Решение № 6957 от 9.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3257/2016 г.

Решение № 6957 от 9.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3257/2016 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Р." ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. К., ж. к. Индустриална зона, ул. "Ломско шосе" № 5, представлявано от Х. У. против Решение № 7783/11.12.2015 г., постановено по административно дело № 9682/2014 г. по описа на Административен съд - С. град. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на "Р." ЕООД против Ревизионен акт № 2021309092/19.02.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. С., в частта потвърдена с Решение № 1427/7.08.2014 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. С., за допълнително установени задължения, които произтичат от непризнато право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС в размер на 31 017,63 лева, по фактури, издадени от "Т. Г. Г." ЕООД, "Е." ЕООД /с правоприемник "Ер - Т. 2011" ЕООД/ и "Б. М. П." ЕООД за данъчни периоди м. 02.2011 г. и от м. 07.2012 г. до м. 12.2012 г., както и начислен ДДС в размер на 117,40 лева за данъчен период м. 01.2009 г., ведно със съответните лихви. В полза на приходната администрация е присъдено юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба се съдържат доводи за допуснато от съда съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неизясняване на въпроса, свързан с последващата реализация на спорните доставки, като се твърди, че на този въпрос вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза не е отговорило, респективно съдът е нарушил служебното начало, като е допуснал този пропуск. На следващо място се оспорват правните изводи на съда относно счетоводната отчетност на доставките; относно компетентността на органа, възложил ревизията; относно формата на ревизионния акт, като се твърди, че е непълен. Твърди се, че не е съобразена практиката на Съда на Европейския съюз - Решение от 21.06.2012 г. по съединени С-80/11 и С-142/11. По съображенията, изложени в жалбата се иска отмяна на съдебното решение и присъждане на разноски пред двете съдебни инстанции. Касационният жалбоподател се представлява от адвокат К., който поддържа жалбата и моли да бъде уважена по съображения, развити в писмена защита. Ответната страна се представлява от юрисконсулт И., който оспорва касационната жалба и моли оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 464 лева за настоящата съдебна инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебно решение да бъде оставено в сила, като обосновано и правилно. Върховният административен съд, първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. В оспореното съдебно решение са обсъдени всички възражения на жалбоподателя, част от които се поддържат и пред касационната инстанция. Първото възражение касае валидността на ревизионния акт, като се твърди липса на териториална компетентност на органа, възложил ревизията. Този довод правилно е отхвърлен от съда, прилагайки разпоредбите на чл. 8 и чл. 7, ал. 4 от ДОПК. Към момента на възлагане на ревизията, седалището и адреса на управление на ревизираното лице е в гр. С.. Следователно заповедта, с която е възложено производството, която е издадена от началник сектор "Ревизии" при ТД на НАП гр. С., се явява издадена от компетентен орган, респективно ревизионния акт не е нищожен. На следващо място, правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е изготвен в съответната форма съгласно изискванията на чл. 120, ал. 1 от ДОПК. Дори в текстовата част на акта да липсва анализ на доставката от "Б. М. П." ЕООД, каквито доводи се съдържат в касационната жалба, то такъв е налице в ревизионния доклад. Съгласно нормата на чл. 120, ал. 2 от ДОПК, мотивите на ревизионния доклад допълват тези на ревизионния акт, поради което лишено от основание се явява възражението за непълнота на акта. Същото се отнася и до твърдението за липса на произнасяне с ревизионния акт относно доставките, извършени от "К. К." ЕООД, "К. Ц. А. О." ЕООД, "Б." ЕООД и "А. Б." ЕООД, по отношение на които отново в ревизионния доклад се съдържат констатации, но същите по никакъв начин не засягат ревизираното дружество, тъй като за тези доставки не се установяват задължения. Касационната инстанция споделя изводите на административния съд за това, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Възраженията, поддържани в жалбата в тази насока, правилно са приети за неоснователни. Извършвайки преценка за материална законосъобразност на оспорения акт, съдът е приел, че представените по делото доказателства не могат да доведат до обоснован извод за това, че са извършени спорните доставки на стоки и услуги. Настоящият съдебен състав споделя и тези доводи на първоинстанционния съд. Предмет на съдебна проверка пред административния съд е ревизионен акт, с който по отношение на "Р." ЕООД са установени допълнителни задължения от отказано право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС в размер на 31 017,63 лева по: 15 броя фактури, издадени от "Т. Г. Г." ЕООД с предмет автомобилни гуми, масла, резервни части и изработка на брезент за товарен автомобил; фактура, издадена от "Е." ЕООД; фактура, издадена от "Б. М. П." ЕООД с предмет "резервни части", както и начислен ДДС в размер на 117,40 лева за данъчен период м. 01.2009 г. за извършен транспорт на стоки с място на изпълнение на територията на страна, ведно със съответните лихви за забава. В хода на ревизионното производство е установено, че основната дейност на търговското дружество е извършване на международен транспорт, спедиция и стопанисване на склад за строителни материали. Въз основа на извършените проверки и представените от ревизираното лице доказателства, органите по приходите са приели, че от негова страна не е доказано получаване на облагаеми доставки по спорните фактури, по които да може да се упражни право на приспадане на данъчен кредит. Решаващият съд е възприел изводите на приходната администрация, след като е извършил обстоен анализ на събраните доказателства. В ревизионното и в съдебно производство и тримата доставчици не са били открити, респективно не са представили документи, свързани с процесните фактури, както и е установено, че не са обявявали годишни финансови отчети през релевантните периоди. Доставките са осчетоводени при ревизираното дружество, но това обстоятелство не е достатъчно да обоснове правото на приспадане на данъчен кредит, както правилно е прието в съдебното решение. В касационната жалба се твърди, че съдът не е изяснил от фактическа страна последващата реализация на спорните доставки и в тази насока се визира допуснато съществено процесуално нарушение. Този довод е неоснователен, тъй като стоките, предмет на спорните фактури не са били индивидуализирани по начин, който позволява да се проследи реализацията или влагането им в търговската дейност на дружеството. Именно това е същественото в случая - в спорните фактури с посочен издател "Т. Г. Г." ЕООД и "Б. М. П." ЕООД, не са индивидуализирани стоките, което от значение, когато същите са родово определени. Посочени са твърде общо - "резервни части", "автомобилни части", "масла", "автомобилни гуми". От ревизираното дружество са представени само фактурите и протоколи за изразходвани суровини или материали за собствени нужди, които са подписани от управителя на дружество и от монтьор при същото. В тези протоколи се съдържа известна конкретизация на стоките /най-вече на резервните части/, но от съдържанието им не може да се установи връзката с процесните фактури. Други документи, посредством които може да се извърши индивидуализация на стоките по вид, размер, производител или други отличаващи ги от рода белези, не са представени. При тези факти, законосъобразно съдът е приел, че не може да се приложи чл. 7, ал. 3 от Закона за счетоводството, съгласно който документална обоснованост на фактурата е налице, когато в нея липсва част от изискуемата информация по ал. 1 и 2, но има документи, които я удостоверяват и каквито в случая липсват. Според заключението на вещото лице по допусната от съда съдебно-техническа експертиза е прието, че резервни части, гуми, масла в количествата, посочени във фактурите е обосновано да се използват от дружеството при осъществяване на транспортната му дейност, тоест покриват потребностите му от такива стоки през относимите периоди, но този извод не е достатъчен, нито пък запълва непълнотата в реквизитите на спорните фактури. Предвид изложеното до тук, обосновано съдът се е позовал и на разпоредбата на чл. 71, т. 1 от ЗДДС, която изисква фактурите, въз основа на които може да се упражни правото на данъчен кредит, да съответстват на изискванията, разписани в чл. 114, ал. 1 от ЗДДС. Р. неспазване на тези изисквания, в частност на чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС е достатъчно основание, за да не бъде признато на получателя по доставката правото на приспадане. В тази връзка следва да се съобрази приетото в Решението на СЕС от 8 май 2013 г. по дело С-271/2012, а именно, че разпоредбите на Шеста директива трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, по силата на която правото на приспадане на ДДС може да се откаже на получатели на доставки, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение към последните след издаване на ревизионния акт е представена информация с цел да се докаже действителното извършване, естеството и стойността на фактурираните сделки. По отношение на доставката на услуга по фактура № ...1027/30.11.2012 г., с доставчик "Т. Г. Г." ЕООД, от страна на ревизираното дружество са представени: фактурата, с предмет "изработка на брезент за товарен автомобил - 6 броя" и три протокола за изразходвани суровини или материали за собствени нужди. Протоколите са подписани от представители на "Р." ЕООД и от тях допълнителната информация, която се извлича е единствено за шестте превозни средства, посочени с регистрационни номера. Установено е, че фактурата не е отразена от доставчика в справката - декларация по ЗДДС и в дневника за продажби за съответния данъчен период. При тези факти, настоящата инстанция счита, че по делото не са събрани доказателства, установяващи получаването на услугата по конкретната доставка. Притежаването само на фактура не е достатъчно условие, за да се приеме за установено, че услугата по облагаемата доставка е реално получена. В този смисъл е Решение на СЕС по дело С-342/87 от 13.12.1989 г, в което е прието, че не е възможно приспадането на данък, който е дължим само поради вписване във фактурата, тъй като упражняването на това право се ограничава до действително дължимите данъци при спазване на правилата на националното доказателствено право. Освен това, за да бъде признато правото на приспадане на данъчен кредит на получателя по доставката, не е достъпно да е установено използването на брезента във връзка с икономическата му дейност, но и реалното получаване на услугата по изработването му, което в случая не се доказва. Неоснователни са развитите в касационната жалба доводи относно несъобразяване от страна на първостепенния съд с тълкуването, дадено в Решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела № С - 80/11 и С - 142/11, тъй като това позоваване в случая е неотносимо. Добросъвестният получател по реално осъществена облагаема доставка не следва да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит по фактурата за тази доставка поради действия на своя доставчик или поради това, че доставчикът не е бил в състояние да изпълни доставката. Настоящият казус не е такъв, тъй като не е доказана реалността на преките доставки. Относно отказът за право на данъчен кредит в размер на 164,29 лева по фактурата, издадена от "Е." ЕООД в касационната жалба не се съдържат доводи, респективно не се оспорват изводите на съда. По тази доставка, съдът правилно е приел, че е налице самостоятелно основание за отказ на правото на данъчен кредит, тъй като ревизираното лице не е притежавало фактурата, каквото изискване се съдържа в чл. 71, т. 1 от ЗДДС. Конкретни възражения в жалбата липсват и досежно ревизионния акт, в частта, с която е начислен ДДС за м. 01.2009 г. в размер на 117,40 лева по фактура № 4186/14.01.2009 г., издадена от "Р." ЕООД на "F UND R LOGISTIK" GmbH, с предмет "вътреобщностен транспорт България - Унгария". В хода на съдебното производство не са оборени фактическите констатации относно тази фактура, а именно, че при проверка в информационния масив VIES е установено, че дружеството - получател по фактурата е е дерегистрирано за целите на ДДС от 1.01.2009 г., следователно към датата на издаване на фактурата, не е налице едно от условията за признаване на вътреобщностен характер на доставката. Съответни на тези факти са изводите за приложимост на чл. 22, ал. 1 от ЗДДС в относимата редакция, съгласно който данъкът е следвало да се начисли в България. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, както и, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, то същото следва да се бъде оставено в сила. При този изход на делото, основателна се явява претенцията на процесуалния представител на ответника, с оглед на което в полза на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. С. ще следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 1 464 лева. От страна на пълномощника на касационния жалбоподател е направено възражение за прекомерност на поисканото възнаграждение, но същото е неоснователно, тъй като посочената сума е правилно изчислена съобразно материалния интерес на спора и разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на първо отделение