Решение № 10730 от 15.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4170/2013 г.

Решение № 10730 от 15.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4170/2013 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Калина Йозова Агушева от гр. Свищов, обл. В. Търново, подадена чрез пълномощника адв. Евгения Йончева, против решение № 262 от 11.01.2013 г., постановено по адм. дело № 719/2012 г. на Административен съд София - град. С него е отхвърлена жалбата на касатора срещу уведомително писмо изх. № 02-040-6500/4344 от 10.10.2011 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд /ДФ/ "Земеделие" - Разплащателна агенция /РА/, с което е отказано финансово подпомагане на Калина Йозова Агушева по мярка 214 "Агроекологични плащания" /"АЕП"/ от програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007-2013 за кампания 2010 г. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение, с което да бъде отменено уведомителното писмо. Ответникът - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез пълномощник юр. Петя Ангелова, с представено писмено становище, излага доводи за правилност на обжалваното решение. Моли същото да бъде оставено в сила. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура изразява становище, че касационната жалба е основателна. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е основателна. Производството пред административния съд е било образувано по жалба на настоящия касатор против уведомително писмо с изх. № 02-040-6500/4344 от 10.10.2011 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - РА, с което по подадено от касатора Калина Йозова Агушева искане за подпомагане по мярка 214 АЕП от програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 за кампания 2011 г., подмярка Управление на земеделски земи с висока природна стойност /ВПС/, направление "Възстановяване и поддържане на недоизпасани затревени площи с висока природна стойност" /ВПС-1/ е отказано финансово подпомагане по код АП 13 в общ размер на 12598,81 лв. С решение № 262 от 11.01.2013 г. по адм. дело № 719/2012 г. на Административен съд София - град е отхвърлена жалбата на касатора срещу уведомителното писмо. За да постанови този резултат първоинстанционният съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия. Същият бил издаден и в съответствие с материалния закон. Първоинстанционният съд е развил доводи, че по отношение на подаденото от касатора заявление за подпомагане не били констатирани несъответствия с базовите изисквания по чл. 26 от Наредба № 11/2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. /Наредба № 11/2009 г./. Не били налице и някои от условията на чл. 17 от Наредба № 11/2009 г., за да не се предостави финансова помощ. Освен това се установявало, че касаторът отговаря и на условията на чл. 20 от Наредба № 11/2009 г. Но законосъобразно му било отказано финансово подпомагане, тъй като за част от БЗС 53672-147-1-1 бил променен начина на трайно ползване, като промяната била констатирана при извършените административни проверки, резултатът от които се потвърждавал от съдебно-техническата експертиза. Промененият начин на трайно ползване бил отразен в системата за идентификация на земеделските парцели /СИЗП/. Разплащателната агенция била длъжна да се съобрази с тези данни и да откаже подпомагане за недопустимите части от заявения БЗС. Затова правилно било отказано финансово подпомагане на заявителя с процесното уведомително писмо. Обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Оспореното пред административния съд уведомително писмо не съдържа фактически и правни основния за неговото издаване, които се изискват по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Липсва посочване за БЗС 53672-147-1-1 на конкретната причина, заради която част от същият е определен като недопустим за подпомагане. Административният акт следва да съдържа ясно изложение на фактическите основания, поради наличието на които е издаден на съответното правно основание отказ за финансово подпомагане. Това е необходимо за да може адресатът на акта да се защити срещу него и да се осъществи съдебен контрол относно наличие на предпоставките за отказ или намаляване на финансирането по предвидените в ЗПЗП хипотези. В случая в колона 6 от таблицата на л. 2 от уведомителното писмо става ясно, че е отказано финансово подпомагане на касационния ответник заради БЗС 53672-147-1-1, който е деклариран с площ 51,09 ха, а площта на парцела след извършени административни проверки е 33,58 ха. Не се установява имота да е по-малък от декларирания, като явно е прието, че част от него /разликата между 51,09 ха и 33,58 ха/ е недопустим за подпомагане на някакво основание. Такова обаче не е посочено. В обяснението към колона 6 от таблицата на л. 2 от уведомителното писмо е посочен чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП - кандидатът е заявил площи, които не стопанисва. Тази разпоредба обаче е относима към Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/, а освен това и експертизата не установява, че разликата от 17,51 ха да не се стопанисва от касатора. Посочени са и други разпоредби, които обаче регламентират правото на административния орган да извършва административни проверки, но не и основание за недопустимост за подпомагане. Тъй като в конкретният случай се касае за отказ за подпомагане по мярка 214 АЕП, то конкретните условия и изискванията за стопанисване на земи във връзка с посочената мярка са разписани в Наредба № 11 от 06.04.2009 г., като те зависят от различните видове дейности, за които земеделският производител е поел ангажимент по наредбата. Съгласно чл. 65, ал. 1 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, одобрява, намалява или отказва изплащането на годишната финансова помощ след извършване на административни проверки и проверки на място за изпълнението на изискванията за подпомагане на агроекологичните дейности. Финансовите условия за подпомагане са разписани в глава III, а изискванията към кандидатите - в глава IV от наредбата. В чл. 17 са посочени конкретни основания за отказ от финансово подпомагане, в чл. 20 - конкретни изисквания към кандидатите, а в чл. 26 - общите изисквания за поддържане на парцелите в цялото земеделско стопанство. Тези изисквания са доразвити в глава VI в отделните раздели, където са разписани различните изисквания за управление на агроекологичните дейности, включително изискванията, при изпълнението на които за различните агроекологични дейности се счита, че земеделската земя е стопанисвана. За подмярка "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност" специфичните изисквания за регламентирани в чл. 41 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. В оспореното писмо не е посочено по отношение на БЗС 53672-147-1-1 кое от посочените изисквания на наредбата не е спазено. Същото се отнася и за посоченото основание т. 4 от методиката за намаляване и отказ на АЕП. Това основание на т. 4 от методиката предвижда налагането на санкции за неспазване на базовите изисквания за съответните направления по мярка АЕП. В т. 4 в подточки са посочени отделните изисквания, при неспазването, на които се налагат санкции, които обаче са различни за различните направления. В оспореното писмо не е посочено по отношение на описаното БЗС кое изискване не е спазено. Волята на административния орган не е ясна и от документацията, предхождаща и съпътстваща издаването на процесното уведомително писмо, която документация е приложена към административната преписка. Административният съд неправилно е приел с оспорваното решение, че уведомителното писмо било законосъобразно, тъй като за част от БЗС 53672-147-1-1 бил променен начина на трайно ползване. На първо място липсващите фактически и правни основания в уведомителното писмо не могат да бъдат допълвани с такива, установени при оспорването му. Освен това дори и така промяната в начина на трайно ползване не се обвързва с конкретно правно основание за отказ от финансово подпомагане. Тъй като не става ясно сред изложените в уведомителното писмо фактически и прави основания защо административния орган е отказал финансово подпомагане на касатора, това не позволява да бъде извършен съдебен контрол за законосъобразност. Като е игнорирал това и е приел, че с уведомителното писмо правилно е отказано финансово подпомагане, първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон. Изложеното налага съдебното решение да бъде отменено изцяло и вместо него постановено друго, с което да се отмени обжалваният административен акт. След отмяната на уведомителното писмо делото следва да се върне като преписка на административния орган за произнасяне по заявлението за подпомагане на жалбоподателя. Това следва от разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК, която задължава съда при отмяна на административния акт, и след като естеството на последния не позволява решаването на въпроса по същество /какъвто е случаят/, да изпрати преписката на съответния компетентен административен орган за произнасяне по нея. В противен случай процедурата би останала недовършена и заявлението на жалбоподателя би останало без надлежно произнасяне. Административният орган следва да се произнесе по заявлението на жалбоподателя за подпомагане, като изложи фактически и правни основания за удовлетворяване или отказ от финансово подпомагане. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на касатора за присъждане на направените в производството пред двете съдебни инстанции разноски по делото. Същият е направил разноски по делото както следва: по първоинстанционното производство - 10 лв. д. т. и 700 лв. възнаграждение за адвокат, а по касационното производство - 5 лв. д. т. Или общо разноските му са в размер на 715 лв. Разноските са своевременно поискани в първоинстанционното производство и с касационната жалба, поради които и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК те следва да бъдат възстановени на жалбоподателя от бюджета на органа, издал оспорения административен акт. Неоснователно е искането на пълномощника на ответника за намаляване поради прекомерност на адвокатското възнаграждение. В случая разноските за възнаграждение за адвокат са общо 700 лв. за двете инстанции. Освен това делото е с фактическа и правна сложност, поради което искането чл. 78, ал. 5 от ГПК се оставя без уважение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,