Решение № 12751 от 15.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8159/2020 г.

Решение № 12751 от 15.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8159/2020 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи против решение № 6677 от 03.06.2020 г., постановено по адм. д. № 5662/2018 г. по описа на Върховния административен съд. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът – Д. Д., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение тричленният състав на Върховния административен съд отменя заповед № 8121-К-844/08.02.2018 г. на министъра на вътрешните работи, с която, на основание чл. 204, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 1, пр. 2 и 3 и чл. 203, ал. 1, т. 8, предл. 2 ЗМВР, на Д. Д. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушение на административнопроизводствените правила, но същата е в противоречие с материалния закон, тъй като спрямо жалбоподателя не е осъществена хипотезата на чл. 203, ал. 1, т. 8, предл. 2 ЗМВР, поради което прави извод за нейната незаконосъобразност. Решението е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган съобразно изискването на чл. 204, т. 1 ЗМВР и в предписаната от закона форма, като съдържа задължителните реквизити съгласно чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Законосъобразен и обоснован е и изводът на съда, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От събраните по делото доказателства е установено, че процедурата за налагане на дисциплинарното наказание по ЗМВР е спазена. Дисциплинарно наказващият орган образува дисциплинарно производство с писмена заповед съгласно чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и определя дисциплинарно разследващ орган. Жалбоподателят е уведомен за тази заповед, както и за правата му по чл. 207, ал. 8 от ЗМВР, което е удостоверено с подписа му. Със заповед № 8121 К-6846/01.09.2017 г. на министъра на вътрешните работи е удължен срокът за провеждане на дисциплинарното производство срещу служителя, за което последният е уведомен. Дисциплинарно разследващият орган извършва проверка, събира доказателства и оценява същите. Изготвена е обобщена справка, за която Д. е уведомен в условие на отказ от негова страна, което обстоятелство е удостоверено с подписите на двама служители. Срещу обобщената справка е депозирано възражение. В последствие е изготвено и становище за наличие на основание за реализиране на дисциплинарната отговорност на Д., в което се съдържат фактически и правни изводи, идентични с тези в обобщената справка, като се предлага да бъде наложено дисциплинарно наказание по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР – деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. След запознаване с материалите по дисциплинарното производство министърът на вътрешните работи установява, че предложението на разследващия орган за реализиране на дисциплинарната отговорност на служителя на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е направено при непълнота на събраните доказателства, като посоченото правно основание за налагане на дисциплинарното наказание е в противоречие с установените факти, поради което и на основание чл. 56, т. 3 от Инструкция № 8121 з-470/27.04.2015 г. е издадена заповед за изменение на обстоятелствената част на заповедта, с която е образувано дисциплинарното производство срещу Д. Д., и за събиране на допълнителни доказателства. Служителят е запознат със заповедта и му е предоставена възможност да представи обаснения и ангажира доказателства, като същият депозира възражение. След събиране на допълнителните доказателства, дисциплинарно-разследващия орган изготвя нова обобщена справка, с която министърът на вътрешните работи е запознат и в която са описани фактите и правните изводи, възпроизведени в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. В нея е направено предложение за реализиране на дисциплинарната отговорност на Димитров на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР - деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата и чл. 203, ал. 1, т. 8, предл. второ от ЗМВР - злоупотреба с доверие. Служителят е запознат с тази обобщена справка и депозира възражение. Изготвено е и ново становище с предложение за реализиране на дисциплинарната отговорност на Д. Д. за допуснато виновно нарушение на дължимото поведение, съгласно т. 13, буква "а", т. 13, буква "и", т. 15, т. 19, т. 20 и т. 25 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, което осъществява състава на дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР и на чл. 203, ал. 1, т. 8, предл. второ от ЗМВР, за което следва да бъде наложено дисциплинарното наказание "уволнение". Дисциплинарното наказание е наложено в законоустановените срокове, съгласно чл. 195, ал. 2 от ЗМВР. Настоящата инстанция напълно споделя мотивите, изложени в обжалваното решение относно неприложение в случая на закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, поради което не е необходимо да ги повтаря. Ето защо изводът на съда, че заповедта е издадена при спазване на административнопроизводствените правила, е правилен. Законосъобразен и обоснован е и изводът на съда за противоречие на оспорения административен акт с материалния закон. Дисциплинарното наказание е наложено за неизпълнение на служебни задължения, подробно описани, както в заповедта, така и в обжалваното съдебно решение. Правилно съдебният състав приема, че действията на служителя, извършени на 23.03.2017 г. и 04.04.2017 г., не могат да се квалифицират като нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 8 ЗМВР – злоупотреба с доверие. Законосъобразен е изводът, че за да е осъществен фактическият състав на "злоупотреба с доверие", следва служителят, на който е възложено изпълнението на определени функции и задачи, да се възползва умишлено и неправомерно от служебното си положение и това да е насочено към извличане на определена облага – материална или нематериална за служителя или трето лице, към поставяне себе си или другиго в по-благоприятно положение чрез неправомерно използване на служебното положение или оказаното доверие. В тази насока е и константната практика на Върховния административен съд, като цитираната от касатора такава е неотносима към настоящия случай, тъй като цитираните решения на Върховния административен съд са относими към хипотези, в които е осъществено правното основание на чл. 203, ал. 1, т. 8 ЗМВР за реализиране на дисциплинарната отговорност. Настоящия съдебен състав изцяло споделя изложените мотиви на тричленния състав на Върховния административен съд относно изводите за материална незаконосъобразност на оспорената заповед и на основание чл. 221, ал. АПК, изречение 2 не следва да ги преповтаря. В заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, за да се обоснове осъществяването на фактическия състав на чл. 203, ал. 1, т. 8 ЗМВР е посочено: "допуснатите нарушение от инспектор Димитров са тежки, тъй като на практика от негова страна не е извършена дължимата гранична проверка и не е осъществен граничен контрол по смисъла на чл. 102, ал. 1 ЗМВР. Служителят е злоупотребил с доверието, оказано му от ръководството на ГД ГП, да прилага в пълен обем нормативната уредба за контрол на външна граница на ЕС, като по своя преценка да извършва всички необходими проверки, при наличие на условие за тях". В заповедта изрично е констатирано, че е извършено дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2 ЗМВР, а именно неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи и на преки ръководители, като е прието, че това нарушение е съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 8 ЗМВР - злоупотреба с доверие. Тези нарушения обаче сочат на неизпълнение на служебни задължения, но не и на злоупотреба с доверие. Констатациите в заповедта, че Димитров злоупотребява с доверие при преценката дали преминаващите чужденци отговарят на изискванията за влизане на територията на ЕС и самостоятелно взема решения за необходимите проверки, не обуславя наличие на основанието за дисциплинарно уволнение "злоупотреба с доверие", а сочи на неизпълнение на служебни задължение, което е основание за налагане на друг вид дисциплинарно наказание. Следователно законосъобразен е изводът на съда, че оспорената заповед е постановена в нарушение на материалния закон, което е основание за нейната отмяна. При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а и конкретни такива не се сочат от касатора. Съдът проверява оспорения административен акт на всички основания съгласно правилото на чл. 168, ал. 1 вр. чл. 146 от АПК, а изводите за незаконосъобразност на оспорената заповед се подкрепят от събраните по делото доказателства. Въз основа на съвкупната им преценка са направени изводите, че заповедта е издадена от компетентния орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон, което обосновава нейната отмяна. С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени, искането за присъждане на разноски е основателно. Основателно е и направеното от касатора възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради което и с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото същото следва да се намали като се осъди министерството на вътрешните работи да заплати на Д. Д. сумата 700 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, петчленен състав,