Решение № 4840 от 24.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11352/2019 г.
ВАСIII отделение24.04.2020 г.докладчик т Таня Куцарова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1453 от 04.07.2019 г., постановено по адм. д. № 404 по описа за 2019 г. на Административен съд – Благоевград. ОСЪЖДА Регионалната дирекция по горите Благоевград да заплати на С. У. разноски за касационната инстанция в размер на 300 /триста/ лева. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 4840 от 24.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11352/2019 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Регионалната дирекция по горите Благоевград против решение № 1453 от 04.07.2019 г., постановено по адм. д. № 404 по описа за 2019 г. на Административен съд – Благоевград. Релевират се оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му. Ответникът по касационната жалба – С. У. оспорва основателността на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна и е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд – Благоевград е осъдил Регионална дирекция по горите – Благоевград да заплати на С. У. обезщетение в размер на 300.00 лв. за причинени имуществени вреди от отменено с влязло в сила Решение № 2734 от 12.10.2018 г., постановено по НАХД № 422 по описа на Районен съд – Сандански за 2018 г., Наказателно постановление от 25.07.2018 г. и сумата от 300 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение по обжалване на наказателно постановление № 1810200201 по НАХД № 423/2018 г. на РС – Сандански, както и разноски в исковото производство в размер на 310 лв. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. При анализа на събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства обосновано първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди, във връзка с отменените наказателни постановления, издадени от директора на РДГ-Благоевград е основателен и е уважил същия. За да обоснове този извод първоинстанционният съд е изяснил релевантните за исковите претенции факти, обсъдил е доказателствата, становищата на страните и приложимата правна уредба, като е приел, че исковата претенция за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди, в размер на 600 лв., причинени от незаконосъобразни наказателни постановления № 1810200200/25.07.2018 г. и 1810200201/25.07.2018 на директора на РДГ-Благоевград е доказана по основание и размер. Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Основателността на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е обусловена от установяването на изискуемите кумулативни предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от този административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат. По делото е безспорно установено, видно от приложения договор за правна защита и съдействие от 11.09.2018 г., че процесуалното представителство по НАХД № 422/2018 г. и НАХД № 423/2018 г. по описа на РС-Сандански и плащането на договореното адвокатско възнаграждение са били осъществени. Обосновано съдът е отхвърлил възражението на ответника, че договореното възнаграждение не е платено, позовавайки се на задължителното указание съдържащо се в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което вписването на направеното плащане в договора за правна помощ има характер на разписка и е достатъчно за доказване на направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на вписаната сума. Във връзка с това и с оглед установената практика с приетото ТР № 1 от 15.03.2017 г. по тд № 2/2016 на ОС на ВАС, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ, първоинстанционният съд законосъобразно е уважил предявеният иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. С оглед на горното, Върховният административен съд,