Решение № 5349 от 19.5.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Кулева чрез процесуален представител срещу решение 5570 от 03.10.2022 г., постановено по административно дело 3157/2022 г. от Административен съд София-град (АССг), с което е отхвърлена жалбата й против заповед 8121К-1521/10.03.2022 г. на Министъра на вътрешните работи. По наведени доводи за неправилност на решението на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваната от нея заповед бъде отменена като незаконосъобразна и й бъдат присъдени направените деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба Министърът на вътрешните работи чрез процесуален представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд след надлежното му сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права и интереси са засегнати с него. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Решението е неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довело и до материалната му незаконосъобразност. При извършената пълна проверка на обжалваното решение настоящият състав констатира, че първоинстанционният съд не е извършил пълна проверка за законосъобразност на оспорената пред него заповед и не обсъдил представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност, а освен това не е събрал необходимите доказателства установяване на релевантните за спора факти. Предмет на проверка за законосъобразност пред първоинстанционния съд е била заповед По делото не се спори относно правилността на изводите в първоинстанционното решение относно това, че заповедта е постановена от компетентен орган и в предвидената от закона форма. Спорът е дали промените в щата на посочената дирекция са извършени при спазване на предвидените административнопроизводствени правила. Изводите на съда за това, че отделът, ръководен от Кулева е премахнат е базиран на две заповеди първата с посочени множество номера от 8121К-391/26.01.2017г. и последен 8121-6112/22.04.2021 г., постановена на основание чл. 33, т. 9 и чл. 145, ал. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), с която е утвърден щат на дирекцияУправление на собствеността и социални дейности (УССД) в Министерство на вътрешните работи (МВР), представена без да е посочен издател и дата на направеното разпореждане. Цитираните в нея законови текстове сочат на правомощието на министъра да издава заповеди и други актове, както и да утвърждава функционалните задължения, организационните структури и щатовете на структурите по чл. 33, т. 7 и чл. 37. Неясна е причината поради която този документ без посочени издател и дата на постановяване е представен и приет като доказателство по делото. Представена е и заповед 8121К-1299/08.03.2022 г. с която на основание чл. 33, т. 9 и чл. 145, ал. 1 ЗМВР и т. 10 от заповед 8121з-214/24.02.2015 г. относно определяне на ред за изготвяне на функционалните задължения, организационната структура и щатовете на структурите по чл. 37 от ЗМВР и звената, създадени по реда на чл. 33, т. 7 ЗМВР и докладна записка 5785з-6825/04.03.2022г. (по описа на ДУССД) е утвърден щат на дирекция УССД. В заповедта посочено, че отменя множество заповеди от 8121К-391/26.01.2017 г. до 8121К-671/07.02.2022 г. и влиза в сила на 14.03.2022 г. с посечен издател министърът на вътрешните работи, но същата не е подписана от министъра, което е удостоверено с печат и подпис на извършената сверка на 04.04.2022 г. с оригинала на същата. По делото е представено поименно щатно разписание на длъжностите на дирекция УССД към 28.02.2022 г. УРИ 5785з-6513/01.03.2022 г., утвърдено на 28.02.2022 г. от директора на тази дирекция. (л. 225 - л. 275). Представено е и щатно разписание на същата дирекция в сила към 14.03.2022 г., отново утвърдено нейния директор, но без да е посочен регистрационен номер в деловодната система на МВР (л. 276-321). Представена е и докладна записка с рег. 5785з-6825/04.03.2022 г. на директора на дирекция УССД до министъра с предложения за изменение на щата на дирекцията, едно от които е закриване на отдел УДСС. Съдът е базирал изводите си въз основа на тези доказателства, за част от които не е безспорно установено, че имат характера и белезите на документи, въз основа на които могат да бъдат формирани изводи за конкретни факти. По делото не е изследвано задълбочена приложимата правна уредба доколкото няма спор, че жалбодателката е заемала длъжността, от която е уволнена по служебно правоотношение, при което в случая са приложими разпоредбите на Закона за държавния служител и съответните подзаконови актове, уреждащи тези правоотношения, както и специалната уредба по ЗМВР предвид обстоятелството, че служителят е заемал длъжност по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР и съобразно разпоредбата на ал. 9 на цитирания текст. При това на първо място не е установено по безспорен начин наличие на утвърдено по съответния ред длъжностно разписание предвид представената по делото заповед 8121К-1299/08.03.2022 г., посочена като основание за издаване на обжалваната пред първоинстанционния съд заповед. В тази насока съдът на първо място не е установил спазването на разпоредбите на Глава трета от Наредбата за прилагане на длъжностите в администрацията, уреждаща длъжностното разписание и нормативите за численост в администрацията. Не са обсъдени и приложимите в случая норми законови и подзаконови уреждащи тези въпроси специфично за МВР, като Глава четвърта от Правилника за устройството и дейността на МВР, уреждаща организационната структура и щат в министерството, както и конкретните правила приети със заповед 8121з-214/24.02.2015 г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на ред за изготвяне на функционалните задължения, организационните структури и щатове на структурите по чл. 37 ЗМВР и звената, създадени по реда на чл. 33, т. 7 ЗМВР с многобройните й изменения, предвиждаща, че проектите за щатове се изготвят въз основа на утвърдените функционални задължения, организационната структура, Класификатора на длъжностите в МВР и заповедта за прилагането му, която не е приложена по делото (т. 7). Тези функционални задължения, организационна структура , щатове и промените в тях се съгласуват с дирекция Човешки ресурси, която предлага проектите за функционални задължения, организационна структура , щатовете и заповедите за промени по щатовете за утвърждаване (т. 16), което в случая не е спазено. Не е извършена проверка за спазване на предвидените административнопроизводствени правила по т. 8 от посочената заповед, както и по изменението на т. 7, въведено със заповед 8121з-166/26.01.2017 г., както и тези изискванията въведени с изменението със заповед 8121з-1291/17.10.2018 г. За тези обстоятелства в решението не са изложени мотиви същите не са обсъдени и съобразени от съда при постановяване на решението му, при което е налице непълнота на мотивите при обсъждане на законосъобразността на заповедта по отношение на основанията по чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК, представляващо съществено процесуално нарушение. За изясняване на спазването на така предвидените административнопроизводствени правила общи и специфични жалбодателката е искала събиране на доказателства за изпълнението им, като на проведеното съдебно заседание процесуалният представител на Министъра на вътрешните работи изрично е заявил, че всички налични доказателства, касаещи издаването на оспорената заповед са представени, но във вида, посочен по-горе, което води до извод за непълнота на административната преписка. От така установеното следва, че изводите на съда за постановяване на заповедта при спазване на предвидените административно производствени правила и при наличие на фактическите и правни основания посочени в нея са неправилни и необосновани, при което решението следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да обсъди приложимата правна уредба свързана с предвидени специфични административнопроизводствени правила относно промени в щата, като задължи органа да представи доказателства за изпълнението им и след събиране на необходимите доказателства да извърши пълна проверка за законосъобразност на обжалваната пред него заповед по реда и начина, указан в чл. 168, ал. 1 АПК на всички основания по чл. 146 АПК, при съобразяване на относимата уредба и анализ на приложените по делото доказателства поотделно и в съвкупност. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение