Решение № 3392 от 25.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9418/2014 г.

Решение № 3392 от 25.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9418/2014 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационни жалби на Костадин Кирилов Величков от с. Цръклевци, Софийска област срещу решения от 02.03.2011 г. и от 31.03.2014 г., постановени по адм. д. № 5253/2006 г. по описа на Софийски градски съд, Административна колегия, III "Г" състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответниците - Национална експертна лекарска комисия и Национален осигурителен институт със седалища и адреси на управление в гр. София, не са взели отношение по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. I. По касационната жалба на Костадин Кирилов Величков от с. Цръклевци, Софийска област срещу решението от 02.03.2011 г., постановено по адм. д. № 5253/2006 г. по описа на Софийски градски съд, Административна колегия, III "Г" състав. Касационната жалба е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество е основателна С цитираното решение, решаващият състав на Софийски градски съд е обезсилил експертно решение № 0313 от 16.05.2006 г. на Националната експертна лекарска комисия, специализиран състав по психични болести. Съдът е приел, че експертно решение № 2133 от 23.12.2005 г. на ТЕЛК е било съобщено на Величков на 08.11.2005 г., а той е подал жалбата си срещу това експертно решение до НЕЛК по пощата на 06.01.2006 г. Направен е извода, че жалбоподателят не е спазил срока по чл. 112, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето, който е изтекъл на 22.12.2005 г. и НЕЛК се е произнесъл с недопустимо експертно решение, което следва да бъде обезсилено. Решението на първоинстанционния съд е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. От медицинската документация на Величков, съхранявана в РКМЕ и приета по първоначалното дело се установява, че експертно решение № 2133 от заседение № 206 от 23.12.2005 г. на ТЕЛК е съобщено на лицето на същата дата, видно от положения от него подпис върху цитираното решение. Коментираното от решаващия състав на СГС известие за доставяне № 206, на което получателят е положил подпис на 08.11.2005 г. е преди провеждане на заседанието на ТЕЛК и предвид съдържанието му (отбелязване на датата 23.12.2005 г.), очевидно представлява призоваване на подлежащото на експертизиране лице за датата на заседанието на 23.12.2005 г., на която то се е явило, видно от експертното решение, което е взето след преглед. Срещу експертно решение № 2133 от заседение № 206 от 23.12.2005 г. на ТЕЛК, Величков е подал жалба до НЕЛК, която е постъпила в РКМЕ на 06.01.2006 г. и е входирана под № 8. Следователно жалбоподателят е спазил предвидения в чл. 112, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето 14-дневен срок, който изтича на същата дата - 06.01.2006 г. Направените от съда изводи в противен смисъл не кореспондират с цитираните в тези мотиви писмени доказателства, което е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът е длъжен да обоснове решението си въз основа на факти и обстоятелства, установяващи се от доказателствата по делото. В следствие на това нарушение, съдът е достигнал и до неправилните изводи, че НЕЛК е бил сезиран с просрочена жалба, по която е постановил недопустимо експертно решение. Предвид изложеното в тези мотиви се налага извода, че експертно решение № 0313 от заседание № 27 от 16.05.2006 г. на Националната експертна лекарска комисия е взето в редовно административно производство по чл. 112, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето. По тези съображения обжалваният съдебен акт следва да бъде отменен. Делото е изяснено от фактическа страна, което дава възможност на настоящия състав на Върховния административен съд да постанови решение по съществото на спора. Експертното решение на НЕЛК е постановено от състав по психични болести, съгласно водещата диагноза, посочена в експертно решение на ТЕЛК № 2133 от 23.12.2005 г., т. е. издадено от материално компетентен орган. Изготвено е в дължимата форма и е подписано от членовете на комисията. Но при постановяването му са допуснати следните нарушения: При водеща диагноза на ТЕЛК "Специфични разстройства на личността" и признато общо заболяване "Параноидно личностово разстройство", НЕЛК по психични болести се задоволява само с извод, обективиран в две изречения, а именно: "Не се установява психопатологична симптоматика. Не се следва % ТНР". Съгласно чл. 57 от действащата към момента на изготвяне на експертното решение Наредба за медицинската експертиза на работоспособността, отменена на 18.05.2010 г., степента на трайно намалената работоспособност се определя въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед, насочени лабораторни и функционални изследвания и данните от наличната медицинска документация, даващи представа за функционалното състояние на заболелия орган и организма като цяло. Решението на НЕЛК в тази му част страда от липса на мотиви по чл. 57 НМЕР, което само по себе си е съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е основание за отмяна. По първоначалното дело е била назначена и изслушана съдебно- психиатрична експертиза. Вещото лице д-р Елица Василева Джатова - Молла, която след преценка на посочената на стр. 1 и 2 от заключението медицинска документация, след преглед на лицето и анализирайки данните от анамнезата стига до извода, че Величков страда от органично разстройство на личността. Заболяването е късна последица от преживяната мозъчно-черепна травма и се изразява в промяна на преморбидния начин на поведение на личността със затруднено предвиждане на социалните последици от това, с ограничаване на критичната оценка, както и на мисловни нарушения под формата на мнителност, свръхангажираност с някаква идея, обстоятелственост и вискозност. Приема, че за органично-мозъчната промяна на личността, лека степен, се следва 30% ТНР по т. 2.1, р. I, ч. II НМЕР от 2005 г. Казаното по отношение на заключението на НЕЛК по психични болести се отнася и до заключението на НЕЛК по ортопедични болести. Като медицинска документация е цитирана Рьо гр. 08.05.2006 г. Посочено е "Счупване на дясната ключица без консолидация на дисталните фрагменти - халтава псевдоартроза - ч. I, р. 8, т. 11.2 - 20 % ТНР. Дясната ръка е доминантна - по Заб. 7 се завишава с 10 % - общо 30% ТНР". По първоначалното дело е изслушана и приета медицинска експертиза, изготвена от ортопед-травматолог, който след преценка на медицинската документация и преглед на лицето, потвърждава тези изводи на НЕЛК по ортопедични болести, но наред с това констатира, следното: "При дясната раменна област отпред се вижда издутина в средната трета на ключицата. При популация се установява разминаване на двата фрагмента и нестабилност един спрямо друг. Движенията са ограничени напред до 90 градуса, настрани до 100 градуса и назад ръката достига ниво под пояса. За ограничаване свободата на движение на дясната раменна става поради разминаването краищата на ключицата и на практика нейното скъсяване с около 3 см - по ч. I, р. VIII, т. 10. 2-20 %. Жалбоподателят няма общо заболяване на опорно-двигателния апарат. Наличието на такова е в следствие на трудова злополука и процента ТНР се изчислява на 34%". Разпоредбата на чл. 56, т. 5 НМЕР (отм.) изисква експертизата на трайно намалената работоспособност да се произнесе по определяне на причинната връзка между увреждането и трудовата злополука, която норма е била нарушена. Освен това неконстатираното и неоценено в проценти спрямо здравия човек ограничаване свободата на движение на дясната раменна става поради разминаването краищата на ключицата и нейното скъсяване са в противоречие с разпоредбите на чл. 56, т. 1, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 НМЕР (отм.). Първата изисква експертизата на трайно намалената работоспособност да определи степента на трайно намалената работоспособност в проценти спрямо здравия човек. Нормата на чл. 57 вече бе цитирана в тези мотиви. Съгласно чл. 58, ал. 1 НМЕР (отм.). установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно приложение № 1. Ако приетата точка предвижда диапазон "от ... до ...", процентът на намалената работоспособност се съобразява със степента на установения дефицит. Вещото лице д-р Петър Младенов, специалист по нервни болести и неврохирургия, назначен и изслушан от съда установява, че от травмата на черепа през 1976 г. има остатъчен дефект на черепа в дясно челно, на което е направена алопластика с дуракрил. Не е констатирал локални промени в същата област. По тези съображения той е заключил, че за неврологично заболяване не се следват проценти ТНР. Следователно цитираният експерт потвърждава заключението на НЕЛК по нервни болести. Съдът не възприема определения от д-р Каменов общ процент трайно намалена работоспособност, тъй като в допълнителното заключение от 05.04.2008 г., той не сочи по какъв начин го определя и на какво основание според Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност в проценти по приложение № 2. Съгласно чл. 58, ал. 3 НМЕР (отм.), при наличие на множествени увреждания, посочени като отправни точки в приложение № 1, крайният процент на намалената работоспособност (социалната адаптация) се определя по Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност в проценти съгласно приложение № 2. По изложените в тези мотиви съображения експертно решение № 0313 от заседание № 27 от 16.05.2006 г. на Националната експертна лекарска комисия следва да бъде отменено в частите му, с които на Костадин Кирилов Величков не е определен процент за трайно намалена работоспособност за психично заболяване, не е определен процент за трайно намалена работоспособност за ортопедично заболяване над 30 % и в частта относно крайният процент на трайно намалена работоспособност. По отношение на заключението на НЕЛК по нервни болести жалбата подлежи на отхвърляне. Оплакванията на жалбоподателя за осъществени спрямо него репресии във връзка с психичното му здраве не са предмет на това производство, в което на съдебен контрол подлежи конкретно експертно решение на НЕЛК. Наред с това по делото са налице доказателства, че Величков вече е сезирал компетентните органи на съдебната власт с тези свои оплаквания. II. По решението от 31.03.2014 г., постановено по адм. д. № 5253/2006 г. по описа на Софийски градски съд, Административна колегия, III "Г" състав. От разписката, съдържаща се по първоначалното дело се установява, че това решение е било съобщено на Величков на 28.04.2014 г. Съгласно чл. 175, ал. 2 АПК, решението за поправка на очевидна фактическа грешка подлежи на обжалване по реда на самото решение. Следователно решението от 31.03.2014 г. е подлежало на обжалване пред Върховния административен съд в производство по чл. 208 и сл. АПК. В чл. 211, ал. 1 АПК е предвиден 14-дневен срок за обжалване на решенията на първоинстанционните съдилища. На 14.05.2014 г. Величков е подал по пощата така именувана "жалба за бавност", екземпляри от която, с напълно еднакво съдържание, са били входирани във Върховния административен съд и в Софийски градски съд. С разпореждане от 11.06.2014 г. на Зам. председателя на Върховния административен съд, II колегия жалбата е върната, с мотиви за липса на бавност. Това разпореждане не е било обжалвано от Величков и е влязло в сила. Наред с това, Софийски градски съд е изпратил на Върховния административен съд подадения при него препис от жалбата, която е присъединена към производството по първоначалната касационна жалба. Дори "жалбата за бавност" да се възприеме и като касационна жалба срещу решението от 31.03.2014 г., то тя е просрочена, тъй като съобщението за това решение е връчено на Величков на 28.04.2014 г. лично и 14-дневният преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 АПК е изтекъл на 12.05.2014 г. (понеделник, присъствен ден), а жалбата е подадена на 14.05.2014 г. по пощата. По изложените съображения тази жалба следва да бъде оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, а производството по нея - прекратено. Водим от горното и на основание чл. 252 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, чл. 213, т. 3 АПК и чл. 222, ал. АПК, Върховният административен съд, - шесто отделение,