Решение № 2398 от 23.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 97/2017 г.

Решение № 2398 от 23.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 97/2017 г., VI о., докладчик съдията Любомир Гайдов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ Б. срещу Решение № 1777 от 03.11.2016 г. по адм. д. № 1702/2016 г. по описа на Административен съд Б., с което е отменено по жалба на Д. М. Р. № 1012-02-173#1/03.08.2016 г. на директора на ТП на НОИ Б. С решението е оставено в сила Разпореждане № 2113-02-1060#5 от 23.06.2016 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" на ТП на НОИ гр. Б., с което е отказана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Д. М. Поддържат се оплаквания срещу решението на Административен съд Б. като неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилно прилагане на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че нормата на чл. 69 от КСО е приложима само към действащите длъжностни лица по ЗМВР, ЗСРСР, ЗИНС, чл. 11 от ЗПУ, чл. 391 от ЗСВ, следователите и младшите следователи, по ЗДАНС и военнослужещи по ЗОВСРБ. По делото не се спори, че ответникът по касация, към момента на подаване на молбата си за пенсия не е действащ държавен служител. Същият не попада и в хипотезата на чл. 69, ал. 10 от КСО, тъй като не отговаря на условията по ал. 1 - 9, тъй като към датата на подаване на заявлението не е навършил 52 години и 10 месеца. Моли се за отмяна на решението и вместо него да се потвърди решението на директора на ТП на НОИ и потвърденото с него разпореждане. Ответникът - Д. Г. М., редовно уведомен, се представлява от адв. Желева и изразява в с. з. и писмен отговор становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Към датата на подаване на заявлението за отпускане пенсия, ответникът по касация не е отговарял на кумулативно предвидените предпоставки по ал. 1-9 от чл. 69 КСО. Не е имал навършена възраст и не е действащ държавен служител, т. е. не попада в хипотезата по § 50 ПЗР на КСО, която разгледана с оглед систематичното й място и във връзка с § 49 ПЗР КСО се отнася само до действащи държавни служители. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с право на оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. С Разпореждане № 2113-02-1060#5 от 23.06.2016 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" на ТП на НОИ гр. Б. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69, ал. 2 на КСО на Д. Г. М., по заявление вх. № 2113-02-1060/03.05.2016 г. Към датата на подаване на заявлението - 03.05.2016 г. лицето е на възраст 48 години 00 месеца и 21 дни и има: осигурителен стаж от първа категория - 19 г. 01 м. 04 дни; осигурителен стаж от втора категория - 00 г. 04 м. 29 дни и осигурителен стаж от трта категория - 07 г. 08 м. 26 дни. На основание чл. 104 КСО общият осигурителен стаж на лицето, превърнат към трета категория труд е - 40 г. 00 м. 27 дни. Сборът от осигурителния стаж и възрастта е 88 г. 06 м. 13 дни. Към датата на заявлението според пенсионния орган лицето има общ осигурителен стаж 27 г. 06 м. 02 дни, но няма необходимата възраст 52 години и 10 месеца. Поради това пенсионният орган е приел, че на лицето не се следва пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 1 от КСО, тъй като не отговаря на условието за навършена възраст от 52 години и 10 месеца. Не е изпълнено изискването за сбор от осигурителния стаж и възрастта 100. Според чл. 69, ал. 2 КСО, в приложимата към датата на подаване на заявлението редакция, (изм. - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.), държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за специалните разузнавателни средства и по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по чл. 11 от Закона за пощенските услуги, държавните служители, осъществяващи дейността по охрана на съдебната власт по чл. 391 от Закона за съдебната власт, следователите и младши следователите придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони, по Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" и като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Р. Б. като следователи и младши следователи. В разпоредбата на чл. 69, ал. 10 от КСО също в приложимата редакция (Нова - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.), е предвидено, че право на пенсия при условията на ал. 1 - 9 имат и лицата, които са изпълнявали военна или държавна служба по законите по ал. 1 - 3, 5 и 5а, лицата, които са били на длъжностите по ал. 4 и 7, и служителите, които са извършвали дейностите по ал. 6. В допълнение към изложените мотиви в разпореждането на пенсионния орган, в обжалваното решение № 1012-02-173#1/03.08.2016 г. на директора на ТП на НОИ Б., е посочено, че от 15.08.2016 г. са приети § 49 и § 50 от ПЗР на ЗИДКСО и § 49 и § 50 се отнасят за лицата по чл. 69 КСО. Според директора на ТП на НОИ Б., това са лицата, които към приемане на разпоредбите работят в съответните ведомства и не са с прекратено осигуряване от тези ведомства, като с тези разпоредби се дават допълнителни възможности за пенсиониране на работещите в тези ведомства. Според § 49 от ПЗР на ЗИДКСО, (В сила от 15.08.2015 г.) - Лицата по чл. 69, които имат необходимия осигурителен стаж за придобиване право на пенсия, могат да се пенсионират, без да се изисква освобождаване от служба, съответно уволнение или прекратяване на правоотношението. Според § 50. (В сила от 15.08.2015 г.) Лицата по чл. 69, които до 31 декември 2015 г. имат необходимия осигурителен стаж за придобиване право на пенсия, могат да се пенсионират независимо от възрастта им до 31 декември 2018 г. В решението на ТП на НОИ Б. е прието, че към датата на влизане в сила на цитираните разпоредби, Д. М. не попада в обхвата на "лицата по чл. 69 от КСО", тъй като е с прекратено осигуряване от системата на "Национална сигурност" още през 2011 г. С тези мотиви е потвърдено от директора на ТП на НОИ Б. разпореждането на пенсионния орган. Спорен в случая е въпросът дали Д. М. има право да получи лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69, ал. 10 КСО във връзка с § 50 от ПЗР ЗИД КСО. Според касатора - Д. М. не попада в хипотезите по чл. 69, ал. 10 от КСО и § 50 във връзка с § 49 от ЗИД КСО, тъй като към датата на подаване на заявлението си за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, няма навършена изискуемата се по чл. 69, ал. 10 КСО възраст и не е действащ служител в системата на ДАНС - бил е такъв до 14.04.2011 г. С решението на първоинстанционния съд правилно е прието, че Д. М. е от разширения кръг на лицата по чл. 69, ал. 10 от КСО - изпълнявал държавна служба по ЗМВР и ДАНС до 14.04.2011 г. Подал е заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на 03.05.2016 г. Към тази дата е настъпила законодателната промяна в съдържанието на разпоредбата на чл. 69 КСО и § 50 от ПЗР към ЗИД на КСО, и регламентираният правопораждащ фактически състав за възникване на правото на пенсия е приложим към случая на Милев. Милев е придобил към 31.12.2015 г. необходимите по чл. 69 от КСО години общ осигурителен стаж, от които две трети изслужени като държавен служител, към датата на подаване на заявлението за пенсия. В случая са му зачетени общ осигурителен стаж 27 години 06 месеца и 02 дни, от които 19 години 01 месец и 04 дни действително изслужени като държавен служител по ЗМВР и ЗДАНС. П. съдът е преценил, че след като жалбоподателят е от кръга на лицата по чл. 69 от КСО, които до 31.12.2015 г. имат необходимия осигурителен стаж за придобиване право на пенсия, по силата на § 50 от ПЗР към ЗИД на КСО, същият има право да се пенсионира без оглед на възрастта до 31.12.2018 г. Необоснован е доводът на касатора, че Милев поради ненавършена възраст 52 г. 10 м. и поради това, че не е действащ държавен служител не попада в категорията лица по § 50 от ПЗР на ЗИДКСО. Критерият - навършена възраст е изключен изрично с разпоредбата на § 50 ПЗР към ЗИД на КСО, поради което същата е приложима и в случая на Д. М. Решението на Административен съд Б. е валидно, допустимо и правилно, в съответствие с процесуалните правила и материалния закон. Същото следва да се остави в сила, като на ответника по касация се присъдят направените разноски в размер на 600 лв. за адвокатско възнаграждение. Водим от изложените мотиви, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,