Решение № 8447 от 25.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15486/2008 г.

Решение № 8447 от 25.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15486/2008 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на Йончо Любенов Сиромашки от гр. Пловдив, подадена срещу решение № 998 от 17.10.2008 г., постановено по адм. дело № 808 от 2008 г. по описа на Административния съд - Пловдив. В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно по изложени съображения за съществено нарушение на процесуални правила и нарушение на приложимия закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 и 4 АПК. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на жалбата, намира, че е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, като разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение съдът в производство по оспорване на основание чл. 145 във вр. с чл. 149, ал. 5 АПК с направено искане за обявяване на нищожност на административни актове, образувано по жалба на Йончо Л. Сиромашки, е упражнил контрол за действителност на заповеди с № 2324 от 28.11.2000 г. и № 1372 от 08.08.2000 г. на областния управител на област Пловдив, постановени на основание § 9, ал. 6 от ЗР на ЗИД на Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове (ЗУЖВГМЖСВ). Преценявайки основателността на жалбата и действителността на оспорените като нищожни заповеди на основанията, поддържани от оспорващия, и въз основа на доказателства, представени от страните по делото, и приложимия закон съдът е приел, че обжалваните заповеди не са нищожни, и жалбата е отхвърлена като неоснователна. Обжалваното решение е правилно, като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. От доказателствата по делото е установено, че предмет на жалбата, с която е сезиран съдът, е прогласяване (обявяване) нищожността на административна заповед № 2324 от 28.11.2000 г. (и на предхождаща я заповед № 1372 от 08.08.2000 г.) на областния управител на област Пловдив, постановена на основание § 9, ал. 6 от ЗР на ЗИД на ЗУЖВГМЖСВ - писмено становище на община Пловдив вх. № 08-21-30 от 16.03.2000 г. по подадена молба на гражданина на основание чл. 3, ал. 1 от закона, с която е постановено да се връчи на лицето Йончо Л. Сиромашки (под № 5 по приложения списък на община Пловдив) временно удостоверение за обезщетяване с жилищни компенсаторни записи на стойност 5396 лв. и която заповед е подлежала на обжалване по реда на ЗАП (отм.) пред съответния окръжен съд. Основният довод за обявяване на нищожността на административната заповед е, че заповедта е издадена от некомпетентен орган, защото е издадена от областния управител след изтичането на установения в закона срок - след 30.04.2000 г., който срок според жалбоподателя е преклузивен за административния орган. Произнасянето на административния орган извън рамките на определената със закон времева материална компетентност опорочава акта до степен на нищожност. Обосновано и законосъобразно съдът е приел за установено, че произнасянето на административния орган извън срока, определен в закона ("най-късно до 30.04.2000 г."), с положително за жалбоподателя административно решение, което не е обжалвано пред съда за законосъобразност, не е порок, който води до нищожност на административната заповед. Настоящата инстанция намира, че следва да се изложат допълнителни мотиви, с които да се обоснове правният извод на съда, че жалбата е неоснователна. Съвременната правна доктрина принципно разграничава три основни вида компетентност - по материя, по територия и по степен. Материалната компетентност представлява компетентност на административния орган да издава административни актове по определен нормативен акт (закон). Компетентността по територия, или местната компетентност, означава, че административният орган с местна компетентност има правомощието да издава административни актове само на съответната територия. Личната компетентност, или компетентността по степен, определя пределите на правомощията на отделния административен орган в зависимост от мястото и положението на органа вътре в дадена административна система. За конкретния административен спор оспорените административни заповеди (в частност заповед № 2324 от 28.11.2000 г.) са издадени от компетентния по приложимия закон административен орган, но след определения в закона срок за произнасяне - след 30.04.2000 година. Когато административният орган се произнесе след определения в закона срок, не може да се говори за "некомпетентност по време", защото органът е компетентен да издаде заповедта, но е нарушил закона, което нарушение е основание за отмяна на заповедта като незаконосъобразна, ако това нарушение е съществено и уврежда адресата на заповедта. Сроковете за произнасяне на административните органи не следва да се преценяват като преклузивни, след изтичането на които се "отнема" материалната компетентност (правната възможност) на административния орган да издаде административен акт, както законосъобразно е приел и съдът. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,