Решение № 1087 от 31.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4732/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на заместник - изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуален представител, против решение 73 от 10.03.2023г., постановено по адм.д. 772/2022г. от Административен съд-Враца/АС-Враца/, с което по жалба на Туризъм-Каменов и син ЕООД е обявено за нищожно Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018г., с изх.02-060-2600/2674 от 09.12.2022г. на Зам. ИД на ДФЗ-РА, и преписката е върната на АО за ново произнасяне съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението, като е определен месечен срок за издаване на АА, считано от влизане в сила на решението. С цитираното УП заявените от Туризъм-Каменов и синЕООД с.Згориград, общ.Враца, суми по Компенсаторни плащания в планинските райони (Подмярка 13.1), Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за преразпределително плащане (СПП) и Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда-зелени директни плащания (ЗДП) са отказани. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно основание по чл.209, т.3 АПК. Съображения излага в касационната жалба. Иска отмяната му. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. ОтветникътТуризъм-Каменов и син ЕООД, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Съображения излага в писмен отговор. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение, приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС-Враца е приел за установено, че обжалваното уведомително писмо е издадено след като с влязло в сила на 22.12.2021 г. решение 438/110.12.2021 г. по адм. дело 243/2021 г. на Административен съд - Враца, оставено в сила с решение 994/08.11.2022г. по адм.дело 3015/2022 г. на ВАС е отменено предходно уведомително писмо по същото заявление за подпомагане на дружеството и делото е върнато за ново произнасяне на административния орган със задължителни указания. Предходното уведомително писмо е отменено от АС-Враца с приета от съда формална и процесуална незаконосъобразност на оспорения акт, липса на фактическо основание за издаването му и несъответствие с целта на закона, при недоказани от АО установени нарушения от земеделския производител /ЗП/. По реда на касационния контрол от ВАС на РБ е прието, че за посочените в АА парцели не са представени доказателства, от които да е видно, че същите не отговарят на изискванията за включване в слой ПДП за кампания 2018г. съгласно критериите, посочени в Наредба 2/26.03.2018г. за критериите за допустимост на земеделски площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ., както и че АА е издаден при неправилно приложение на материалния закон- АО се е позовал на утвърдената от МЗГХ със заповеди от 2016, 2017 и 2018г. Методика за намаляване и отказване на годишните агроекологични плащания по Мярка 214 Агроекологични плащания по ПРСР за 2014-2020г.( обявена за нищожна от ВАС с влязло в сила решение 4822/15.04.2021г. по адм.д.9687/2020г.), макар в нея да не са дефинирани базовите изисквания, на които следва да отговаря заявения за подпомагане парцел конкретно по мярка 11 Биологично земеделие. По отношение УП с изх.02-060-2600/2674 от 09.12.2022г., първоинстанционния съд е приел, че отново на ЗП е оторизирана сума в размер на 0 лева, като в писмото изрично е отбелязано, че същото е издадено във вр. с влязлото в законна сила решение 438/110.12.2021 г. по адм. дело 243/2021 г. на АС Враца, като отново и по напълно идентични с тези, съдържащи се в предходното УП, отменено от съда, съображения е отказано финансово подпомагане. Съдът е посочил, че в случая АО е извършил опит да мотивира оспореното УП, като е постановил последното въз основа на административната преписка, относима за издаване на първото УП, като при непроменена фактическа обстановка, при липса на взети предвид нови доказателства, АО отново е възприел наличието на неправомерно поведение на ЗП. АС-Враца е достигнал до извод, че в случая са налице и двете предпоставки за приложение на чл.177, ал.2 АПК, а именно: наличие на влязло в сила съдебно решение и противоречие на издадения АА с влезлия в сила съдебен акт при пълна обективна и субективна тъждественост, поради което обжалваният АА е нищожен. Решението е правилно. В случая безспорно е установено, че в предходното отменено УП и това с изх.02-060-2600/2674 от 09.12.2022г., са налице идентични мотиви обосноваващи отказа за финансово подпомагане, свързани с наддекларирана площ- площи извън ПДП и площи без правно основание. Оспореният АА е издаден в този му вид независимо от дадените подробни указания с влязъл в сила съдебен акт, свързани с формална, процесуална и материална незаконосъобразност на предходния АА. В конкретния казус е налице идентичност между разпоредителните части на двете писма - отмененото с влязло в сила решение и оспореното в настоящето производство, както и между фактическите и правни основания за издаването им, макар вторият АА да е формално променен спрямо табличния вид на първото УП. УП с изх.02-060-2600/2674 от 09.12.2022г., е издадено при еднакво неправилно приложение на материалния закон с предходното, като при издаването на второто не са взети предвид задължителните за административния орган указания по приложение на материалния закон по влязлото в сила решение на АС-Враца. Повторно издаденият акт, със същото съдържание, като отменения, не поражда правни последици. Съдържанието на двата акта, правилно е преценено от АС-Враца като идентично, предвид еднаквата мотивна и разпоредителна част по една и съща мярка за една и съща кампания на същия заявител. Това УП е издадено в нарушение на задължителните указания на съда по тълкуване и прилагане на материалния закон и предвид разпоредбата на чл.173, ал.2 АПК преписката правилно е изпратена от първостепенния съд на компетентния АО със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, които трябва да бъдат съобразени при новото произнасяне в указания от съда срок. Доводите в касационната жалба, свързани с приложението на материалния закон не се обсъждат от настоящия касационен състав, защото по отношения на тях е налице преклузия поради силата на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение на основание чл.177, ал.1 АПК. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл.209, т.3 от АПК, при което този съдебен акт следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на делото на претенцията на ответника по касация за разноски не се уважава, защото по делото няма представени доказателства за сторени такива в касационното производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение