Решение № 2265 от 12.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9520/2019 г.

Решение № 2265 от 12.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9520/2019 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Равилма груп" ООД, ЕИК: 201207769, със седалище и адрес на управление гр. Шуемн, ул. бул. "Велики Преслав" № 40, ап. 16, чрез адв. Ст. Обретенов, против Решение № 100 от 10.06.2019 г., постановено по адм. д. № 183 по описа за 2019 г. на Административен съд – Шумен. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на "Равилма груп" ООД, срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 96-ФК/14.03.2019 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" гр. Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП – "запечатване на търговски обект" – кафе "Light", находящ се в гр. Варна, ул. "Вяра" № 3, стопанисван от касатора, и забрана за достъп до същия за срок от 10 (десет дни). В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е необосновано и неправилно като постановено в нарушение на материалния закон– касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изложени са твърдения, че в заповедта не се съдържат аргументи относно продължителността на срока на наложената ПАМ, поради което изводите на съда, че административният акт е мотивиран са необосновани. Счита и за неправилно и възприетото от съда, че мярката не е наложена преждевременно и липсата на издадено наказателно постановление не я опорочава. Иска се отмяна на решението. Ответникът по касационната жалба началник отдел "Оперативни дейности" гр. Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, редовно призован, не се явява и не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение в становище по съществото на делото, че касационната жалба е допустима и редовна, но неоснователна. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество неоснователна. За да наложи ПАМ с посочената заповед, административния орган е приел, че на 13.03.2019 г. при извършена проверка в търговски обект – кафе "Light", находящ се в гр. Варна, ул. "Вяра" № 3, стопанисван от "Равилма груп" ООД, е извършено нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства, а именно не е издадена фискална касова бележка от работещото в обекта фискално устройство или касова бележка от кочан при извършената контролна покупка от органите по приходите преди легитимация, възлизаща общо на стойност от 9, 10 лева, платени в брой. При определяне на срока на мярката органът се е мотивирал с тежестта на извършеното нарушение и последиците от същото, като е взел предвид местоположението на търговския обект - на оживена улица, в близост до големи търговски центрове, големината на търговския обект – 40 кв. м. и зимна градина 50 кв. м., капацитета от 20 места на закрито и 30 на открито, работното време на обекта – без почивен ден, стойността на извършената продажба (9, 10) лева, както и положителната разлика в касовата наличност и изискуемите публични задължения на дружеството, като е съобразил принцип на съразмерност и целите на превенцията за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта и необходимо време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността. С обжалваното решение Административен съд - Шумен е отхвърлил жалбата на "Равилма груп" ООД против посочената заповед, с мотивите, че заповедта е издадена при правилно приложение на материалния закон и съобразно неговата цел, в съответствие с принципа на съразмерност и с посочване на конкретните фактически и правни основания за определяне продължителността на срока на мярката. Съдът е обсъдил възраженията на дружеството и е приел, че административеният акт е в достатъчна степен мотивиран, както относно наличието на предпоставките за налагане на мярката, така и по отношение на определения срок, доколкото от изложените в акта съображения е ясна волята на издателя. Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 186 ЗДДС е предвидено налагане на принудителна административна мярка с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице - запечатване на обект за срок до 30 дни и забрана за достъп до него, в случаите на посочените в разпоредбата нарушения, сред които е и неспазването на реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начина за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба № Н-18/2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен в изрично посочени в Наредбата случаи. От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ – "запечатване на обект и забрана за достъп до него". Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни". Обосновано и в съгласие със закона първоинстанционният съд е приел, че цитираното нарушение е безспорно установено, при което заповедта е издадена в съответствие с материалния закон, като преследва и целта на закона, посочена в разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН. При налагане на мярката органът е изложил всички фактически и правни основания за издаването на посочената заповед, като е съобразил и принципа на съразмерност, уреден в чл. 6, ал. 2 АПК и е определил срока на мярката в размер на 10 дни при максимален такъв от 30 /тридесет/ дни. В настоящия случая установяването на фактическите обстоятелства, даващи основание да се приеме, че е налице нарушение сред изброените в закона, е обвързало административния орган да издаде заповед за налагане на принудителната мярка с необходимите реквизити. Не могат да бъдат споделени твърденията на касатора, че в заповедта липсват убедителни мотиви, които да обосноват основателността на ПАМ и продължителността на срока й. В настоящия случай нарушение на разпоредбата на чл. 118, ал. 1 във вр. с чл. 3 от Наредбата е установено от органите по приходите при извършена проверка, обстоятелствата от която са отразени в протокол сер. АА № 0280040/13.03.2019 г. Протоколът, съставен по установения ред и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им, се ползва с материална доказателствена сила за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК. Само по себе си установяването на нарушението е достатъчно условие органът по приходите да наложи ПАМ. По делото не са представени доказателства от касатора, че не е извършено процесното нарушение. При съобразяване на принципа на съразмерност и като е взел предвид тежестта на нарушението, както и конкретно посочени в акта обстоятелства, относими към търговеца и обекта, в който се упражнява дейността му, административният орган е определил 10-дневен срок на мярката, при 30-дневен максимален срок. В случая, както правилно е приел първоинстанционният съд, административният орган е действал целесъобразно при упражняване на предоставената му оперативна самостоятелност. В случая ПАМ е наложена за срок от 10 дни, който е съразмерен на извършеното и е съобразен с целената превенция за преустановяване на лошите практики в обекта, както и с необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца. Не може да бъде споделено твърдението, че заповедта е издадена при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила поради липсата на съставено Наказателно постановление. Административнонаказателното производство няма отношение към налагането на ПАМ, доколкото същата се налага с мотивиран индивидуален административен акт, след установено по съответния ред при проверка от органите по приходите административно нарушение. Правилно е изложеното от съда в тази насока. Настоящия състав споделя мотивите в обжалваното решение, че заповедта е издадена в съответствие с целта на закона. В конкретния случай и предвид разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН, ПАМ се налага с цел да бъде предотвратено и преустановено извършването на административни нарушения от същия вид. В случая издадената заповед цели именно това с оглед защита интересите на държавния бюджет от правилно отчитане на продажбите и определяне размера на публичните задължения. По изложените по-горе съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение