Решение № 9549 от 13.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7577/2009 г.

Решение № 9549 от 13.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7577/2009 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на адв. Любомир Денков, в качеството му на пълномощник на Аркън Шимшек, гражданин на Република Турция против Решение № 241/28.04.2009 г., постановено по адм. дело № 830/2008 г. по описа на Административен съд гр. Велико Търново, с което е отхвърлено оспорването по жалба на Шимшек срещу отказ № Я-15214/21.10.2008 г. на Началника на група "Миграция" при ОД на МВР гр. Велико Търново за разрешаване на продължително пребиваване на чужденец в Република България. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което обжалваният отказ бъде отменен. Ответникът - Началника на група "Миграция" при ОД на МВР гр. Велико Търново, редовно призован, представител не се явява. От процесуалния представител на ответника е ангажирано писмено становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства и обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, Ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд гр. Велико Търново е отхвърлил оспорването по жалба на Шимшек срещу отказ № Я-15214/21.10.2008 г. на Началника на група "Миграция" при ОД на МВР гр. Велико Търново за разрешаване на продължително пребиваване на чужденец в Република България. За да постанови този резултат съдът е приел за установени фактическите основания и законови предпоставки за издаване на отказа. Изложени са мотиви, че събраните по делото доказателства обосновават извод за наличие на основание по чл. 26, Ал. 4, т. 4 от закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Крайният извод на съда е, че оспореният административен акт е законосъобразен - издаден е от компетентен орган, в предвидената фарма, в съответствие с целта на закона и при издаването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Първоинстанционният съд е направил обосновани изводи, след преценка на доказателствата по делото, относими към предмета на спора, за което е изложил подробни мотиви, които се споделят от настоящата инстанция. При точно прилагане на материалния закон и обосновано, Административен съд гр. Велико Търново е изтъкнал в мотивите си, че е налице визираното в текста на чл. 26, Ал. 4, т. 4 от ЗЧРБ основание за отказ да бъде дадено разрешение за продължително пребиваване на чужденец в Република България. Разпоредбата на чл. 26, Ал. 3 от ЗЧРБ урежда законовите предпоставки, въз основа на които се отнема от чужденец издаденото разрешение за пребиваване в страната както и случаите, при които се отказва издаването на такова разрешение за дългосрочно пребиваване. Такива са случаите, в които чужденецът е сключил брак с български гражданин или с чужденец, получил разрешение за продължително пребиваване, когато са налице данни, че бракът е сключен единствено с цел заобикаляне на нормите, регламентиращи режима на чужденците в Република България и получаване на разрешение за пребиваване. Преценката досежно обстоятелствата свързани с отказа или отнемането на разрешението по Ал. 3 е възложена на службите за административен контрол на чужденците въз основа на данни, даващи основание да се направи обоснован извод, че бракът е сключен с единствената цел да бъдат заобиколени нормите, регламентиращи режима на чужденците в Република България, и получаване на разрешение за пребиваване. Основанието на чл. 26, Ал. 4, т. 4 от ЗЧРБ е подкрепено от доказателствата, събрани в административното производство - съпрузите дават противоречиви сведения за лични данни на другия - образование, професия, произход на средства, изразходвани от семейството; не разполагат с информация за роднините на другия; сочат различни обстоятелства при запознанството си. Неоснователни са наведените в касационната жалба доводи за противоречие на обжалваното решение с Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи е ратифицирана със закон, приет на 31.07.1992 г. ДВ бр. 66/1992 г. и е част от националното законодателство. В част I, "Права и свободи" е регламентирано правото на зачитане на личен и семеен живот - чл. 8, Ал. 1, чието ограничаване е допустимо от страна на държавните власти в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите - чл. 8, Ал. 2 от Конвенцията. Предвидената в Конвенцията възможност, с национален закон да се въвеждат ограничения е с цел балансиране правата на човека и националната сигурност на всяка държава. В случая принудителната административна мярка е предвидена със специален закон, като целта й е да бъдат защитени националната и обществена сигурност от чужденци, които не се нуждаят от разрешение за постоянно пребиваване в страната ни. Налагането на тази мярка не накърнява правото на личен и семеен живот. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд гр. Велико Търново съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, Ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение