Решение № 1714 от 17.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9291/2014 г.

Решение № 1714 от 17.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9291/2014 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по 2 касационни жалби на: 1. гл. архитект на СО - район "Оборище" и 2. "Риджънт Балкан" ЕООД, гр. София против решение от 21.03.2014 г. по адм. дело № 13/2012 г. по описа на Софийски градски съд, с което е отменена заповед № РД-09-62/18.04.2002 г. на гл. архитект на СО-район "Оборище", с която е одобрен работен устройствен план (РУП) за УПИ VII-17-за административна сграда, ХIII за ЖС, КОО и озеленяване и ХI-СО от кв. 8, зона Г-14, силуети по ул. "Бачо Киро" през УПИ VII-17 и УПИ ХIII, в частта, с която се предвижда улица - тупик от О. Т. 111-О. Т. 112 и в частта, с която се определя лицето на УПИ VIII-25. В касационните жалби се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като се иска отмяната му. Ответната страна Петър Борисов Глушков оспорва жалбите. Останалите ответници не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбите. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационните жалби за допустими - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страни по делото, за които решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледани по същество за неоснователни. За да постанови обжалваното решение, СГС приема оспорената заповед за незаконосъобразна като немотивирана и издадена в нарушение на чл. 81, ал. 3 ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Обосновано от събраните по делото доказателства, вкл. и заключение по СТЕ първоинстанционният съд правилно е установил, че оспореният РУП не съответства на действащия ЗРКП: широчината на предвидената задънена улица /тупик/ е 4,5 м. по застроителния план и 4,00 м по РУП; измерена графично широчината на лицето /излаза/ на УПИ VIII-25, който е съсобствен на оспорващата, към предвидения тупик е около 3,3 м., което е с 1,2 м. по-тясно от предвиденото в ЗРКП. С това са нарушени нормите на чл. 113, ал. 1 ЗУТ и 81, ал. 3 ЗУТ, което прави оспореният РУП материалноправно незаконосъобразен и като такъв правилно отменен с обжалваното решение. Последното не страда от релевираните в касационните жалби пороци и следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,