Решение № 5154 от 11.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11679/2014 г.

Решение № 5154 от 11.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11679/2014 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Дворец на културата и спорта" ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. "Княз Борис I" № 115, подадена чрез процесуалния представител на дружество - адв. Петя Манолова, против решение № 1695/08.07.2014 г., постановено по административно дело № 884/2014 г. по описа на Административен съд -Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на задължения по декларация № МД-АУ-339/16.12.201Зг. издаден на основание чл. 107, ал. З ДОПК, мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция "Местни данъци" при Община Варна. Касаторът оспорва решението, като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон по подробно изложени в жалбата съображения. Иска да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Ответникът - директорът на дирекция "Местни данъци" при Община Варна, в писмено становище до съда оспорва жалбата и претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер - 6161,30 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Варна е отхвърлил жалбата на "Дворец на културата и спорта" ЕАД, гр. Варна против Акт за установяване на задължения по декларация № МД-АУ-339/16.12.201Зг., издаден на основание чл. 107, ал. З ДОПК, мълчаливо потвърден от директора на дирекция "Местни данъци" при Община Варна, с който акт на жалбоподателя са определени задължения за данък недвижими имоти в размер на 253 189.18 лв. - главница и лихва за забава в размер на 27 455.57 лв. и за такса битови отпадъци в размер на 76 311.72 лв. -главница и лихви за забава върху главницата в размер на 6 174.33 лв. за периода 01.01.2011 г. - 31.12.2013 г. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е счел, че обжалваният АУЗД е издаден от компетентен орган по чл. 9б ал. 2 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), при спазване на изискването за форма, както и че определеното задължение е съобразено с нормите на ЗМДТ. Съдът е приел за неоснователно възражението на касатора, че не дължи установените в акта местни данъци и такси, тъй като не е собственик на процесния имот. Според АС - Варна дружеството е собственик на имота, доколкото същият е придобит от касатора чрез апортна вноска, като апортът е вписан в Търговския регистър и имотите са включени в капитала на дружеството. Така мотивиран съдат е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка и въз основана нея е извел правилни и законосъобразни изводи. Спорният по делото въпрос е дали касаторът е собственик на процесния имот, за който са установени процесните ДНИ и ТБО и по-конкретно дали невписването на апорта в Службата по вписвания оказва влияние върху завършването на вещно - прехвърлителния ефект на вноската. По делото няма спор, че дружеството-жалбоподател е получило като апортна вноска недвижим имот от Община Варна. По своята същност внасянето на непарична вноска в дружество е разпоредителен акт на съдружника, с който той прехвърля собствеността или други права върху предмета на апорта от своя патримониум в патримониума на дружеството. Извършването на апорта се състои в разпореждане на съдружника с определено негово имущество в полза на дружеството, дадено с подписването на дружествения договор или впоследствие при увеличаването на капитала, при спазване на специалните законови изисквания за форма, съдържание и оценка на вноската. Съгласно разпоредбата на чл. 73, ал. 5 ТЗ, когато вноската има за предмет вещно право върху недвижима вещ, съответният орган на дружеството след възникването му представя в службата по вписванията за вписване нотариално заверено извлечение от дружествения договор, а когато е необходимо, и отделно съгласието на вносителя. Органът представя заверено извлечение от дружествения договор или устава и съгласието на вносителя. При вписването съдията по вписванията проверява правата на вносителя. Тълкувана нормата води до извод, че вписването в Службата по вписванията има значение за даване гласност на принадлежността на правото на собственост и преминаването му в патримониума на друг, нов правен субект - титуляр на това право, както и за противопоставимостта на придобиването на правото на собственост на трети лица (срв. чл. 113 от Закона за собствеността), поради което и невписването не е от естество да препятства, респ. - да осуети преминаването на правото на собственост в патримониума на дружеството, което настъпва, от момента на вписването на увеличението на капитала на дружеството в Търговския регистър. Съгласно ТР № 7/25.04.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 7/2012 г. на ОСГК вещноправното прехвърлително действие по отношение на апортирания имот настъпва с вписването на увеличението (апорта) в търговския регистър, а не от момента на последващото му отразяване в имотния регистър. В тълкувателното решение е прието, че възможността съдружниците (съответно акционерите) в търговско дружество да правят непарични вноски, е уредена още с приемането на ТЗ.