Решение № 7209 от 15.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1265/2021 г.

Решение № 7209 от 15.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1265/2021 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Столичен общински съвет /СОС/, чрез юрк. П., против решение № 5144 от 6.10.2020 г., постановено по адм. дело № 1868/2020 г. по описа на Административен съд - София град, в частта, с която е отменено решение № 550/25.07.2019 г. на СОС, относно одобрения проект на ПУП-ПРЗ на местността ж. к. "Дружба I – III" и местност "Дружба 2-I част", в частта за имот с идентификатор 68134.1505.1314 по КК, попадащ в УПИ IV-"за озеленяване с режим на Тго" в кв. 42 г и УПИ II - "за озеленяване с режим на Тго" в кв. 42 а. Излагат се доводи за материална незаконосъобразност на решението, поради липса на противоречие между предвижданията на ПУП и ОУП, както и неправилно прилагане нормата на чл. 108, ал. 5 ЗУТ. Иска се отмяна на решението и произнасяне по същество с отхвърляне на оспорването, ведно със законните последици. Ответниците С. П. и Й. К., чрез адв. К., оспорват касационната жалба и молят за оставяне в сила на обжалваното решение като обосновано, законосъобразно и постановено при изяснена фактическа обстановка. Претендират разноски по приложен списък по чл. 80 ГПК. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение по оспорване на С. П. и Й. К. е отменено частично решение № 550/25.07.2019 г. на СОС, относно одобрения проект на ПУП-ПРЗ на местността ж. к. "Дружба I – III" и местност "Дружба 2-I част", в частта за имот с идентификатор 68134.1505.1314 по КК, попадащ в УПИ IV-"за озеленяване с режим на Тго" в кв. 42 г и УПИ II- "за озеленяване с режим на Тго" в кв. 42 а, като оспорването е отхвърлено в частта на същия имот, попадаща в алея о. т. 117 а-о. т. 120 а, м. "Дружба 2-I част", в която част решението е влязло в сила като необжалвано. След подробен анализ на приетите по делото доказателства, вкл. съдебно-техническата експертиза /СТЕ/, административният съд е приел, че не са спазени изискванията на чл. 22, ал. 7 във вр. с чл. 108, ал. 5 от ЗУТ, чл. 3, ал. 2 от ЗУЗСО и чл. 104, ал. 1 ЗУТ, тъй като е установено, че по действащия ОУП, процесния имот попада в устройствена зона "Жк", не е реализирано мероприятието по предходния ПУП, имота не попада в междублоково пространство и не са достигнати минимално изискуемите прагове на озеленяване. Така постановеното решение е обосновано и законосъобразно. Безспорно е установено по делото, че предвижданията на процесния план досежно имот с идентификатор 68134.1505.1314 по КК, попадащ в УПИ IV-"за озеленяване с режим на Тго" в кв. 42 г и УПИ II- "за озеленяване с режим на Тго" кв. 42 а, не отговарят на предназначението на зоната по ОУП и на градоустройствените параметри за тази зона, съобразно приложение към чл. 3, ал. 2 ЗУЗСО, като е възможно да се предвиди застрояване, което да отговаря на определената в ОУП зона "Жк" и да се запази площта на озеленяване в рамките на нормативните. В тази насока са установяванията на приетата по делото без оспорване СТЕ - процесният имот, както по одобрения със заповед № РД–09-90/9.03.1983 г. план, така и по одобреното изменение на плана от 1986 г. /за ЧИ на ЗРП за парцели I, II, III и IV / частично попада в парцел III – "за училище, пешеходна алея" и в парцел II – "за ОДЗ", като общественото мероприятие не е реализирано, т. е. плана не е приложен. По действащия ОУП от 2009 г., процесният имот с идентификатор 68134.1505.1314 попада в зона "Жк" с показатели както следва: плътност -40 %, кинт – 3, минимална озеленена площ – 30 %, височина на застрояването 26 м. за жилищни сгради и 32 м. за обществени сгради. Безспорно е и обстоятелството, че имота не попада в междублоково пространство и не е засегнат от реализирани мероприятия с обществена значимост. Установено е също, че предвидената по плана при преструктурирането на ж. к. "Дружба – 2-I част" зелена площ за широко обществено ползване в режим на Тго е 23, 68 %, т. е над минимално установените 15 %, по чл. 21, ал. 4 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. С оглед на това се явяват правилни изводите на административният съд за допуснати нарушения по чл. 108, чл. 104 и чл. 16 от ЗУТ. Обоснован е и извода, че процесното решение на СОС досежно имот с идентификатор 68134.1505.1314 по КК / УПИ IV-"за озеленяване с режим на Тго" в кв. 42 г и УПИ II- "за озеленяване с режим на Тго" кв. 42 а/ е постановено в нарушение на чл. 22, ал. 7 ЗУТ, съгласно който при преструктуриране на квартали с комплексно застрояване се определят прилежащи площи към съществуващите сгради по правилата и нормативите, определени в наредбата по чл. 13, ал. 1, които се урегулират като поземлени имоти. Останалата незастроена част от кварталите, в т. ч. поземлените имоти, за които не може да се предвиди застрояване по правилата на ал. 6, се урегулира като озеленена площ за широко обществено ползване и се вписва в публичния регистър по чл. 63, ал. 1. От текста на разпоредбата следва, че условието за да се урегулират като озеленена площ за широко обществено ползване поземлени имоти, е за тях да не може да се предвиди застрояване съгласно устройствените показатели на съответната устройствена зона /плътност, интензивност на застрояването и минимални изисквания за озеленяване/. В случая това условие не е налице, поради което изводът на административния съд, че е допуснато нарушение на изискванията по чл. 22, ал. 7 във вр. с ал. 6 ЗУТ и чл. 104 ЗУТ е правилен. Неоснователни се явяват доводите по касационната жалба, че за собственият на оспорващите решението на СОС имот няма отредено УПИ по действащият ПУП и той е нанесен като кадастрална единица в по-късен момент са неоснователни, тъй като е безспорно обстоятелството, че имота попада в УПИ IV-"за озеленяване с режим на Тго" в кв. 42 г и УПИ II- "за озеленяване с режим на Тго" кв. 42 а, за които има предвидено застояване за ОДС и училище, а съобразно действащия ОУП попада в жилищна устройствена зона с преобладаващо комплексно застрояване. Обстоятелството, че имота е нанесен по-късно в кадастъра и не е с отредено УПИ по действащия ПУП не дава основание за отреждането му за озеленяване. Вложеният от законодателя смисъл в нормата на чл. 22 от ЗУТ е в обратна посока - дава се възможност с преструктуриране на жилищните комплекси, с оглед променените обществено икономически условия по смисъла на чл. 134, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗУТ, да се урегулират имоти, възстановени по реституционните закони, в случай, че отговарят на останалите изисквания на закона. Предвид горното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. С оглед изхода на делото, своевременно заявената претенция за присъждане на разноски от ответниците се явява основателна. Видно от представения списък за разноските по чл. 80 ГПК се претендира присъждане на 2000 лв разноски, съставляващи надлежно внесен адвокатски хонорар по Договор за правна защита и съдействие от 31.05.2021 г. От процесуалният представител на касатора е заявено надлежно възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът намира за основателно с оглед вида на настоящето производство, приключило в едно съдебно заседание. При съобразяване на изискванията на чл. 78, ал. 5 ГПК и с оглед определения минимален размер по чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във вр. с чл. 36 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 144 АПК, дължимите от касатора разноски следва да бъдат редуцирани до размер от 1000 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,