Решение № 11174 от 31.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13924/2012 г.

Решение № 11174 от 31.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13924/2012 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София, сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДДoОДОПo) срещу Решение № 5216 от 04.10.2012 г., постановено по адм. дело № 4201/2012 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отменен Акт за дерегистрация по ЗДДС № 220991200000249/13.01.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 604/22.03.12 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София. Касаторът поддържа, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Навежда довода, че е осъществен фактическият състав, регламентиран в чл. 176, т. 1 от ЗДДС и оспореният акт за дерегистрация е законосъобразен. В тези насоки излага подробни съображения в жалбата и моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него да постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли предявената жалба, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Валтур 1" ЕООД, гр. София, с писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна и моли съда да я отхвърли. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, от активно процесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14- дневен преклузивен срок за обжалване, с оглед на което същата е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - София град е бил Акт за дерегистрация по ЗДДС № 220991200000249/13.01.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 604/22.03.12 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София, с който на основание чл. 176, т. 1 от ЗДДС е прекратена регистрацията по ЗДДС на "Валтур 1" ЕООД, гр. София поради неоткриване на данъчнозадълженото лице на адреса за кореспонденция. За да отмени като незаконосъобразен акта, съдът е приел, че актът за дерегистрация по ЗДДС е издаден от материалнокомпетентен орган по приходите, в предписанато от закона писмена форма, но е издаден в противоречие на материалния закон. Констатирал е, че органите по приходите са приели за установени наличието на предпоставките по чл. 176, т. 1 от ЗДДС единствено с осъществените две посещения на адреса за кореспонденция на търговското дружество, за което са били съставени съответните протоколи. Счел е обаче, че в конкретния случай, тези протоколи не са достатъчни доказателства, за да се приеме, че са налице предпоставките на посочената разпоредба от закона, както и че двете посещения на адреса за кореспонденция на дружеството са направени непосредствено след почивни дни и между двете проверки е налице кратък интервал от време (направени са съответно на 04 януари и на 12 януари 2012 г.). Приел е, че в конкретния случай, извършените от органа по приходите действия не могат да се преценят като достатъчни за обективното установяване на присъствието, респективно отсъствието от декларирания адрес за кореспонденция на жалбоподателя. Констатирал е също така, че в обжалвания акт липсват мотиви, което само по себе си е достатъчно основание актът да бъде отменен. По така изложените и други подробни съображения Административният съд София - град е намерил жалбата за основателна и е отменил като незаконосъобразен обжалваният отказ за дерегистрация . Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. Обоснован и в съотвествие с материалния закон е изводът на първоинстанционния съд, че при издаването на акт за дерегистрация на някое от основанията, посочени в чл. 176 от ЗДДС органът по приходите има оперативна самостоятелност и извършва преценка относно наличието или липсата на необходимост от прекратяване на регистрацията по ЗДДС. Съгласно чл. 169 от АПК във вр. с § 2 от ПЗР на ДОПК, при оспорване на акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали органът разполага с такава оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове. След като е безспорно, че в случая органът по приходите разполага с оперативна самостоятелност, то съдът е длъжен да провери дали с избраната от него възможност се постига целта, за която законът го е оправомощил да издаде акта /чл. 4, ал. 2 от АПК / и ако тази цел се постига - доколко са спазени изискванията за съразмерност, регламентирани в чл. 6 от АПК. Безспорно е, че за прилагането на специфичния ред, предвиден в чл. 176, т. 1 ЗДДС, данъчният орган следва да упражни правомощията си, вменени от закона и да ги използва, за да установи, че лицето не може да бъде открито на последния си посочен адрес, след многократни посещения при условията на системност и продължителност. В конкретния случай това не е сторено, като органите на НАП са изпълнили формално задълженията си, без да положат необходимите усилия, за да открият представител на дружеството. Ето защо, като е приел, че оспореният акт за дерегистрация е незаконосъобразен и е отменил същия, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение