Решение № 10330 от 9.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4145/2013 г.

Решение № 10330 от 9.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4145/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по искане, подадено от "Прециз-2 " ЕООД за отмяна на решение № 143/05.01.2011 г., постановено от Върховния административен съд по адм. д. № 4871/2010 г. С решението, чиято отмяна се иска е отменено решение № 268/24.02.2010 г., постановено по адм. д. № 1720/2008 г. по описа на Административния съд - гр. Пловдив в частта, с която е отменен ревизионен акт № 800049/04.06.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Кърджали, потвърден с решение № 564/30.07.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив относно отказано право на приспадане на данъчен кредит на "Прециз 2" ЕООД за данъчни периоди м. 07, 08, 09, 11 и 12/2007 г. в размер общо на 50 555,79 лв. по фактури, издадени от "Марк Консултинг" ЕООД и "Марк Строй" ЕООД и относно съответните лихви за забава, произтичащи от установените задължения, както и в частта за разноските, като вместо това е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА в посочената част и е оставено в сила решението на първоинстанционния съд в останалата обжалвана част. Със същото решение дружеството-жалбоподател е осъдено да заплати на ответната дирекция разноски в размер на 1648,89 лв., а ответната дирекция да заплати на дружеството разноски в размер на 17,22 лв. Исканата отмяна на влязлото в сила съдебно решение е на осн. чл. 239, т. 6 от АПК, който според молителя следва да се приложи по аналогия при противоречие на решение на националния съд със законодателството на Европейския съюз и задължителната съдебна практика на Съда на Европейския съюз (СЕС). В искането си, молителят се позовава и на съдебна практика на СЕС. Твърденията на молителя са, че според цитираната съдебна практика следва да се възобнови административното производство, дори при липса на национален закон, предвиждащ такова процедурно правомощие на националния орган. Молителят се позовава и на принципите на равностойност и ефективност. Твърденията в молбата са, че постановеното от ВАС решение противоречи на законодателството на ЕС и практиката на СЕС, която е конкретизирана чрез посочване на конкретни решения на СЕС. Ответникът в производството по отмяна - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив не изразява становище по искането. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява молбата като неоснователна. Разпоредбата на чл. 239, т. 6 от АПК визира, че актът подлежи на отмяна, когато с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Разпоредбата е процесуална и като такава не може да се прилага по аналогия за неуредени случаи. Неоснователно е позоваването от молителя на принципа за равностойност, тъй като липсва законова възможност за преразглеждане на приключили съдебни спорове, касаещи права, предоставени от националния правов ред, разрешени при тълкуване на съответната приложима правна норма, което е в противоречие с последващото й тълкуване, направено с тълкувателно решение на ВАС или ВКС, или тълкувателно постановление на ВКС и ВАС. Неоснователно е позоваването от молителя на принципа за лоялно сътрудничество, произтичащ от чл. 4, § 3 от Договора за ЕС. Този принцип, макар и да не е изрично предвиден в Договора за Европейската общност, произтича от чл. 10 от него. С решение по дело С-234/04 Съдът на Европейските общности приема, че принципът за сътрудничество, произтичащ от чл. 10 от Договора за Европейската общност не налага на една национална юрисдикция да пренебрегне вътрешните процедурни норми, за да преразгледа едно влязло в сила съдебно решение и да го анулира, когато то противоречи на общностното право. Към настоящия момент в разпоредбата, визираща фактическите основания за отмяна на влязло в сила съдебно решение по административноправен спор, а именно в чл. 239 от АПК не се съдържа като основание - противоречието на съдебното решение с правото на ЕС и/или с тълкуването му, направено с решение на СЕС. От друга страна, в конкретния случай спорният въпрос по делото, което е разрешено с влязлото в сила решение на ВАС е бил по фактите, а не по правото. В този смисъл, преценката за доказаност или недоказаност на релевантните за спора факти е конкретна и обективна, и принадлежи на съда, сезиран със спора. По изложените съображения, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд