Решение № 15048 от 17.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12023/2011 г.

Решение № 15048 от 17.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12023/2011 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Здравко Спасов Аврамов от гр. София, като наследник на Катерина Сотирова Кюлева, подадена против заповед № 46 от 24.03.2011 г., издадена от министъра на земеделието и храните по преписка, образувана по заявление вх. № 94 - 2537/07.08.2009 г. С жалбата, в съдебно заседание чрез упълномощен адв. Паскалева и с писмена защита се излагат доводи за незаконосъобразност на процесната заповед. Според жалбоподателя оспореният акт е незаконосъобразен, неправилен и необоснован. Жалбоподателят твърди, че правото му на обезщетение по реда на чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ не е преклудирано и не може държавата едностранно да счита задължението си за погасено. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваната заповед и да му определи дължимото обезщетение. Ответникът - министърът на земеделието и храните оспорва жалбата чрез упълномощен юрисконсулт Мария Димитрова - Панайотова, която в писмени бележки изразява становище за отхвърляне на жалбата като неоснователна. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира жалбата на Здравко Спасов Аврамов за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 149, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: С обжалваната заповед № 46 от 24.03.2011 г. министърът на земеделието и храните е отказал правото на обезщетение на основание чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ със заявител Катерина Сотирова Колюва, като наследник на Сотир Стоилов Пернов. В заповедта са изложени мотиви, че срокът за подаване на заявлението е преклузивен - изтекъл е на 13.02.2008 г., поради което правата на заявителката са погасени. Издателят на заповедта се е позовал на нормата на § 27 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ и е извел извод за липса на правно основание за определяне на претендираното обезщетение. Между страните по делото няма спор относно обстоятелството, че административното производство пред ответния орган е започнало по молба вх. № 94 - 2537, съдържаща искане за обезщетение по чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ, която молба е подадена на дата 7.08.2009 г. от Катерина Сотирова Колюва. По посочената молба е издадено писмо № 94 - 2537/13.10.2009 г., с което заместник-министърът на земеделието и храните Преслав Борисов е уведомил заявителката, че искането й е подадено след изтичане на законния срок, поради което то няма да се разгледа и копията от документите, приложени към молбата на Катерина Сотирова Колюва се връщат на същото лице. Посоченото писмо е оспорено пред Административен съд - София - град, който се е произнесъл по реда на чл. 200, ал. 1 от АПК с влязло в сила определение № 1492 от 5.05.2010 г., с което е отменил отказа за разглеждане на молба вх. № 94 - 2537/7.08.2009 г. и е изпратил преписката на министъра на земеделието и храните за ново произнасяне по гореспомената молба. Определението е мотивирано с липса на компетентност за заместник-министъра да се произнася по заявление с правно основание чл. 10в, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗСПЗЗ, тъй като последният се е произнесъл след делегиране на определени функции от министъра, без в приложимия закон да е предвидена тази възможност. В изпълнение на задължителните указания на съда молбата на заявителката е разгледана отново и е постановена процесната заповед № 46 от 24.03.2011 г., която е издадена от името на министъра на земеделието и храните. В нея е отразено, че е подписана от заместник - министър Цв. Димитров, съобразно заповед за заместване № РД-09-170/23.03.2011 г. Тази заповед е приложена към административната преписка, не е оспорена и от текста й е видно, че с нея министърът на земеделието и храните е възложил на основание чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията на д-р Цветан Димитров, който е заместник-министър да го замества на дата 24.03.2011 г., поради служебно отсъствие. Междувременно молителката Катерина Сотирова Колюва е починала на 30.03.2010 г. и съобразно приложено по делото Удостоверение за наследници № 86 от 12.05.2010 г. е оставила четирима наследници, между които лицето, подало жалбата, по която е образувано настоящото съдебно производство - Здравко Спасов Аврамов, който се легитимира и с приложено към жалбата Саморъчно завещание от 21.08.1997 г., с което Катерина Сотирова Колюва е завещала цялото си движимо и недвижимо имущество, вземания и обезщетения на жалбоподателя. С оглед на така изяснената фактическа обстановка съдът счита, че оспорената заповед е законосъобразна и при издаването й не са осъществени нарушения, представляващи отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 1 - т. 5 от АПК. Това е така, защото процесният акт е издаден от компетентния за това административен орган в предвидената в закона писмена форма и е надлежно мотивиран. Решаващият съдебен състав констатира, че обжалваната заповед е подписана от заместник-министър при условия на заместване, което обстоятелство изисква да се разграничат правните понятия "делегиране" от "заместване". Заместването е приложимо в случаите, когато титулярът на правомощията е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В настоящата хипотеза не се касае до делегиране на права, т. е. за предоставяне на компетентност, а за заместване по време на отсъствие на титуляра. В случая по силата на изрична заповед № РД 09-170 от 23.03.2011 г. министърът на земеделието и храните е възложил на заместник-министъра Цветан Димитров да го замества на датата на издаване на заповедта - 24.03.2011 г., поради което обжалваният индивидуален административен акт е подписан от последния при условията на заместване в рамките на правомощията му. Съдът счита, че оспорената заповед е съобразена с изискванията на материалния закон и е издадена в съответствие с административнопроизводствените правила и с целта на закона. От мотивите на процесния индивидуален административен акт се установява, че претендираното обезщетение е отказано, защото молбата на Катерина Сотирова Колюва е входирана в Министерството на земеделието и храните на дата 7.08.2009 г., а срокът за подаване на заявлението е изтекъл на 13.02.2008 г. и след тази дата правото на обезщетение е погасено. Основното възражение, развито в жалбата е, че претендираното право следва да се упражнява безсрочно и не може да се преклудира. Съдът намира твърдението на жалбоподателя за неоснователно, защото по силата на § 27 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 13 от 2007 г.) лицата по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ могат да подадат заявление пред Министерството на земеделието и горите в едногодишен срок от влизането на този закон в сила. Посоченият ЗИД на ЗСПЗЗ е влязъл в сила на дата 13.02.2007 г., от което следва, че законният срок е изтекъл на 13.02.2008 г. Ответният административен орган правилно е тълкувал и приложил закона и чл. 19а, ал. 1, изречение първо от ППЗСПЗЗ, според който българските граждани, имащи право на обезщетение по чл. 10в, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗСПЗЗ подават заявления в срока по § 27 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ до Министерството на земеделието и храните. Решаващият съдебен състав не споделя тезата на жалбоподателя, че правото му на обезщетение не е ограничено със срок и не се погасява, защото законодателят е преценил, че претендираното право се упражнява в определен в закона срок и по изрично посочен за това ред. В този смисъл са формулирани и другите реституционни закони - ЗОСОИ, ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС и в др. закони, в които е регламентиран краен преклузивен срок, до който се подават заявленията за получаване на обезщетения по тези закони. Конституционният съд на Република България не е отменил като противоконституционен текста на § 27 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, поради което административният орган е длъжен да се съобрази и да приложи действащата правна норма. Съдът счита, че издателят на оспорената заповед законосъобразно е отказал правото на претендираното обезщетение, защото в случая не са осъществени предпоставките за получаване на обезщетение, регламентирани в чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ, чл. 19а, ал. 1 и ал. 2 от ППЗСПЗЗ и § 66 от ПЗР към Постановление № 121 на МС от 25.03.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Всички условия за получаване на обезщетение по претендирания ред са предвидени кумулативно и при липса на една от тях министърът на земеделието и храните следва да откаже исканото обезщетение. В конкретната хипотеза е безспорно установено, че заявлението е подадено след изтичане на законния срок, поради което липсва една от предпоставките за уважаване на искането за обезщетение по чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваният административен акт не страда от инвокираните с жалбата пороци - отменителни основания, което налага отхвърлянето й като неоснователна. На основание на горното и на чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,