспорва от касатора, първоинстанционният съд правилно е приел, че заповедта е издадена в противоречие с материалноправния режим на ЗП и Наредбата за специално ползване на пътищата, които уреждат изискванията за изграждане и експлоатация на РС. В чл. 26, ал. 7 ЗП са предвидени общите условия за издаване на разрешения за специално ползване на пътищата, каквито са тези за изграждане и експлоатация на РС. Сред тях основно общовалидно изискване е да са спазени изискванията на Закона за движението по пътищата (ЗДвП), ЗП, подзаконовите нормативни актове за прилагането на последния и нормите за проектиране на пътища. Тези условия са доразвити в Глава трета от Наредбата "Изграждане и експлоатация на рекламни съоръжения в обхвата на пътя и в обслужващите зони" относно РС, сред които условия за издаване на разрешение за изграждане на РС по чл. 15, ал. 1 от Наредбата са предвидени изисквания с оглед осигуряване на безопасността на движението по пътищата: рекламното съоръжение да отстои не по-малко от 1500 м от пътни възли - за автомагистралите, и 500 м от пътни възли и кръстовища - за останалите пътища; рекламното съоръжение да не ограничава видимостта на сигнализацията с пътни знаци; рекламното съоръжение в целия си габарит да отстои най-малко на 3 м от ръба на пътната настилка; разстоянието между отделни рекламни съоръжения по посока на движението да е не по-малко от 300 м за автомагистрали и 200 м за останалите пътища (чл. 15, ал. 1, т. 2 - 5 от Наредбата). Предвид горното, законовата уредба на изграждането и експлоатацията на РС е приета с оглед осигуряване на безопасността на пътищата при конструирането и ползването на тези съоръжения. Законосъобразно, въз основа на данните по делото, съдът е приел, че не са установени факти, РС да е изградено в нарушение на специалните законови изисквания и цитираните разрешения. ЗП и ЗДвП, нито Наредбата за специално ползване на пътищата не въвеждат задължения към собственика на РС за последващото му обезопасяване чрез СПО с оглед повишаване сигурността на местата, където РС са изградени. Видно от заповед № РД-11-302/4.06.2009 г. на изпълнителния директор на Национална агенция "Пътна инфраструктура", в чието изпълнение е издаден обжалваният акт, мотивите за постановените разпореждания в тежест на собствениците на РС са именно да се постигне обезопасяване на местата, където РС са изградени и намаляване на пътно-транспортния травматизъм. Следователно касае се до мероприятия за повишаване безопасността на пътищата, правомощие от компетентността на Национална агенция "Пътна инфраструктура" (понастоящем Агенция "Пътна инфраструктура") съгласно чл. 2 ЗП, който предвижда, че един от критериите за развитие на пътната мрежа е безопасността на движението, както и на основание чл. 35, ал. 2, т. 2 от отменения Правилник. Задължението за изграждане на СПО обаче е възложено без правно основание на титулярите на разрешения за специално ползване на пътищата чрез изграждане и експлоатация на РС. Неоснователно касаторът поддържа, че законовата цел за осигуряване безопасността на пътя е достатъчно основание за въвеждане на изискването за изграждане на СПО от страна на собствениците на РС чрез индивидуален административен акт, отделно от предписаното в закона и в допълнение на условията на разрешенията. Така издаденото разпореждане, както правилно е приел съдът по същество, е постановено без да съществува законово основание за това, поради което законосъобразно актът на директора на ОПУ - Бургас е отменен. На ответника без правно основание е предписано да изгради предпазна ограда, която се явява пътна принадлежност по смисъла на § 1, т. 4 ДР ЗП, каквито титулярите на цитираните разрешителни нямат задължение да изграждат нито по силата на ЗП и подзаконовите актове по прилагането му, нито на основание условията по индивидуално издадените им разрешения за изграждане и експлоатация на РС. Въз основа на изложеното, не са налице посочените в касационната жалба основания и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,